AI (р)еволюцията: Какви са предизвикателствата и къде е България?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
196.6 млрд. долара. Това е стойността, която се очаква да достигне AI индустрията до 2030 г. според проучване на Grand View Research. Въпросът е какво правят държавите, за да се възползват от този огромен ресурс, който ще бъде отключен от доминирания от AI нов технологичен свят.
В края на 2020 г. българското правителство прие своята Концепция за развитието на изкуствения интелект до 2030 г., която да очертае рамката за дигиталната трансформация на страната. Основните цели са няколко. На първо място – осигуряване на модерна инфраструктура за развитие и внедряване на AI и цифрови технологии от ново поколение.
Това включва осигуряването на научна инфраструктура, която да ускори развитието и да увеличи капацитета на научните изследвания. Фокус е поставен и върху усъвършенстване и модернициране на образователната система, разгръщане на потенциала на данните като суровина за развитието на AI, въвеждане на базирани на AI иновации в ключови за страната сектори, изграждане на регулаторна рамка.
КАКВО СЕ СЛУЧВА НА ПРАКТИКА
На практика страната ни изостава значително от целия процес и изпълнение на собствената си стратегия. Статистика на Евростат от май тази година показа, че страната ни е на предпоследно място по използване на технологии с изкуствени интелект и всеки трети работодател у нас е скептичен дали да инвестира в AI. Нещо повече – България изостава в развитието на проекти с изкуствен интелект (AI), като София отделя едва 0,62% от средствата за цифровизация за проекти за изкуствен интелект на ЕС като от нструмента Next Generation EU (NGEU) и неговия Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF), който е на обща стойност 117 млрд. евро, за страната ни са отпуснати едва 10.18 млн. евро.
През месец юли стана ясно, че българският суперкомпютър Discoverer ще бъде надграден като към сегашните системи ще бъдат добавени няколко компонента, които да подобрят производителността и да гарантират дълговременното съхранение на данните за задачи, изискващи интензивни изчисления и огромен брой входно изходни операции. Повишаването на производителността на българския суперкомпютър ще помогне за превръщането му в “стратегически актив за развитие на науката”, посочиха тогава от “София Тех Парк”.
Изчислителната мощ на суперкомпютърът от 4.5 петафлопа означава 4,5 милиона милиарда изчисления в секунда. Суперкомпютърът се нарежда на 166 място в света.
Въпреки че поне на пръв поглед държавата ни изостава значително пред останалите в Европа в развитието на изкуствения интелект, у нас усърдно се работи в посока иновация. Учени от българския институт INSAIT към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съвместно с Швейцарския федерален университет ETH Zurich, и компанията LatticeFlow AI разработиха първата в света рамка за съответствие със Закона на ЕС за изкуствен интелект. В средата на май институтът на Мартин Вечер получи 1 млн. долара дарение от Google за изследвания на AI. През август пък страната ни организира първата международна AI олимпиада, която се проведе в Бургас и събра над 40 отбора от 35 държави.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД AI (р)ЕВОЛЮЦИЯТА
Зад всяко едно запитване, отправено към AI модели като ChatGPT, например, стои огромна инфраструктура, която позволява безпроблемното им функциониране. Това са огромни центрове за данни, които осигуряват условията за съществуването на доминирания от AI нов технологичен свят.
Моделите на изкуствения интелект стават все по-сложни и интерактивни, а данните, които ги обучават – все по-обемни. Проблемът – скоростта, с която вървят иновациите на изкуствения интелект в пъти изпреварва развитието на нужната за работата им инфраструктура. Затова от огромно значение е центровете за данни бързо да намерят начин да увеличат капацитета си, за да отговорят на този бум.
Центровете за данни са изправени пред три основни предизвикателства. Първото се свежда до обхвата. Моделите с изкуствен интелект консумират толкова много информация, че необходимите физически компоненти са разпръснати в центрове за данни с размерите на футболни стадиони. Съществуват ограничения за това колко бързо може да се преодолее това разстояние.
На второ място е сложният процес на свързаност. Причината – изкуственият интелект се използва по все повече разнообразни начини, заради които центровете за данни въвеждат още по-разнообразни компоненти.
И накрая – ефективността. Хиперскалаторите са внедрили инфраструктура с изкуствен интелект за милиарди долари, така че е от решаващо значение да защитят инвестициите си, като гарантират, че те са ефективни.
