Васко Василев – детето-чудо на Изтока и Запада
Виртуозен цигулар и концерт-майстор на Кралската опера в Лондон от почти 30 г., Васко Василев продължава да прави класическата музика наелектризираща, комбинирайки талант и бизнес усет.
Близо два месеца преди старта си турнето Vasko&The Violin е почти разпродадено. 18 концерта в различни български градове за 20 дни през ноември и близо 13 000 души публика. При средна цена от 40 лв. за билет по информация на организаторите очакваните приходи са над половин милион лева. Не е като концерт на Ед Шийрън, но Васко Василев (53) никога не е излизал на българската сцена, за да се състезава.
Пазарът у нас е ограничен, а този на класическата музика, макар да е поднесена извън рамката, е още по-свит. Това обаче не спира цигуларя година след година да пътува из страната в рокендрол стил – натоварил екипа си в бус, който шофира сам, и да свири разнообразния си репертоар на малки и големи сцени.
Най-малобройната му публика ще е в асеновградско читалище – 329 места, които вече са резервирани. В турнето са включени и други зали от същия калибър, коeто не е най-добрият бизнес вариант за артист. „Най-лесно ще е един концерт в „Арена Армеец“ и чао. Но от малък съм така – на различните места винаги има ново предизвикателство. Ти се учиш от клубните участия толкова, колкото и от концерти“, казва Василев. Утрешният августовски ден ще му донесе поредния урок. Ще свири на плажа в курорта Албена, близо до хотела, където е отседнал и където е срещата му с Forbes. „Ще има и моя публика, и хора, които не знаят кой съм аз“, казва Василев.
Музикантът е развълнуван. Албена е завръщане в детството му на вундеркинд и любимец на Людмила Живкова. В курорта преди 43 години той се е снимал в тв продукция с Невена Коканова – на несъществуващия вече кораб „Арабела“. Другата причина е документалният филм за живота му Vasko&The Violin, около който е изградено едноименното турне, и чиято финална версия все още не е видял. Спрямо него той ще подбере репертоара си – емблематични произведения, маркирали шеметната му кариера.
А ТЯ ЗАПОЧВА НА СЪВСЕМ РАННА ВЪЗРАСТ. С родители класически музиканти, Васко Василев не е навършил 5 години, когато хваща цигулката и лъка за първи път. На 8 вече има издадена плоча и попада под крилото на тогавашния министър на културата и дъщеря на държавния лидер Тодор Живков – Людмила Живкова. Васко свири пред чужди делегации, на официални събития и като цяло се превръща в performing monkey за комунистическия елит, според собствените му думи пред уебсайта Classic Source.
Живкова, пламенен меценат на изкуствата, му обещава стипендия за престижното музикално училище Juilliard в Ню Йорк, но внезапната й смърт през 1981 г. променя бъдещето му. Бащата на детето-чудо е извикан от Александър Лилов, втория във властта след Тодор Живков, на разговор „на чаша айран“, който му казва да забрави за Америка. Опциите за сина му са Москва или София.
Същата година Васко Василев е записан в Консерваторията в руската столица, откъдето излизат редица забележителни музиканти и където интензивният му сценичен живот на звезда рязко приключва. Фокусът се обръща изцяло върху свиренето. Дисциплината е строга, учителката му – безкрайно взискателна. Българският цигулар получава фантастична подготовка, като шлифова както уменията, така и характера си. „Най-голямата й похвала беше браво – един път за всичкото това време“, спомня си той. От друга страна, това е късмет, „защото да си вундеркинд крие своите опасности, особено ако слушаш грешните хора“. Дните му в Москва обаче са преброени.
След като на 16 печели конкурса “Jacques Thibaud” в Париж, Василев се завръща, попил непокорния дух на Запада и започва да говори против системата. През 1987 г. е изключен от Консерваторията по идеологически причини. Заминава за Лондон с малка студентска стипендия в Royal College of London, където попада в реалността на капиталистическия свят – сам и без никакви пари.
Но когато си сред най-добрите на своята арена, винаги се отварят възможности, убедил се е той. Докато е гост-лидер на Лондонския симфоничен оркестър, е поканен на прослушване в Операта в Лион и на 21 става нейният най-млад концерт-майстор. „Концерт-майсторът е основният цигулар на един оркестър. Свири важните сола, дава мнение за останалите музиканти в трупата, помага на диригента. Той е най-важното звено и от класата му зависи звукът на един оркестър.“
В този период Васко Василев опознава и бизнес страната на музиката. Като начало прави ключова инвестиция – купува си цигулка „Амати“, изработена от италианските лютиери през 1708 г., за 150 хил. паунда. Да получи инструмента е истинска сага. Той не може да си позволи сумата, банката му отказва кредит, а Лионската опера е готова да го финансира, но срещу договор от 20 г. Тогава Памела Никълсън, майката на неговата приятелка по онова време, ипотекира къщата си, за да осигури сумата, която Василев изплаща в следващите 15 години.
Именно Никълсън е голямата бизнес школа за младия музикант. Тя е пианист, адвокат и жена със силен предприемачески дух. През 1993 г., обратно в Лондон, Василев става директор в основаната от нея фирма Trittico Ltd., където все още са партньори. През нея минава както договорът му с Кралската опера, така и другите му проекти. За изявите извън Великобритания Trittico Ltd. си партнира с други агенти или промоутърски компании. Сега компанията представя основно него, а тогава продуцира повече артисти.
Виртуозът си припомня как през 90-те с Памела обикаляли музикалните магазини, за да продават дисковете на артистите си. Най-големият им актив е талантливата й дъщеря – цигуларката Ванеса Мей, чиято кариера избухва в онзи период. Trittico Ltd. не може да предложи международно покритие на Мей и затова сключва контракт с EMI. „В първия й диск те инвестираха 60 000 лири. Продадоха 10 млн. копия по 5 лири и EMI спечели 50 млн., докато Мей получи съвсем малка част от тях“, спомня си Василев.
Междувременно той изкачва следващо ниво в кариерата си, което утвърждава класата му на музикант. През 1994 г. българинът печели конкурс на Кралската опера „Ковънт Гардън“ за концерт-майстор и е на тази позиция до днес. „Кралската опера е място, където идват страхотни артисти, продуценти, танцьори, певци, една креативна фабрика, която ми дава достъп до най-високото ниво в света“, посочва той. Също така получава и тотална свобода. Василев вади айфона си и скролва през календара – ангажиментите му в Операта са планирани три години напред – по 380 часа годишно. В този период той свири строго определен класически репертоар, в останало време може да се занимава със своите crossover проекти, в които разчупва класиката с по-съвременни стилове и музиканти. И докато много от колегите му гледат отвисоко на комерсиалната сцена, философията на Василев звучи предприемачески: „По-добре е да рискуваш и да направиш грешка, отколкото да продължаваш да свириш умрели композитори“.
НО КОНЦЕРТ-МАЙСТОРЪТ НЯМА ГРЕШЕН ХОД.
В годините работи с Пеко Пеня, Рони Ууд от Rolling Stones, Ара Маликян, Пласидо Доминго, Ванеса Мей, дирижира оркестър и свири на една сцена с Майкъл Джаксън в благотворителното му турне Michel Jackson&Friends в Сеул и Мюнхен, прави концерти по света и постепенно се превръща в звезда с лоялна публика.
Със Стинг копродуцират албум с музика на Пиацола, когото поп звездата обожава. Първата им среща е свързана със забавна история, след която се ражда съвместният им проект. На благотворителен концерт на оркестъра на „Ковънт Гардън“ Труди Стайлър (съпругата на Стинг) моли Василев да свири на рождения ден на мъжа й, който е от Police [The Police e групата, с която Стинг пробива в музиката]. Цигуларят отговаря, че не свири за лични поводи, а и защо ме заплашва с полиция, чуди се той. В крайна сметка й обявява хонорар, с който иска да я откаже – 10 000 долара. След няколко дни обаче се налага да изпълни ангажимента и се оказва в имението на Стинг в компанията на музиканти като Елтън Джон, Боб Гелдоф и Мадона.
Васко Василев успява да свири на струната на новото поколение – на сцената преплита „Кармен“ с латино хита на Камила Кабейо „Хавана“, „Танц със саби“ с Unholy на Сам Смит, прави композиции върху Ед Шийрън. Той изпълнява Вивалди от пистата на връх Тодорка при -24 градуса, садовско хоро и Бизе от Айфеловата кула. Колкото по-нестандартен е проектът, толкова повече адреналин му носи.
Стигнал е до точката на известност, в която хората му се доверят, без да знаят какво ще включват концертите. „За мен няма по-голямо признание от това да пуснеш турне, без да обявиш репертоар, и хората да купуват билети, за да слушат моята музика“, казва Василев.
От бизнес перспектива цигуларят предприема решаваща промяна в модела си през есента на 2010 г. – инвестира чрез Trittico Ltd. в свой концерт в Зала 1 на НДК с испанската група Chambao и отрязва посредниците на българския пазар. Предприема този ход, подкрепен от своята дългогодишна асистентка Петя Иванова. „Никой не е мислил дали ще спечелим. Въпросът беше да не се провалим“, коментира тя пред Forbes.
Икономическият успех на концерта дава нова увереност на дуото: „Изведнъж можеш да вдигнеш средния пръст и да работиш за себе си и за това, в което вярваш“. Така през февруари 2011 г. Иванова регистрира в София фирмата „Пинг Понг Ивентс“, чрез която организира всяко от последвалите 13 турнета и един мегаконцерт (в „Арена Армеец“ през 2016 г.) на Василев. В това число и предстоящото Vasko&The Violin.
Шоуто на „Арена Армеец“ е сериозен тест и като бизнес, и като артистично начинание. Това е първият самостоятелен концерт на музиканта в зала за 12 000 души и кампанията продължава точно една година. Естествено, репертоарът е неизвестен до последния момент. Паганини, опера, фламенко, Chambao, Емил Димитров в класическа интерпретация, тап денс в изпълнение на главния балетист на Кралската опера, симфоничен оркестър – над двучасовият концерт е триумф. Оборотите са „нечувани“ за компанията, посочва Петя Иванова, но такива са и разходите – заради мащаба на събитието и спецификата на залата всичко се прави от нулата.
В този концерт, както и във всички останали, основен финансов принцип на Василев и Иванова е да не разчитат на подкрепа от местните структури. „Предпочитаме да не благодарим“, казва Петя Иванова. Другият е да не правят компромис с техническото обезпечение, защото ако звукът е лош, няма значение дали цигулката е „Амати“, или на сцената е концерт-майстор на Кралската опера. Това, което хората трябва да усетят, е, че все едно са сами с него, независмо дали се намират в НДК, или в читалище.
„При нас, музикантите, принципът е такъв – отбелязва Васко Василев. – Ти си толкова добър, колкото е последният ти концерт.“ Тази настройка го държи във форма. Ключът да останеш на върха в музикалния бизнес и на глобалната сцена е да си различен, но и да си добър артист на много нива, посочва Василев, който на 53 продължава да работи с шампионско темпо между континенти, часови зони и музикални стилове. И докато пътува за даден концерт, в главата си вече свири следващия. Казва, че никога не е преживявал бърнаут. „Имам късмета постоянно да свиря различни неща. Успокоявам се, че няма нужда да съм толкова успял, колкото Пол Макартни, за да не ми се налага да изпълнявам постоянно една и съща песен.“ Тогава кой е барометърът за успеха на един артист в наши дни? „Да има постоянно шоу в Лас Вегас като Адел или Род Стюарт – отговаря без колебание Васко Василев. – За мен това е върхът и се надявам един ден, ако не аз, то някой класически музикант да го направи.“