Фед намали лихвите по заемите с 0.5 процентни пункта
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Първото облекчение на паричната политика в САЩ от четири години насам вече е факт. Федералният резерв (Фед) намали лихвите с 0.5 пункта, оправдавайки надеждите на инвеститорите за по-сериозни облекчения.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Федералният резерв намали целевия си основен лихвен процент по кредитите с 0.5 процентни пункта до диапазона 4.75%-5%.
- Решението ще бъде глътка въздух за кредитополучателите в САЩ, които в продължение на четири години бяха изправени пред най-високите лихвени проценти за последните две десетилетия.
- Ръководителят на банката Джером Пауъл заяви, че този ход е “решителен“, но е необходим, тъй като ценовият натиск отслабва, а опасенията за пазара на труда нарастват.
- Решението има за цел да гарантира, че високите разходи по заемите, въведени в борбата с инфлацията, в крайна сметка няма да навредят на икономиката на САЩ.
- Според последните данни на Министерството на търговията през трите месеца до юни икономиката на САЩ е нараснала с 3% на годишна база. Разходите за търговия на дребно също остават устойчиви. Междувременно инфлацията спадна до 2.5% през август, като за пети пореден месец се доближи до целта на Фед от 2%.
АКЦЕНТ
Решението на Фед да облекчи паричната политика с 0.5 процентни пункта отговори на надеждите на инвеститорите и изненада анализаторите, които се придържаха към прогнози за намаление на лихвите с 0.25%. По този начин Фед вече се изравни с Европейската централна банка, която предприе две облекчения на лихвите с 0.25% тази година.
ИЗНЕНАДВАЩ ФАКТ
Това не е първият път, в който Фед решава да предприеме толкова сериозни облекчения на паричната политика. В исторически план банката е обявявала намаляване на лихвените проценти с 0.5 процентни пункта в моменти на криза като началото на пандемията от коронавирус или финансовия срив през 2008 г.
ДОПИРАТЕЛНА
Европейската централна банка вече е с две крачки пред Федералния резерв на САЩ. Когато през юни ЕЦБ взе изпреварващото си решение и остави Фед да се колебае за паричната политика отвъд океана, мнозина се опасяваха, че това крие рискове за икономиката в Европа – според прогнозите се очакваше обезценяване на еврото и допълнително подклаждане на инфлацията. Това не се случи. Дори напротив – еврото всъщност се повиши и остана силна валута, заяви тогава за Forbes България икономистът Георги Ангелов.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Федералният резерв на САЩ дълго време се придържаше към по-предпазлив подход спрямо паричната политика отвъд океана, след като повиши рязко лихвените проценти през 2022 г., за да охлади икономиката и да стабилизира цените, които тогава се покачваха с най-бързия темп от 80-те години на миналия век.
Ходовете, които се отразиха на населението под формата на по-скъпи ипотечни кредити, заеми за автомобили и други дългове, имаха за цел да облекчат ценовия натиск чрез намаляване на разходите.
На предишните си заседания Фед избра да остави лихвите без промяна, въпреки надеждите и дори призивите на инвеститорите. Все повече индикации обаче сочеха, че подобно облекчение предстои, тъй като инфлацията, т.е. темпът на нарастване на цените, отслабна, длъжностните лица започнаха да се тревожат повече за рисковете, които високите лихвени проценти крият за икономиката като цяло.
В средата на август стана ясно, че ценовият натиск в САщ продължава да намалява и предпочитаният от Фед индекс – за разходите за лично потребление, послужиха като още един добър сигнал, че предстои разхлабване.
Инвеститорите се надяваха, че Фед ще предприеме доста по-сериозни намаления на лихвите – с 0.5%, но по-широки облекчения криеха рискове и може да доведе до рецесия.
