В кухнята на успеха на Soap Factory
Когато през 2016 г. Мариета Бостанджиева и Борис Борисов започват да експериментират с формули за марката си био козметика Soap Factory, конкуренция в сферата в страната почти няма. Осем години по-късно търсенето на натурални формули е нараснало в пъти, а Бостанджиева и Борисов разчитат на качеството като на свое конкурентно предимство.
През 2000 г. Мариета Бостанджиева (52) напуска работата си като медицинска сестра заради тежките работни условия. Макар че сменя няколко работни места, тя има интерес към химията и търси решение за чувствителната си кожа. Така през 2014 г. в кухнята ѝ за първи път се разнасят аромати на етерични масла от лавандула, лимонена трева и чаено дърво, докато тя прави опити да приготви сапуни и шампоани за себе си и семейството си.
„Ще ти дам да пробваш от първата ми продукция,“ казва тя на своя приятел Борис Борисов (52), който намира първите сапуни за „ужасни“, но я насърчава да открие своя фирма и да започне сериозен бизнес.
Бостанджиева обаче мисли скромно и представя продуктите си само по базари и изложения. Тя смята, че за да развие собствен бранд ще ѝ е нужен и човек с опит в бизнеса, докато тя разгръща своята креативност да изпробва нови съставки, формули и концепции. Тя казва, че за нея „най-големият кеф“ е да създаде продукт, който е изцяло натурален, но се харесва колкото конвенционалните.
Авантюрата на Бостанджиева с козметиката се развива, докато тя се опитва да намери бизнес партньор – или по-точно да убеди Борисов да се присъедини към нея. Той е икономист по образование с опит в продажбата на козметични продукти, тъй като започва кариерата си в дистрибутора на „Проктър и Гембъл“. Изморен от работата в корпорации, през 2016 г. той наистина решава да се присъедини към Бостанджиева, а новосформираното партньорство е маркирано и от регистрирането на фирмата „Сапунена работилница“.
Малки стъпки за големи мечти
Начинаещите предприемачи наемат стая в сграда на БАН в софийския квартал Яворов и започват да изграждат стратегия за развитието на бизнеса си. На първо време инвестират в три кашона етерични масла на стойност 175 лв., които използват, за да направят сапуни. Цялата си продукция произвеждат в две тенджери и събират в няколко кутии в ъгъла на стаята, след което отиват на изложения и се срещат с първите си клиенти. Този модел на работа им дава възможността постоянно да подобряват формулите си, вслушвайки се в директна обратна връзка.
„Започнахме да работим месец за месец, след това полугодие за полугодие,“ казва Борисов. „Идеята беше да растем съвсем органично, без да се впускаме в агресивен растеж, който да не можем да контролираме.“
За осем години компанията има постоянен позитивен растеж. В началото Борисов гледа към момента, когато ще достигнат 2-3 хил. лв. месечен оборот, който след време да прерасне до 100 хил. лв. на година. С присъщата си скромност, Бостанджиева му казва, че е луд. През 2023 г. „Сапунена работилница“ генерира 830 хил. лв., а за настоящата година двамата предприемачи очакват за пръв път да преминат границата от оборот от един милион лв.
С времето Бостанджиева и Борисов изграждат устойчива структура, която да продължи да работи дълго, след като те приключат активното си участие в нея. От ден едно печалбите си инвестират почти изцяло в суровини, хора и оборудване (първата им машина е за производство на сапуни), защото вярват, че това е единственият начин да пораснеш. През 2018 г. наемат първия си служител, който работи при тях и до днес.
Първите три години предприемачите разработват богато портфолио измивни продукти за лице, коса и тяло, а днес имат и нова линия козметика, която включва серуми и кремове. В България, където всъщност е основният пазар на бранда, продуктите им са във вериги като Кауфланд, Фантастико и Лили Дрогерие, както и в безброй био магазини, въпреки трудностите свързани с извоюването на място на рафтовете на големите търговци.
„Различни умения се искат да влезеш в магазините,“ казва Борисов. „Ако си голяма компания като L’Oréal например, просто влизаш в магазина и питаш: „Колко искате?“. Докато на нас ни е много трудно да ги убедим, че продуктите са хубави, въпреки че сме сравнително познати.“
Скалиране на бизнеса
От 2018 г. продукти на Soap Factory има и в американския и германския Амазон. Макар че продажбите в платформата не им носят най-голям обем печалби, тя им дава канал за бърза комуникация с потребителите. Такъв те вече нямат в България, защото с идването на пандемията прекъсват участията си по изложения.
В САЩ и Дания Бостанджиева и Борисов продават със свой етикет, а в Германия работят с клиент, който разработва собствен бранд, но разчита на българската фирма за производство. Подобен модел на работа те тепърва започват да следват и с клиенти от Нидерландия и Южна Корея.
Работата с партньори осигурява на създателите на Soap Factory много точки, по които клиентите да могат да намерят продуктите им. През годините Борисов е обмислял предложения да създаде собствен ритейл, но опита му в сектора подсказва, че това би изисквало управление на различен вид процеси.
„Предпочитаме да инвестираме този ресурс в нови продукти, в оптимизация на производство, дори в добри условия за работа на персонала ни, отколкото да се фокусираме в ритейл,“ казва той.
Обещание към клиенти и персонал
Бостанджиева и Борисов се стараят да управляват бизнес, който спазва обещанието си за качество пред клиентите. Затова се сдобиват със сертификат от „ТЮФ Рейнланд“, реномиран лидер в инспекционните услуги, който гарантира, че производствените им процеси са документирани и проследими.
Продуктите са признати и за натуралния си произход от ECOCERT, френски глобален лидер в сферата. Тъй като Soap Factory днес поддържа 200 основни суровини, някои от които идват от Африка и Азия, а други от български производители, пътят по доказване на натуралния произход на един продукт е комплексен.
„Има производители, които са се постарали да си сертифицират суровината като органична и тогава ние на драго сърце използваме български суровини,“ казва Борисов. „Има обаче и малки производители, които продават органичен, но не и сертифициран продукт, което за нас е проблем.“
Екипът на Soap Factory, който се състои от шестима души, от една година е в нова сграда, след като старата им става малка. Макар че тя е отново собственост на държавно учреждение, Бостанджиева и Борисов я реновират със собствени средства, за да подобрят условията за работа. В този ред на мисли, те смятат за тяхно основно предизвикателство да оцелеят като предприемачи в страната, след като „не са търсили помощ, но не срещат и никакви улеснения“.
Все пак те искат да се развиват в България и да създават нови работни места, защото изпитват голямо удоволствие от работата си. В обозримото си бъдеще виждат покупката на собствен терен, който да улесни производствените процеси, а това, което ги движи напред, е любовта към работата, екипът и спокойствието.
„За мен винаги е било на първо място не толкова къде ще работя, какво още работя, колкото да мога да водя спокоен живот със семейството и да имаме време да се отдаваме на удоволствията си,” казва Борисов. „В никакъв случай не е било да стана директор някъде, въпреки че съм бил, или пък да изкарвам някаква определена сума.“
