Промените в данъчните закони – след сформирането на редовно правителство

Промените в четири данъчни закона ще бъдат разгледани едва след сформирането на редовно правителство, съобщи по време на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество финансовият министър Людмила Петкова. 

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• На заседанието на НТСТ бяха представени четирите законопроекта – за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
• Промените обаче няма да бъдат внесени от Министерския съвет в настоящия 50-и парламент и ще се изчака сформирането на ново правителство.
• Ще бъдат обсъдени и мерки, свързани със Закона за бюджета за 2025 г., който също трябва да бъде разгледан и приет.

ПОЗИЦИИТЕ 

Българската стопанска камара изрази принципна подкрепа спрямо предложенията в средата на този месец, но се противопоставиха на идеите за промени в Закона за ДДС, които задължават предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси, защото това ще повиши разходите за бизнеса.

От КНСБ коментираха на форум на 25 октомври, че данъчната система трябва да е така структурирана, че да намалява тенденцията за голямо неравенство на доходите, която се наблюдава у нас.

Институтът за пазарна икономика също даде своето становище, като според тях обсъждането на промените започва плахо и няма големи изменения.

АКЦЕНТ

В неделя се проведоха поредните предсрочни парламентарни избори в България като резултатите според при 99.71% обработени протоколи показват, че в следващия парламент ще влязат 9 партии. ГЕРБ печелят с 26.40% от вота, следвани от ПП-ДБ с 14.23%, “Възраждане” с 13.38%, ДПС-Ново начало с 11.45%, БСП – Обединена левица със 7.57%, АПС – 7.49%, ИТН – 6.79%, “Меч” – 4.59% и “Величие” – 4.01%.

Тепърва предстои стартирането на преговори за съставянето на кабинет като преди това държавният глава трябва да проведе консултации с партиите, а след това да връчи мандат за сформиране на правителство.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ 

Предложенията бяха публикувани за обществено обсъждане през септември. Промените предвиждат изменения в политиката по отношение на акцизите и данъчните складове, доходите на физически лица, корпоративните данъци и закона за ДДС. Измененията са основно технически и са свързани с прилагане на европейски директиви и изисквания на ОИСР. Основните данъчни ставки не се променят. Не се предвижда удължаване на ставката от 9% за ресторантите. Предлагат се редица промени, които касаят Закона за корпоративното подоходно облагане, които засягат големите групи бизнеси, дължащи глобален минимален корпоративен данък от 15%.

ПРЕДЛОЖЕНИЯТА

Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане

В края на миналата година бяха приети промени, според които от началото на 2024 г. големите мултинационални компании, които оперират у нас, трябва да плащат данък от 15% с възможност за облекчения. Няма възможност обаче компаниите да се възползват от всички облекчения. За Forbes България Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика алармира, че България е единствената страна в Европа, която не е предоставила на големите компании такава възможност и това ще направи правенето на бизнес у нас в нещо много скъпо като България рискува да се превърне в една от държавите в ЕС с най-високо ниво на ефективна данъчна тежест за сектора на услугите и особено аутсорсинг и ИТ.

Сега се предлага продължаване прилагането на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ чрез преотстъпване на корпоративен данък в случаите на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. Новата минималната помощ ще се прилага за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г., включително за корпоративния данък за 2030 г.

Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага за фирми: 

• с дейност в първичното производство на продукти от риболов и аквакултури
• с дейност в преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури
• с дейност в областта на първичното производство на селскостопански продукти
• с дейност в преработката на селскостопански продукти и търговията с тях
• инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки

Предлага се уточняване и допълване на текстовете, които касаят прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък, които са в съответствие с приетите от ОИСР административни насоки за прилагане на глобално минимално равнище на данъчно облагане.

Въвежда се уточняване как се изчислява данъка на многонационалните групи предприятия, когато компанията-майка е базирана в юрисдикция извън ЕС.

Промени в Закона за данъците върху доходите на физически лица

Законопроектът, внесен от Министерството на финансите се отнася до данъчни облекчения за деца. Текстовете касаят и деца с увреждания. Текстовете се прецизират така, че данъчното облекчение да може да се използва от един родител, при условие, че другият няма да ползва намалението за съответната данъчна година.

Основната цел е да се попречи на злоупотребите в случаи, при които родители без родителски права, се възползват от данъчни облекчения за деца и деца с увреждания ия чрез работодател или с подаване на годишна данъчна декларация, без да уведомят другия родител.

Промени в Закона за ДДС

Съгласно промените се създават специални режими за малки предприятия у нас и в ЕС, за да се даде възможност за да се даде възможност на малките предприятия, установени в държави членки, различни от тази, в която е дължим ДДС да могат да се ползват от освобождаването от задължението за начисляване на ДДС до прага за регистрация.

Предложено е въвеждане на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица. Предложено е данните да се декларират в края на календарно тримесечие от регистрираните лица поотделно за съответното календарно тримесечие. Срокът е до края на месеца, следващ тримесечието.

Данните ще се предоставят от текущата счетоводна отчетност на лицата и ще обхващат сумата на наличните дълготрайни активи с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв., оценени по цена на придобиване и сумата на общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, а за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството – приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти. Основната цел е борба с измамите с ДДС.

Въвеждат се промени, които касаят онлайн потребление на услуги. На практика всички услуги, които могат да бъдат предоставени на потребител по електронен път, излъчвани на живо в интернет, да се облагат с данък на мястото, където е установен потребителят. За тази цел се предлага промяна на определяне на мястото на изпълнение на услугите, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.

Предлага се и промяна в данъка за лица, които извършват доставки на стоки втора употреба или доставки на обща туристическа услуга. Понастоящем се облага само маржа между продажната и покупната цена. Предлага се данъкът да се формира чрез сбор от маржовете.

Промени в Закона за акцизите и данъчните складове

Въвеждат се и контролни механизми за превенция спрямо идентифицирани от митническите органи рискови лица. Регулират се правилата, които касаят течностите за електронни цигари.

Предлага се въвеждането на механизъм, чрез който да се подобри взаимодействието на митническата администрация с лицата, извършващи спедиторска, логистична и транспортна дейност, за да се сведе до минимум възможността за трансгранични доставки на укрити акцизни стоки в държави от Западна Европа.