Война на чипове: Близо ли е Пекин до създаването на китайски конкурент на Nvidia?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Когато на 9 септември китайското Министерство на промишлеността и информационните технологии публикува наръчник, насърчаващ използването на основно местно техническо оборудване, някои го изтълкуваха като сигнал за напредъка в усилията на Пекин да развие местната технология за производство на чипове. Секторът е изправен пред значителни предизвикателства заради опитите на САЩ да ограничат достъпа на Китай до нови технологии, но изглежда усилията на Вашингтон не са достатъчни.
КРАТКА ХРОНОЛОГИЯ НА ВОЙНАТА
Връщаме се назад до не толкова далечната 2019 г., когато САЩ вкара Huawei – китайския производител на смартфони, в черния си търговски списък. Наложените тогава санкции бяха предизвикани от опасенията, че технологичната компания и значителното му присъствие в световните телекомуникационни мрежи може да бъде използвано за шпионаж в полза на китайското правителство. Основната цел на санкциите бе да принуди всяка една компания, която иска да продаде продукт на Huawei, да получава индивидуален лиценз от Държавния департамент на САЩ. Резултатът – силата на Huawei на пазара за смартфони се редуцира значително и компанията се оказа принудена да смали портфолиото и присъствието си.
Наложените през 2019 г. санкции обаче изглежда не постигнаха крайната си цел – да затруднят китайската компания да продава оборудване в САЩ и да купува компоненти от американски доставчици. Пекин рязко увеличи инвестициите си в модерни технологии за производство на чипове и налива милиарди в насърчаването на вътрешното производство. Миналата година технологичната фирма със седалище в Шънджън пусна нов телефон – Mate 60 Pro, който е със 7-нанометров чип.
Така стигаме до тази година, когато и ЕС, и САЩ наложиха по-високи такси за вноса на редица стоки от Пекин. В случая на Вашингтон митата засягат китайски вносни стоки на стойност 18 млрд. долара, включително стомана и алуминий, полупроводници, батерии, критични суровини, соларни клетки и кранове – ключови суровини в битката за надмощие в ерата на новите технологии.
Изглежда обаче и това не е съвсем достатъчно, за да възпре Китай. След публикуването на новия наръчник акциите на няколко китайски компании, свързани с полупроводниковата индустрия, поеха нагоре и сега всички се питат може ли Пекин да създаде китайски конкурент на Nvidia – лидерът в производството на чипове, който тази година видя огромен пазарен растеж.
Добре документираният бум на Nvidia се дължи на това, че големи играчи в облачните измисления, разчитат на графичните процесори на Nvidia. Тези чипове дават възможност на компании, като например създателя на ChatGPT OpenAI, да обучават своите огромни модели на изкуствен интелект върху огромни количества данни.
Китайският достъп до тези технологии е силно възпрепятстван. Правителството на САЩ ограничи износа на най-модерните чипове на Nvidia за Китай от 2022 г. насам, като миналата година тези рестрикции се затегнаха допълнително.
Nvidia обаче не е единствената компания, която не може да търгува свободно с Пекин, достъпът на Китай до тази технология е от ключово значение за амбициите на Пекин да се превърне във водещ играч в областта на изкуствения интелект.
Ръководството на Министерство на промишлеността и информационните технологии на Китай изрично споменава два модела литографски машини и препоръчва използването им от свързани с държавата организации. Това е пряк удар срещу нидерландската компания ASML, която един от малкото световни производители на модерни литографски машини. Компанията е една от най-важните фирми за полупроводници в света. Нидерландската компания е най-големият производител на оборудване за производство на полупроводници в света – машини за екстремна ултравиолетова литография, които се използват за най-модерните чипове. Към 2023 г. нидерландската ASML Holding е единствената компания, която произвежда и продава такива производствени системи. Един от най-големите клиенти на ASML е базираната в Тайван TSMC.
През октомври 2023 г. Съединените щати започнаха едностранно да възпрепятстват ASML да изнася някои свои продукти за Китай и към момента на компанията е забранено да продава най-усъвършенстваното си оборудване в Пекин. Това е възможно заради FDPR – правило, което позволява на Вашингтон да контролира продажбите на продукти, произведени навсякъде по света. Разпоредбата е въведена за първи път през 1959 г. и цели контрол на търговията с американски технологии.
Заради строгите забрани, китайските компании нямат друг избор, освен да се обърнат към SMIC. Semiconductor Manufacturing International Corporation е най-големият производител на чипове в континентален Китай. Технология на SMIC обаче остава с няколко поколения по-назад от тази на тайванската TSMC.
Китайските компании, включително Shanghai Micro Electronics Equipment (SMEE), активно развиват местни възможности за литография, за да престанат да се нуждаят от ASML. По-напредналата от двете литографски машини, посочени в списъка на Министерство на промишлеността и информационните технологии, има разделителна способност от 65 нанометра или повече. Разделителната способност определя колко малки могат да бъдат елементите на полупроводниковия чип. По-малката разделителна способност позволява създаването на по-модерни и мощни чипове. За сравнение, най-усъвършенстваните литографски машини на ASML в момента постигат разделителна способност от 8 нанометра и по-малко.
