Димитър Радев: Бюджетът за 2025 г. ще бъде индикатор дали вървим в правилната посока
Необходимо е спешно дисциплиниране на бюджета и като процес, и като съдържание. Бюджетът за следващата година ще бъде индикатор дали вървим в правилната посока. Това каза в интервю за БТА гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) и Управител за България в Международния валутен фонд (МВФ) Димитър.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Във връзка с целта на страната ни да приеме еврото за своя национална валута Радев изтъкна, че трябва да се провежда разумна макроикономическа политика с акценти спешно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на монетарните и фискалните условия в България.
- Във всички случаи говорим за много къс хоризонт и прозорец от възможности, които не трябва да се пропускат, обясни управителят на БНБ.
- В противен случай, ако се стигне до отлагането на приемането на еврото, съществува риск от понижаване на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на нашата икономика, което експлицитно подчертават и рейтинговите агенции.
- По думите на Радев България е единствената страна, която е член на Банковия съюз, без да е член на еврозоната. В този контекст, подкрепата за присъединяването на страната ни в банковите среди остава силна и конструктивна.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„При хлабав бюджет с хронични дефицити това са милиарди, които в крайна сметка бизнесът и домакинствата ще трябва да платят“, каза още Радев.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
По отношение на ревизираната надолу прогноза на МВФ за растежа на българската икономика до 2.3 на сто спрямо очаквания ръст от 2.7 на сто през пролетта, Димитър Радев каза, че няма качествена разлика между новата прогноза на фонда и прогнозата на БНБ, публикувана по-рано тази година.
„На фона на вътрешните и външните предизвикателства растеж над 2 процента на БВП може да се разглежда като сравнително положително развитие“, добави централният банкер.
Кредитите за бизнеса и домакинствата са ключов фактор за поддържането на икономическата активност. Това, което БНБ прави, е да калибрира своите мерки, така че да постигне целите на макропруденциалната си политика, без да стагнира кредита, а по този начин и икономическата активност, обясни още той.
Запитан за ефектите от новите задължителни за банките лимити на показатели за ипотечно кредитиране, определени от БНБ, Димитър Радев заяви, че целта на тези мерки не е да затруднят кредитирането, „а да създадат надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банковата система. С тези последни мерки, ние на практика активирахме пълния набор от макропруденциални инструменти, с които една централна банка разполага”.
Според управителя на БНБ на тазгодишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон се открояват две тенденции – „една положителна и една отрицателна. Положителната е намаляването на инфлацията, а отрицателната е продължаващата липса на фискална дисциплина. Тези тенденции имат ясни проекции и в нашата страна”.