Висшето образование осигурява заплата до 30 хил. лева годишно
Висшето образование осигурява трайно по-висока заетост и заплата до 30 хил. лева годишно – двойно по-висока от тази на трудещите се без диплома от университет. Премията на висшето образование постепенно нараства, като през 2022 г. надхвърля 100%. Тенденцията е към откриване на все по-малко високоплатени места за среднисти и изчезване на тези за хора с основно и по-ниско образование. Това показва доклад на Института за пазарна икономика, който бе представен на пресконференция на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Заетостта сред висшистите надхвърля 90% и е с 25% по-висока от заетите без висше образование надхвърля 25%.
- Фокусът често е върху приема във висшите училища, но само между 60 и 80 на сто от започналите завършват образованието.
- Пазарните сигнали променят приоритетите на университети и студенти, но дисбалансите остават – едва 18% (под 4000 общо) от завършилите бакалаври през 2023 г. са в математика, информатика и техническите науки, при 16% през 2017 г. При магистрите има спад от 11% до 10%. Отчетлив е единствено ръстът при ИКТ – делът при завършилите бакалаври нараства осезаемо от 4.5% до 6.7% за последните шест години.
- Тези тенденции имат своето обяснение. През последните 20 г. резултатите от изследването PISA, което оценява способността на учениците да прилагат наученото на практика, показва, че броят на функционално неграмотните ученици расте – 54% са функционално неграмотни по математика, което е почти два пъти повече от средното за държавите в ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).
- Това поставя България в неконкурентна позиция. Страните с по-високи средни резултати по математика имат значително по-висок дял на високотехноличните отрасли в експорта си, например. Публичните разходи за образование в България варират между 3.3% и 4.3% от БВП след 2011, през 2022 г. са 3.9%. За предучилищно и училищно образование се харчат около 2.8% от БВП – лек ръст за последните 10 години, но по-ниско от повечето страни в Централна и Източна Европа. Страните с високи разходи в училищата имат и нисък дял на слабите ученици в международните изследвания.
НЕГАТИВЕН ТРЕНТ
Броят на учениците, които профилират математика в гимназиите у нас през последните 3 години гравитира около 2.2 хиляди души от общо 25 хиляди в профилирана подготовка. Едва 1.4 хиляди зрелостници се явяват на матура по математика като липсата на интерес към математиката и точните науки поставя пречки пред дигитализацията и високотехнологичната трансформация.
България остава на опашката по дигитални умения. Към 2023 г. само 1/3 от населението на 15-64 г. в България участва покрива базовото ниво на цифрови умения, като това е вярно за едва 2/3 от хората с висше образование и 14% от ниско образованите. По-слабо по този показател се представя единствено Румъния. Ниските цифрови умения препятстват дигитализацията на публичните услуги, широкото възприемане на нови технологии и ограничава достъпа до кадри на високотехнологичния бизнес.
ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ
Реформата в образованието е необходима за развитието на икономиката. ИПИ изчислява, че при реформи БВП през 2045 г. може да бъде с 10 до 30 млрд. по-висок. През последните години дебатът е фокусиран почти изцяло върху заплатите на учителите, а отскоро – и на преподавателите в университетите. Промените обаче няма да са лесна задача. Много директори, учители и родители се противопоставят на реформите, което се отразява пагубно на развитието на децата в по-малките населени места, посочват от БРАИТ.
“Всички браншови организации се обединихме около промяна в критериите за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, защото нивото на националното външно оценяване по математика на практика не измерва силния математически талант и повишен интерес в тази област. За нас е важно в тези гимназии да се обучават най-мотивираните и способни младежи, за които високотехнологичният сектор се бори и иска да развива. Следва да има стимул за тези деца да ходят на математически състезания и резултатите от тях да се включват в балообразуващата оценка за математическите и професионалните ИКТ гимназии”, заяви страна Теодора Тодорова от УС на БАИТ, ресор “Образование“.
Дълбока и качествена реформа на системата. Това е решението според анализа на ИПИ. Има съществена нужда от промени в учебните програми, за да може те да отговарят на съвременните нужди на пазара на труда и да развиват ключови умения у учениците, особено в дигиталната ера. Програмите трябва да бъдат разтоварени, за да може учениците да имат възможност да се фокусират не върху наизустяване на излишен материал, а върху развиване на умения. Има огромна необходимост и от по-добро планиране на приема в професионалните училища и предоставяне на повече възможности за дуално обучение.
Липсата на образование за възрастни също спира динамиката на пазара на труда. Към 2023 г. едва 1.4% от населението на 15-64 г. в България участва в образование или обучение, на фона на 13% средно за ЕС. В повечето държави темпът на обучение на възрастни нараства значително за десетилетие, в България – намалява наполовина.