Българите все повече разнообразяват методите на плащания
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Българите са станали не само по-осъзнати за промените в цените на различни стоки и услуги, но и търсят по-богат избор на методи за плащане – от дебитни карти и банкови преводи до цифрови портфейли и пари в брой, показват резултатите от доклада „Портфейлът отвътре: Как потребителите харчат и спестяват през 2024 г.“, изготвен от експерти на платформата за разплащания Paysafe. Дебитните карти са най-използвани, кредитните карти и дигиталните портфейли са увеличили популярността си, и в същото време се появяват и изцяло нови методи на плащане.
КЛЮЧОВИ ДАННИ
- Близо половината (44%) от потребителите в България са променили навиците си за харчене в сравнение с предната година, като тази цифра на глобално ниво е 56%.
- Дебитни карти са използвали 74% от респондентите за България и 53% на глобално ниво. При кредитните карти дела е 38%, а при дигиталните портфейли той достига 27%.
- Над половината (59%) от всички потребители в България са направили онлайн покупка през социалните медии, като 38% ползват тази опция няколко пъти годишно.
- Една трета (35%) от хората в България вече си служат със смарт часовник или друго малко преносимо устройство, за да плащат във физически обекти.
- Интересът към новите технологии варира сред поколенията, като по-младите потребители са по-склонни да възприемат и тестват иновативните опции за плащане, като тези, задвижвани от изкуствен интелект (AI).
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Сигурността при плащанията все още е от водещо значение сред респондентите в България. Повече от половината (51%) споделят, че изборът им на място за пазаруване онлайн в голяма степен се определя от това доколко са защитени плащанията им от търговците. “Две трети от потребителите посочват, че се чувстват по-спокойни, когато купуват от бизнес, който е въвел стъпки за защита на финансовите данни или ако видят опция за плащане, която разпознават и са свикнали да използват,” се казва в доклада.
Около 23% от потребителите в България не са завършвали своята онлайн покупка, ако търговецът не предлага богат избор разплащателни методи. Тъй като все повече бизнеси възприемат политиката за безконтактно (безкешово) плащане, преобладаваща част от българските потребители (57%) изразяват притеснение, че плащането в брой може да изчезне като опция, а други 39% споделят, че биха искали да купуват стоки или услуги онлайн, но да ги плащат в брой във физически обект.
КЛЮЧОВ ЦИТАТ
„Има много финансови измами онлайн, много хора губят пари и затова най-важното за тях е сигурността. Това е най-големият фактор, който влияе върху избора на метод на плащане от страна на потребителите”, каза при представяне на проучването Джакомо Остин, генерален директор на компанията в България.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Над половината (58%) от респондентите казват, че печелят точно колкото да покрият месечните си разходи, а една четвърт (25%) посочват, че не изкарват достатъчно, за да покрият нуждите си всеки месец, като цифрата леко нараства до 29% за представителите на поколение Z (33% за Gen Z в света), се казва още в проучването.
Много от потребителите в България споделят, че живеят от заплата до заплата, което обяснява намалената им способност да спестяват. Близо 39% заделят по-малко от 6% от доходите си всеки месец, а 15% не успяват изобщо. Липсата на възможност да пестят средства може да се обясни и с увеличаващите се разходи за живот, като респондентите посочват, че харчат много повече за хранителни стоки (68%), комунални услуги (55%) и основни стоки (51%).
Повечето респонденти в България обаче очакват увеличение в доходите си през следващите 5 до 10 години, като около половината (51%) смятат, че ще разполагат с около 10% повече годишно, а 10% казват, че не очакват никакъв ръст. Въпреки ограничените доходи в началото на кариерата си, хората от поколенията Z и Millennials са обнадеждени, че приходите им ще се вдигнат съответно с 19% и 17% в близко бъдеще.
*Проучването „Портфейлът отвътре: Потребителски нагласи при харчене и спестяване през 2024“ е проведено през май и юни 2024 г. То обхваща 14 500 респонденти (1000 в България) на възраст над 18 години от 14 страни.
