Технологичните гиганти – в опит да смекчат законът за AI в ЕС
Технологичните гиганти полагат последни усилия, за да убедят Европейския съюз да възприеме по-лек подход спрямо регулирането на изкуствения интелект. Причината – силното им желание да се предпазят от солени глоби, които могат да им костват милиарди долари. Те са част от работна група, която работи върху основните текстове по кодекс, който да служи като мост между опита за регулации и нуждата от иновации.
След месеци на интензивни преговори между различни политически сили през май законодателите на ЕС приеха Закона за изкуствения интелект – първият в света всеобхватен набор от правила, които да регулират използването и развитието на новата технология. Нормативната уредба влезе в сила на 1 август, а основната й цел е да гарантира безопасното използване на водещата технология. Въпреки добрите намерения законът е обект на множество критики заради редица пропуски в текстовете, които според експерти ще доведат до тежки рестрикции за технологичните гиганти.
Основните проблеми с амбициозния регламент на Европа, чиято цел е да регулира използването и разработването на AI технологии, са редицата пропуски – липсват основните указания, нужни на компаниите, които искат да спазват разпоредбите. Не е съвсем ясно също така и кои ще са регулаторните органи в държавите-членки, които ще съблюдават спазването на правилата. Освен това, за да може законът да действа безпроблемно, са необходими промени в десетки съпътстващи нормативни уредби.
Един от най-основните проблеми със Закона за изкуствения интелект е липсата на ясни правила за правата върху интелектуалната собственост. Съгласно Закона за изкуствения интелект компаниите са длъжни да предоставят подробни доклади, в които да описват надлежно всички данни, използвани за обучение на техните модели с изкуствен интелект. При нарушения на авторските права теоретично създател на съдържание, който открие, че неговият труд е бил използван за обучение на AI модел, може да поиска обезщетение, въпреки че крайната дума остава в съда. Това обаче заплашва технологичните гиганти с многомилиардни глоби
Работното решение – така наречения Кодекс на добрите практики за изкуствен интелект. Този правилник тепърва ще се изготвя. Според източник на агенция “Ройтерс” Брюксел се нуждае от помощта на редица компании и експерти, за да финализира текстовете в документа. В работните групи участват множество бизнеси, сред които представители на OpenAI и Google. Кодексът на практиките в областта на изкуствения интелект няма да бъде правно обвързващ, но ще предостави на компаниите контролен списък от стъпки, които те могат да следват, за да докажат, че спазват изискванията.
Законът ще започне да се прилага едва в началото на следващата година. Компаниите все още имат възможност да се възползват от гратисния период до февруари 2025 г., за да приведат технологиите си в съответствие с регламента. ЕС пък ще има време да изглади несъвършенствата.
Засега основният риск остава голямата спирачка, която регламентът представлява пред иновациите. “Ако този закон влезе в сила в този си вид, доста компании биха се изнесли на други пазари. Това ще повлияе на иновациите и разработката. Ако големите компании могат да си позволят да инвестират, за да покрият всички изисквания, това няма как да стане с малките компании”, заяви за Forbes Bulgaria в средата на юли Борис Колев, част от AI Cluster Bulgaria.
Явни критики по адрес на Брюксел има от представители на бизнеса в Европа, които са категорични, че ЕС дава приоритет на регулаторната рамка пред нуждата от иновации. И това на фона на критиките от страна на бившия италиански премиер Марио Драги, който бе категоричен, че блокът се нуждае от по-добре координирана индустриална политика, по-бързо вземане на решения и мащабни инвестиции, за да не изостава от Китай и САЩ.
На фона на засилващия се протекционизъм в ЕС родните технологични компании се надяват, че в Закона за изкуствения интелект ще бъдат въведени облекчения в полза на перспективните европейски фирми.
Мостът ще се окажат именно текстовете в кодекса. След като той бъде публикуван през първата половина на следващата година, технологичните компании ще разполагат с време до август 2025 г., преди усилията им за спазване на изискванията да започнат да се оценяват спрямо него.