Какво се случва с частния сектор в еврозоната и защо има общо с лихвената политика на ЕЦБ?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Частният сектор в еврозоната не бележи ръст вече втори пореден месец. Основната причина за слабият растеж се дължи основно на две държави – Германия и Франция. Всичко това подхранва тревогите, че усилията на ЕЦБ да стимулира растежа чрез намаляване на лихвената политика не са достатъчни.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Комбинираният PMI индекс на S&P Global се повиши до 49.7 през октомври от 49.6 през предходния месец, задържайки се малко под прага от 50 пункта, който дели растежа от свиването.
- Основната причина за слабият растеж се дължи основно на две държави – Германия и Франция, които служат като насрещен вятър за силния икономически старт на годината.
- Индустриалните гиганти в Берлин са изправени пред предизвикателства с по-скъпа цена на енергията и слабото търсене от страна на Китай. И въпреки че бизнес активността в страната се повиши леко, подхранвайки надеждите, че производството може да нарасне през това тримесечие, във Франция се случи точно обратното, като съставният показател се понижи до 47.3 пункта.
- Въпреки това в по-широк план дългоочакваното възстановяване на потреблението засега не успява да се разпали.
- Всичко това предизвиква тревоги в Европейската централна банка, която намали лихвите за трети път през тази година в опит да стимулира растежа в еврозоната. Обсъждат се и допълнителни облекчения на лихвената политика до края на 2024 г.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Еврозоната е зациклила. Продължаващият спад в производството се балансира предимно от малки печалби в сектора на услугите“, заяви Сайръс де ла Рубия, икономист в Хамбургската търговска банка, допълвайки, че засега не е ясно дали в близко бъдеще икономиката ще се влоши допълнително, или ще се усети подобрение.
АКЦЕНТ
Според Рубия инфлацията в сектора на услугите вероятно ще остане висока, тъй като разходите и продажните цени през октомври нараснаха по-бързо от предходния месец. Вероятната причина за това е продължаващия натиск върху заплатите, който се отразява особено силно на доставчиците на услуги. Всичко това подкрепя идеята, че ЕЦБ вероятно ще намали основните лихвени проценти само с 25 базисни пункта през декември.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Слабият растеж на икономиката ще позволи на инфлацията да се установи под целевото равнище от 2%. Това е и причината все повече инвеститори на финансовите пазари да считат, че до края на годината ще има допълнителни облекчения на лихвената политика. Всъщност става дума за поредица от разхлабвания, които да свалят лихвения процент по депозитите, който в момента е в размер на 3.25%, до 2%. Ако ЕЦБ продължи да се придържа към стъпки от 25 пункта, то това означава поне още пет облекчения. Има и спекулации, че централната банка ще предприеме по-смел ход през декември, намалявайки лихвите с половин пункт.
ДОПИРАТЕЛНА
Остатъка от годината може да се окаже труден. Много бизнеси в еврозоната съкращават служителите си, тъй като заетостта продължава да намалява за трети пореден месец, което е най-бързия темп от 2020 г. насам. За пръв път наемането на персонал в сектора на услугите е почти изцяло спряно. Истинският въпрос е дали комбинацията от по-високи заплати и по-ниска инфлация може да съживи потребителските разходи, което би дало на доставчиците на услуги така необходимия тласък.
