България – в топ 2 на страните с най-ниско ниво на държавен дълг към БВП в ЕС за 2023 г. /обновена/
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
3.7 млрд. лева. Това е окончателният размер на бюджетния дефицит на сектор “Държавно управление” за 2023 г., показват данни на Националния статистически институт, което е 2% от БВП. В същото време външният дълг на “Държавно управление” се увеличава с 0.4 на сто спрямо БВП през 2022 г.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Дългът на България за 2023 г. е в размер на 42.4 млрд. лв., или 22.9% от БВП.
- Въпреки че държавният дълг намалява спрямо 2020 г., когато размерът му е 29.5 млрд. лева (22.4% от БВП), през последната една година се забелязва ръст от 0.4 на сто спрямо БВП през 2022 г.
- През изминалата година окончателните данни показват бюджетен дефицит от 3.709 млрд. лева.
- Основният размер на дефицита се дължи на подсектор “Централно управление”, където реализираният дефицит е 3.6 млрд. лева или 1.9% от БВП.
- “Местно управление” отчита дефицит от 215 млн. лева, а социалноосигурителните фондове реализират излишък от 112 млн. лева.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
България е всъщност държавата в ЕС с най-нисък държавен дълг и най-ниско ниво на дефицит спрямо БВП по данни на “Евростат” за 2023 г. Числата сочат, че делът на държавния дълг на страните от Европейския съюз спрямо брутния им вътрешен продукт (БВП) се повишава до 81.5 на сто в края на второто тримесечие на 2024 г. при 81.3 на сто през предходното тримесечие.
През 2023 г. всички държави членки, с изключение на Дания (+3,3 %), Кипър (+2,0 %), Ирландия (+1,5 %) и Португалия (+1,2 %), отчитат дефицит. Най-високият дефицит бе отчетен в Италия (-7,2 %), Унгария (-6,7 %) и Румъния (-6,5 %).
В края на 2023 г. най-ниските съотношения на държавния дълг към БВП са отчетени в Естония (20.2%), България (22.9%), Люксембург (25.5%), Швеция (31.5%), Дания (33.6%) и Литва (37.3%).
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Преди няколко дни НСИ актуализира данните за БВП за 2023 г. на 1.9%. Новите данни са по-добри в сравнение с предварителните данни, според които растежа бе 1.8%. През 2023 г. за крайно потребление са изразходвани 76.1% от БВП, а инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 18.7%. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. През миналата година износът на стоки и услуги остава без промяна, а вносът на стоки и услуги намалява с 5.5% в сравнение с 2022 година.
Поддържането на нисък държавен дълг е един от критериите за приемане на България в Еврозоната. Държавите трябва да избягват прекомерния бюджетен дефицит и да намалят прекомерния дълг. Маастрихтските критерии задават горна граница от 60% от БВП, което означава, че България изпълнява без проблеми дълговия критерий. Горната граница за размера на дефицита е 3% от БВП – критерий, който също покриваме. Критерият за инфлацията е най-големият проблем за България. Критерият е стриктен и изисква инфлацията да не надхвърля с повече от 1.5% нивото в трите европейски страни с най-ниска инфлация.
*Статията е обновена с данни на “Евростат” за целия Европейски съюз и еврозоната.
