Стратегиите за успех на „Българска история“

За 10 години Марио Мишев и Иван Кънчев извървяват пътя от ученици, които обичат историята, до предприемачи, които я превръщат в успешен продукт. „Българска история“ е най-успешното нишово издателство у нас с годишен оборот над 1 млн. лв.

„Да уцелиш нишата и да имаш голям късмет в нея. Може би бяхме правилните хора на правилното място, осъзнахме, че боравим с нещо отговорно, значимо, и вложихме цялото си време в него“, казват Марио Мишев (31) и Иван Кънчев (31), създатели на сдружение и издателство „Българска история“.

За 10 години двамата извървяват пътя от ученици, които обичат историята, до предприемачи, които знаят как да я превърнат в успешен продукт. Развиват се на принципа проба-грешка – от една страна, нямат конкуренция в своята ниша, от която да се учат; нямат и различен трудов опит, при който да са натрупали знание за процеси и структури. От друга страна обаче, следят пазара и технологиите и уцелват точния момент, в който да направят следващата стъпка. И доказват, че с последователност можеш сам да пишеш историята, за която мечтаеш.

През 2012 г. Марио Мишев и Иван Кънчев са ученици във Френската гимназия в София и имат огромен интерес към историята. По същото време фейсбук страниците са новият хит в социалната платформа и двамата решават да създадат страница „Българска история“, в която да споделят интересни факти и вдъхновяващи истории. И до днес се шегуват, че са избрали най-наглото име. „Защото ако не беше името, вероятно нищо нямаше да се получи. То звучи толкова тежко, а и през 2012–2013 г., когато всичко достигаше органично до всеки, името беше прекрасна покана да харесаш страницата“, казва Мишев и добавя, че това звучене на страница им е помогнало да достигнат до много хора, но е поставило и много високи очаквания към тях.

Младежите са решени всеки ден да публикуват съдържание, затова привличат за идеята и свои съученици, правят си график и започват да публикуват. Първоначално публикациите им са кратки – какво се е случило исторически на съответния ден или специални постове за празници. Аудиторията нараства лавинообразно (днес има над 400 хил. последователи), а няколко месеца след началото на страницата с тях се свързва последовател, който предлага да им направи безплатно сайт.

В този момент момчетата вече са студенти в първи курс – Мишев учи политология, а Кънчев – международни отношения. Осъзнават ясно, че ако искат да постигнат нещо, не могат да го направят сами, а имат нужда от сътрудници, които да пишат в сайта. Събират около себе си общност от автори и насочват цялото си внимание и енергия в „Българска история“.

„И тогава беше, и до днес категорично остава най-големият сайт с образователна насоченост по темата българска история“, казват създателите. Макар сайтът вече да не е фокус на работата им, той продължава да прави по 10 хил. посещения на ден и да съдържа качествените текстове. През годините неведнъж са правили чистка на материали и са преработвали стари публикации. „Сайтът вече е достигнал едно ниво, с което ние сме напълно спокойни той да съществува. И още 50 години да го има, само може да помогне на някого“, казва Кънчев.

С популярността на страницата и сайта, с момчетата започват да се свързват учители по история, които ги канят на среща с ученици в училища. Така се отваря един изцяло нов път за популяризиране на историята. От 2013 до 2016 г. Мишев и Кънчев са постоянно в движение, обикаляйки училища в цяла България. Междувременно правят първите си анимирани видеа в YouTube, снимат два филма и поредица за българските легенди. Правят партньорство с Vivacom и кино „Арена“ за заснемане и разпространение на някои от филмите.

В този период успяват да въведат и една от първите в България системи за дарения, с които основно финансират поддържането на фейсбук страницата и посещенията в училища. „Имахме бутон в сайта, през който хората можеха да преведат сума. Не сме използвали платформи-посред­ници“, казва Кънчев и добавя, че даренията не са били константна сума всеки месец, което ги провокира да направят следваща стъпка и да развиват стопанска дейност.

В края на 2014 г. със събрани собствени средства издават календар с български исторически личности. Тиражът е 3000 броя и се разпродава изцяло, основно през сайта им. Година по-късно: „Просто решихме да издаваме списание. Не знам защо. Да издаваш списание е логистичен кошмар, ние нямахме никакъв опит – казва Кънчев. – Тогава бяхме на 20-22 г. Бяхме феномен на пазара, книгоиздаването традиционно е с по-възрастни и опитни играчи“.

КАТО НА ШЕГА ОТ СВЕТА НА ОНЛАЙН СЪДЪРЖАНИЕТО ВЛИЗАТ В ПЕЧАТАРСКИЯ СВЯТ. Списанието няма фиксиран тираж, нито определена периодичност. Фокусират се върху големи дати и личности. След първите два броя за 3 март и Априлското въстание, които се продават много добре с тиражи между 3 и 5 хил., решават да направят брой, посветен на Васил Левски, с тираж от 15 хил. броя. Списанието се разпространява абсолютно навсякъде чрез Национална дистрибуция, но когато непродадените бройки започват да се връщат, момчетата осъзнават, че не са предвидили колко пространство заемат хиляди списания или дори колко тежат. Складират всичко в детската стая на Марио в дома на родителите му. Все пак няколко години по-късно успяват да реализират целия тираж.

Тези първи опити в издателската дейност идват с няколко важни урока: да не се занимават със списания повече, да се насочат към издаването на книги и да започнат да развиват стратегически комерсиалната дейност на издателството.

„Ние вече имахме изграден рефлекс, знаехме много добре какво ще се хареса и какво не“, казва Мишев и с първите издания играят на сигурно. Започват с „Помни войната“ на Борис Дрангов, която продава 500 копия в рамките на един ден, следват личният дневник на Владимир Вазов и спомените на авиатор от Първата световна война. Продължават с преиздаване на забранената литература от периода 1944–1989 г., както и с книги, чиито авторски права отдавна са изтекли.

Издават по една книга всеки месец, но разбират, че не могат само да преиздават стари книги. Затова започват да разработват собствени теми с експерти по история, учени от Софийския и от Великотърновския университет и от БАН. Учени, които са посветили целия си живот в дадена тема и могат да я разкажат увлекателно на публиката. Мишев и Кънчев споделят, че иначе консервативните академични среди все повече се отварят към „Българска история“, осъзнавайки необходимостта от приемственост и възможността да достигнат до повече млади хора.

Постепенно се дефинират различните течения в издателството – търсят баланс между комерсиални заглавия и книги, които задължително трябва да издадат. Например най-успешната им книга е „Първите дами на средновековна България“ с над 15 хил. продадени копия. Но някои от най-значимите в каталога им са „Рибният буквар“, „История славянобългарска“ и „Горски пътник“ с луксозни издания, а редом до оригиналния текст на Петър Берон, Паисий и Раковски върви превод на съвременен български език с множество бележки от специалисти, които да дадат контекст. „Това са книги, които всички сме чували от училище, но почти никой не ги е чел. Знаехме, че ако ги публикуваме, трябва да ги пуснем по този начин, за да има смисъл от тях. Не просто да ги копираме само за да се продават“, казва Кънчев.

ПОЧТИ 10 ГОДИНИ СЛЕД НАЧАЛОТО НА ИЗДАТЕЛСКАТА СИ ДЕЙНОСТ, „БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ“ има над 120 заглавия в каталога си. Стратегията им се оказва успешна и днес издателството е в топ 15 на издателствата у нас и е най-голямото нишово издателство в България (при това само за българска история, без преводна литература). Сред факторите за успех е фактът, че имат огромна маса активни онлайн последователи и успяват да реализират над 65% от продукцията си през собствения си онлайн магазин.

„Това, което никога не ни е било трудно, е маркетингът. Историческият маркетинг. Ние знаем как да продаваме историята“, казва Мишев.

През последните 3-4 години оборотът на компанията е достигнал стабилни нива от малко над 1 млн. лв. годишно. „Ние сме достигнали максимума на потенциалния пазар, ориентирани сме само към вътрешния пазар и благодарение на тоновете усилия, време и средства сме го достигнали. Сега от нас зависи всяка година дали ще реализираме този пазар“, казва Мишев и добавя, че ако имат силни заглавия, резултатът ще нарасне. Това, че знаят какъв е таванът на пазара им и че са го достигнали, не ги обезсърчава. Дори напротив – опит­ват се непрекъснато да развиват дейността си и да добавят нови направления, с които фирмата да върви напред.

Почти паралелно със създаването на сайта през 2012 г. Марио Мишев и Иван Кънчев създават и YouTube канала на „Българска история“. Основна движеща сила там от самото начало е техният приятел и режисьор Мартин Стаматов. За 12 години той създава над 300 анимирани видеа, няколко кратки видеопоредици, два документални филма, телевизионно предаване. Паралелно работи и за най-големия исторически анимиран канал в света.

YouTube каналът се развива като отделна платформа от издателството, а със създаването на видеата „Българска история“ влиза и в полето на продуцентството. През 2015–2016 г. Мишев и Кънчев водят предаване за история по телевизия bit, а Стаматов е зад кадър. Голяма популярност добиват и от участията си във „Фермата“ по bTV, където в продължение на 4 сезона изпитват участниците в реалитито и показват на милиони зрители анимираните исторически видеа. През последните 3-4 години YouTube каналът се развива изцяло с анимационни видеа, които правят по 200-300 хил. гледания всяко. Съдържанието е изключително консумирано от ученици, което е една от основните цели на създателите. Екипът на „Българска история“ често получава покани за телевизионни партньорства – последно се включват с въпроси и съдържание в шоуто на bTV „Кой да знае“.

От началото на годината във видеоканала стартира подкаст със задълбочени разговори с експерти и учени по исторически теми.

Каналът има над 160 хил. абонати и 200 месечни дарители. Подчертават, че никога не са получавали грантове, финансиране или заеми. Държат да издържат фирмата само със собствени средства и реинвестиране на печалбата. В екипа на компанията днес има 10 души на пълен работен ден и десетки сътрудници по различните проекти.

Една от вътрешните им мениджърски стратегии е всеки в екипа да е свободен да дава идеи. „Предложи 100 идеи, поне една ще стане“, казват с усмивка те. Следвайки това правило, през 2022 г. техният колега Йордан Русев влиза с нова идея – Мулти­спорт за култура.

Екипът харесва това хрумване и сформира работна група за техническо изпълнение, маркетинг, финанси и продажби. Целта на картата „Знание+“ е да се предлага като социална придобивка от работодателите и чрез нея служителите да използват отстъпка за различни културни мероприятия, курсове, вход за музеи и галерии т.н. За да се стигне до реализацията на проекта, екипът на „Българска история“ прави стотици срещи с държавни и частни институции и мисли много варианти на бизнес модели и финансиране на проекта.

Когато пускат проекта публично, това предизвиква медиен фурор. Мишев и Кънчев не могат да смогнат на всички заявки за интервюта и участия – огромната популярност, която са добили през последните 10 години, сега им помага да промотират новия продукт. В рамките на дни имат запитвания от над 500 компании, които искат карта за своите служители.

Срещат се с всички HR-и и фирми, но се оказва, че са подценили един важен аспект – компаниите често дават възможност на служителите си да закупят на преференциални цени подобни социални придобивки, а не ги купуват за тях. Което бързо охлажда първоначалния ентусиазъм. През първите месеци имат няколкостотин активни карти, което не е достатъчно проектът да се самоиздържа. „За да се разработи една такава идея, са необходими години, но ние усетихме, че нашият потенциал в нея се е изчерпал и нямаме достатъчно време“, казва екипът, който през пролетта на 2024 г. продава бизнеса.

Опитът със „Знание+“ обаче очертава една нова посока на развитие за младите предприемачи, а именно в инвестиране в проекти, различни от „Българска история“, където вече са достигнали максималния си пазарен дял. В момента Мишев и Кънчев са инвеститори в игра за мобилни телефони, която предстои да бъде пусната на американския пазар в края на годината. Трупането на опит в тази нова ниша може би ще очертае и нови възможности за продукти на българския пазар.