Мекушава Мара или здравата тояга?
Една от най-забавните, но и тъжни, истории на тема преподаватели беше за дете, което разказа как всички деца в час си говорят помежду си и никой не слуша учителката. Тогава тя пита “Никой ли не ме слуша?”. Никой не й отговаря, и тя казва “Е, добре тогава аз продължавам” и тя наистина продължава да говори по урока.
Но имаме и обратната история – на строгия учител, който задава изискване за предаване на десетки домашни и обявява трудни за изпълнение изисквания. Обяснява ги веднъж, в началото на часа. И на всеки следващ урок губи още и още от желанието на децата да учат. Накрая това е мъчение за всички.
Това са реални истории, но идентични са разказани в книгата “10 до 25” на д-р Дейвид Йегер, един от най-добрите учени в момента в областта на образованието, психологията на мотивацията и социалното развитие на младите хора.
Младите хора – стажанти, служители, студенти, деца, има нужда от това да прилагаме правилната рамка за тяхното развитие.
Няколко добри практики от Harvard
Теди вече е втора година в университета, и взема едни от най-трудните курсове там – по съвет на Мартин Вечев от INSAIT. Във втория семестър беше единственият или от малцината студенти първи курс, които вземат тези курсове. Какво обаче му дава тази увереност?
В университета има система, в която студентите дават детайлна информация за следващите студенти. Ясно посочват както общ рейтинг на курса, така и колко време ще имат да учат записалите курса, извън самите лекции. И насоки като колко подкрепящ е преподавателят.
Но най-впечатляваща е подкрепата, която студентите получават от отличните преподаватели в трудните курсове:
- Задават високи стандарти за успех, но дават опцията да не се отчетат 1 или 2 най-слаби представяния на тест или на домашно
- Дават детайлна обратна връзка какво е направено отлично, какво да се подобри и какво да се добави
- Отбелязват положените усилия и насърчават постигането на отлични резултати
Д-р Йегер в книгата си “10 до 25”, която излезе преди месец, акцентира на трети подход – на ментор, който е различен от Protector и от Enforcer. Менторите задават високи стандартни, но оказват нужната подкрепа за успех.
В тази поредица статии, които написах преди време за Forbes България, ще откриете колко важно е да ползваме модела KISS – Keep, Improve, Start, Stop. Третата статия е “Исках, но нямах желание” – състояние, в което можем да изпаднем ако не виждаме смисъл и няма да получим нужната подкрепа.
Мекушавата Мара
Не е препоръчително да сме “Мекушава Мара”, защото така не развиваме потенциала на човека. Той полага по-малко усилия. Знае, че ще му се “размине” и че много обяснения ще минат. Самият аз като преподавател съм се сблъсквал с подобни очаквания от много студенти. От изказвания, че “Тест, в който въпросите не са затворени въпроси от типа А, Б, В или Г не е тест” през “Записах се по-късно и не съм била на всички лекции” до “Хората за груповия ми проект не се отнесоха сериозно”. Имал съм и такива случаи в работна среда в изказвания като “Нали знаеш, че няма смисъл от този Performance Review” през “И без това никой не го чете това” до “Не се чувствам мотивирана откакто имам нов шеф”.
Тогава историите, които си разказват младите хора, са, че с минимални усилия “им се е получило”. Не е ясно какво би ги мотивирало да полагат повече усилия. Има много случаи на провалени стажове, първа работа, следване в университет именно заради ненужно защитническо поведение.
Здравата тояга
Повечето от нас са били и в ситуация да сме от неприятната страна на здравата тояга. Ясно е, че няма измъкване – стоим и чакаме да ни “удари”, метафорично разбира се. Но това не помага за развитието на потенциала ни – просто се снишаваме повече и повече. Имал съм шефове, колеги и учители, които са ми показвали, че каквото и да правя – то не е достатъчно. Били са от няколко типа. Първите – знаят всичко и са убедени, че и другите трябва да знаят всичко, или не знаят нищо. Други – минали са през 2 и 200, много често през 2, и са убедени, че всички трябва да преминат през това без някой да им помага, т.е. “който оцелее”. А тези, които са ме демотивирали най-много са били тези, които харесват властовата си позиция и усещането си за “абсолютна власт”
Какво пропускат тези хора? Както описахме с Теди в тази статия – че прогнозите, които правим са ключови, и че е важно всеки път да отваряме по-правилната врата. Което без подкрепа не е лесно.
Високи стандарти, съчетани с подкрепа
Теди знаеше, че курсът по Писане в Harvard ще му е много труден. Има автори на книги, които споделят, че след старт на курс там са имали чувството, че не могат нищо да напишат правилно. Но именно високите стандарти и подкрепата от преподавателите са им помогнали. Така е и при Теди – той вече уверено създава текстове и продължава да избира най-сложните курсове.
Менторският подход е оптимален, защото именно така се развива потенциала на човека, който зависи от нас. Избрахме като безплатна глава от книгата “Бъди за пример като успешен родител” именно тази за развитието на потенциала. А тя върви ръка за ръка с друга глава – “не можеш да извървиш пътя сам”. Ще ви харесат примерите, които даваме с Теди в статията по темата, а аз бих допълнил още един – имах за мениджъри пет дами, които въпреки неопитността ми винаги залагаха високи стандарти, но и ме подкрепяха.
Колко високи да са стандартите? А подкрепата?
През годините, предимно чрез личен пример, съм задавал високи стандарти за лична продуктивност и отдаденост. След време осъзнах, че хората имат различни личностни профили и че мога да стресирам хора с моя стил. Отне ми време – няколко години методични усилия, както описах в най-популярната статия от блога ми.
Като ментор вече на над 100 студенти, младежи и хора в екипа – научих се първо да “калибрирам” аудиторията. Първо научавам повече за конкретния човек, а често и ползваме самооценка в три области – като личност, като научаващ човек и като професионалист в работна среда (или близка до работна). Едва след това мога да знам какви стандарти би могъл да покрие човекът, както и от каква подкрепа ще има нужда.
Дилемата на ментора
Едно от най-големите предизвикателства на ментора, което покриваме в книгата “Бъди за пример като успешен родител”, но което е валидно за всяка менторска двойка, е дилемата на ментора. Преди да преминеш през нея поне няколко пъти – не знаеш реално как би подходил в дадена ситуация. Затова и много често има претенции към менторите, но не се отчита, че самите те имат дилема, която трябва да изживеят, вземат решения и да действат:
- Двойнствената роля – доверие и подкрепа, но и отговорност. Колко много е много получава отговор само в реална ситуация.
- Конфликт на лоялност – успехът на общата мисия на организацията и екипа, а не само на човека, който получава насоки от ментор. Тук особено силно се проявява колко усилия се насочват, все пак всеки ментор има ограничено време и ресурси.
- Управление на очакванията – напасване на очакванията от страна на менторирания и ментора. Предизвикателството е особено голямо, ако не се осъзнава, че един час усилия на ментора трябва да е свързан с поне 5 и повече часа усилия на менторирания, за да менторството да е оптимално.
- Баланса на силата – менторът винаги “по дизайн” има по-голяма сила като опит, ресурси и влияние. Затова тук напредъкът в конкретна област на база на положените усилия и от двете страни е ключов. За да има баланс на база на реалния напредък и стойност и за двете страни.
Текстът е от поредица от статии, в която баща и син представят как прилагат принципи в живота и в бизнеса, за да успешни. Георги Малчев е предприемач, лектор и преподавател, ментор, родител. Теди Малчев е лидер на инициативи за доброволчество, медалист от международната олимпиада по лингвистика и от четири месеца учи Изкуствен интелект в Harvard. Георги има блог malchev net, в който представя валидирани и приложими концепции, част от които са изведени като принципи. Наскоро излезе книгата “Бъди за пример като успешен родител – 17 доказани принципа”, която Жоро и Ани Малчеви написаха.
