„Болна“ ли е Германия?
У нас, а и не само, са широко приети за истина две твърдения. Според първото Германия е стожер на фискалната консервативност в Европа, а може би дори като цяло в страните с високи доходи, и е неизбежно спестовните германци да субсидират и спасяват от кризи безотговорните южняци. Според второто германската икономика е „двигателят“ в ЕС, захранван от високопроизводителна и глобално конкурентна индустрия.

Широко дискутираният доклад на Марио Драги за бъдещето на икономическия просперитет на ЕС посява – макар и деликатно – първите зрънца съмнение. Много от критичните наблюдения и изводи в анализа са директно относими към Германия – стремеж да се съхранят традиционни индустрии, бавно възприемане на нови технологии, дори съпротива срещу „разрушаващи“ иновации, придържане към модел за средни компании и органичен растеж, скептицизъм към капиталовия пазар и бързия растеж, базиран на мащабиране на успешни пазарни открития и т.н.
Какво трябва да знаем за германската икономика? Наистина това е водещият износител на стоки в еврозоната и ЕС като цяло, и то с огромна преднина пред Нидерландия, Италия и Франция. Всичко това е резултат от специализацията в автомобилостроене, машиностроене, производство на електрически и оптически съоръжения, фармация, химическа промишленост. Нещо повече, последните десетилетия тези сектори са не просто значими, те са на върха на своеобразната пирамида на добавената стойност за съответните продукти. На свой ред тази структура на икономиката, съчетана с адаптирана към нея образователна система и подкрепена от реформите в трудовото и социалното законодателство от началото на века генерират ниска безработица и ниска вътрешна инфлация.
Близо две десетилетия сравнително добри резултати скриваха по-дълбоките структурни проблеми. Първо, създаването на еврозоната ускори вътрешната интеграция в единния пазар, а експортно ориентираните индустрии в Германия успяха в голяма степен да се възползват, разширявайки пазарите си. След глобалната криза през 2008–2009 г. износът към Китай – рязко увеличил стимулите за вътрешни инвестиции – „издърпа“ икономиката. Оказа се, че (тогава) германската промишленост произвежда точния „микс“ от машини, превозни средства, апаратура, които се търсеха в Китай, както и в свързаните азиатски развиващи се икономики в региона.
Какво може да се обърка? Или, за да конкретизираме – защо ръстът на БВП в Германия от края на 2022 г. е нула, а в три тримесечия – дори отрицателен? Защо индексът на промишлено производство е на по-ниско ниво от това през 2015 г.? Превръща ли се Германия в „болния човек на Европа“? Впрочем на този въпрос утвърдително отговарят много икономисти в края на 1990-те години. Дали сега ще станем свидетели на същото?
Ако се върнем в стопанската история, можем да намерим плашещо сходни аналогии. Италия е своеобразно икономическо чудо след края на Втората световна война – висок икономически растеж, експортна конкурентоспособност, водеща роля на успешни индустриални предприятия. По БВП на човек от населението през 1980-те е практически на едно ниво с Германия и Франция и значително по-богата от Великобритания. Следват три десетилетия относителен застой и вече Италия е сравнима с Испания, Литва и Чехия. Обяснения – много, но може би най-простото е, че италианската икономика не успява да се адаптира в бързата глобализация след 1990-те. Много от традиционно „силните“ отрасли на промишлеността бяха изместени от конкуренцията от Китай и другите азиатски производители, а като че ли предприемаческата енергия за иновация и трансформация вече липсва.
През 2023 г. износът от Германия за Китай вече е по-нисък от реализирания през 2019 г. Дали не се случва нещо подобно? Или, ако опростим, дали китайците не се научиха да правят влакове, кранове, камиони, автомобили, машини? Може би азиатските нови индустриални центрове вече не са толкова зависими от внос на немска техника, защото те самите са възприели, имитирали или развили достатъчно добри технологии за производство. А междувременно – пак по изводите от доклада на Драги – Германия се съпротивлява на съзидателното разрушение и пренасочване на капитал и човешки талант към нови и създаващи по-висока стойност дейности.