Андрей Бъчваров: Между сериен предприемач и фасилитатор на екосистемата

Серийният предприемач АНДРЕЙ БЪЧВАРОВ изгради бизнеси за десетки милиони, но най-важната за него роля може да допринесе с близо 4 млрд. лева за българската икономика.

Андрей Бъчваров току-що се е върнал от двудневно изморително пътуване до Австриякъдето е провел серия разговори с местни частни клиники. Поводът е планираното пускане на пазара на пакет от диагностика и лечение за болести, свързани със стареене. Продуктът се разработва от EPIX.AI – български стартъп, в който Бъчваров е съдружник с 35% – и предлага генетични изследвания, които да установят към какви болести е предразположено тялото на пациента, в комбинация с последващо лечение. „Тепърва се надявам да се чува повече за това“, казва Бъчваров, който възлага големи надежди на EPIX.AI. „Може да стигне стойности от 100-200 – казва Бъчваров, визирайки коефициента EV/EBITDA, който показва пазарната стойност на компанията, измерена в пъти по нейната печалба преди данъци, амортизация и обезценки. – Ако тръгне като хората.“

Опитът е научил 47-годишния Бъчваров, че в повечето случаи бизнес идеите могат да „тръгнат като хората“, колкото и трудни да изглеждат в началото. EPIX.AI е един от последните проекти, в които Бъчваров участва като инвеститор. В биографията му присъстват компании за аутсорсинг, наемане на персонал, търговия с оръжие, инвестиции в имоти, отдаване на дронове под наем и други. Бил е дори идеолог и управител на фонд на ЧЕЗ – по времето, когато компанията беше фактор на електроразпределителния пазар в България.

Аутсорсинг компанията Anthill е най-големият бизнес, който Бъчваров притежава. Фирмата, която предлага аутсорсинг на ИТ услуги, е успяла да удвои през 2023 г. приходите си до 20 млн. лв., по думите на Бъчваров. През консултантската си компания BICA Services, чийто годишен оборот е над 8 млн. лв., Андрей Бъчваров е един от най-големите работодатели на бесарабски българи. Бъчваров казва, че двете компании обединяват над 600 служители.

Влиянието му обаче се разпростира отвъд фирмите, които притежава. Той има роли в няколко предприемачески общности в България и е евангелист на идеята предприемачите да си помагат. Отвъд ролите си в организации като BESCO и Endeavor България, които помагат на предприемачите да получат необходимите контакти и среда, в която да оперират, Бъчваров има роля и в предприемаческата общност Power of BG, създадена от съоснователя на Dreamix Тодор Гигилев.

Бъчваров, който живее в Мюнхен и дели времето си между Германия и България, определя ролята си в местната предприемаческа екосистема като хибрид между отдел „Външни връзки“ с чужбина и други предприемачески общности. „В момента ние се опитаме да създадем една общност от българи предприемачи в Германия, Швейцария и Австрия с нещо като седалище в Мюнхен – казва Бъчваров. – Моята основна роля е да използвам натрупания си опит за работа с правителствени, академични и бизнес общности и да свързвам наши организации със съответни организации и правителства в чужбина.“ Той сам се определя като фасилитатор между различните предприемачески и бизнес сдружения. „Това, което се опитвам да направя, е да ги координирам и съветвам, без да влизам задължително в управлението. И всъщност аз успявам правилно да идентифицирам сродни по дух и цели организации и много често ги свързвам. Така че цялата българска екосистема да работи заедно.“

Идеята да помагаш на другите предприемачи – дали с менторство, връзки, или с осигуряване на финансиране – до голяма степен беше популяризирана в България от настоящия кмет на София Васил Терзиев (Бъчваров посочва Терзиев и съпругата си Борислава като част от хората, помогнали най-много за менталното му израстване през последните години). Той и другите съоснователи на софтуерната компания Telerik станаха съоснователи на това, което днес е известно като „Телерик мафия“. От Telerik излязоха много служители, които основаха свои стартъпи. Терзиев беше до тях, за да помага – дали като инвеститор, или просто като човек с опит, който дава съвети.

Вероятно най-известният пример в това отношение са съоснователите на Payhawk Христо Борисов и Бойко Караджов. Терзиев и Светозар Георгиев (друг от съоснователите на Telerik) бяха сред ранните инвеститори в компанията и проследиха пътя є от малък стартъп до компания, оценена на 1 млрд. лв. „Ако някой от екосистемата има идея, както навремето имаше Христо (Борисов – бел.авт.), той идва и казва: „Окей, искам така да го направя“ – обяснява механизма на взаимодействие Бъчваров. – И веднага се започва: „Това е добре, това не е добре, това го помисли, това е тъпо“. И така се получава някакво ранно насочване, което е безценно, защото с това се занимават 10-15 души, които са CEO-та, ръководители на компании от по 100-200-300 души. И най-зареждащото е, че всеки с огромно удоволствие ходи да се занимава. Не защото има някаква пряка полза или някаква транзакционна печалба.“

Според Бъчваров обаче не липсата на ментори е най-големият проблем на предприемачите, а липсата на комуникация между бизнеса, академичната общност и държавните институции. Той цитира секторни анализи, според които подобряването на тази комуникация би увеличило БВП на България с 2%: или около 3.7 млрд. лв. годишно, ако се вземе предвид стойността на показателя през 2023 г.

„Много често в България ние правим успешни неща въпреки държавата, а не заради държавата. Въпреки това абсурдно противодействие ние не спираме да промотираме България – казва Бъчваров. – Един от проблемите е това взаимодействие между държавни институции. Тук идват усилията на конкретни НПО-та като BESCO, които успешно създават тази връзка и намират нужните ресурси, експерти, аргументи и воля да постигнат истински смислени резултати.“

BESCO е една от организациите, които през последните няколко години лобират за промени в законодателството в посока насърчаване на предприемачеството. Техни идеи са законови промени за привличане на повече инвестиции, както и предложението за регламентиране на дружества с променлив капитал, което да насърчи инвестиции в стартъпи.

Бъчваров изтъква като проблем и факта, че засега стартъп екосистемата е капсулирана предимно в сектора на информационните технологии. По този начин компании извън сектора на високите технологии малко или много остават откъснати от общите усилия. „Виждаме представители и на други индустрии, които влизат в този тип мислене: фарма, селско стопанство, производство, всякакъв характер и калибър – казва Бъчваров. – И това е много зареждащо, защото се чувстваме изключително по-горди като българи, особено при растящи примери с които да се гордеем на световната сцена. Въпреки че аз не съм роден в България, се чувствам изключително горд да съм българин в тази роля, в която ние взимаме нещо българско и сме по-добри в нещо от доста други европейски държави. Просто на тази, дори глобална сцена, ние имаме какво да покажем вече.“

Като пример за положителните ефекти в промяната на предприемаческата екосистема Бъчваров посочва германската FlixMobility, която в продължение на години се чуди къде извън Германия да изгради глобален център за доставка на бизнес услуги. През 2021 г. центърът отваря врати в България. „Решението да се отвори центърът в София е заради доброто съотношение качество–цена на услугите“, казва в интервю за Forbes Петър Бънков, директор на Flix България.

Андрей Бъчваров има какво да добави като аргументи. „Избраха София, защото видяха тази синергия между хора, които си вярват, подкрепят, нещо правят заедно – казва Бъчваров. – Аз бях много привилегирован да съм много сериозна част от това усилие. Де факто те трябваше да избират между Полша и България. А Полша е неизмеримо по-силна икономически, с много по-работещи институции.“

Бъчваров е роден в Москва. Баща му е българин и това отвежда 5-годишния Андрей в България. В семейството му има много учени – основно в сферата на енергетиката, физиката и химията, което от малък го запалва по формулите и по това да търси отговори на въпроса защо нещо се случва; и как.

Оттам интересът му се пренася към информационните технологии. Завършва бизнес администрация в Американския университет в Благоевград, а тъй като технологиите го влекат от детските му години, се насочва към кариера в ИТ. Намира си работа в българската компания Sciant, купена по-късно от американската VMware.

Бъчваров бавно се изкачва по корпоративната стълбица в Sciant, достигайки до позицията на търговски директор. И така до 2006 г., когато е уволнен. Днес той определя този период от живота си като комбинация от няколко условия, създаващи перфектната буря, за да стане предприемач.

„От една страна, винаги съм имал повече визия, желание да правя повече неща от това, за което ми плащаха, а от друга, бях достатъчно нетърпелив и дори мързелив да не желая да правя някакви повторяеми неща, – спомня си Бъчваров. – През 2009 г. България започна да става обект за невероятно количество инвестиции. Тази комбинация от нетърпение, идеи, отличаващи се от компанията, която ми плаща заплатата, и най-вече нежелание да правя някакви неща, всъщност доведе до това, че ме уволниха от много висока позиция.“

Останал без работа и прекрачил прага на 30-те си години, без почти никакви спестявания и само с един лаптоп подръка, той преценява, че най-добрата му възможност е да започне собствен консултантски бизнес.

Взема назаем от баща си 5 хил. лв. и регистрира фирма, която се занимава с предпроектни инвестиционни проучвания и съпровождане на инвестиционни интереси: включително създаване на клонове на чужди компании и тяхното временно управление.

Междувременно чешката компания ЧЕЗ, която през 2006 г. купува ТЕЦ „Варна“, се оказва изправена пред неочакван проблем. Като част от сделката ЧЕЗ трябва да налее 40 млн. евро като инвестиции. Но нито компанията, нито българската държава имат ясна концепция как трябва да се случи това.

Бъчваров вижда бизнес възможност да предложи услугите си. През консултантската си компания „Балканска инвестиционна консултантска агенция“ (BICA) той предлага на ЧЕЗ създаването на фонд, който да инвестира във ВЕИ проекти.

„Колегите от ЧЕЗ ме гледаха много странно – спомня си Бъчваров. – Казаха ми: „Чакай сега, момент, момент. Идваш тук: някаква консултантска фирма BICA, неизвестна на науката. И ни обясняваш, че трябва да дадем 40 млн. евро, които ти решаваш къде да се инвестират?“

В крайна сметка и ЧЕЗ, и управляващата партия ГЕРБ одобряват идеята и BICA става инвестиционен консултант на фонда до 2016 г.

През този период Бъчваров стартира и други малки бизнеси, като например „Израел Дифенс ейджънси“, която се занимава с търговия с оръжия, или „Ънриъл естейтс“, която прави бизнес в сферата на имотите.

Но гладът за ИТ служители е това, което се оказва следващата голяма бизнес възможност. В годините след 2010-а става все по-ясно, че на пазара липсват квалифицирани ИТ служители. През 2012 г. BICA Services започва да функционира като агенция за набиране на персонал, привличайки българоговорещи служители, които живеят в чужбина.

Бизнесът тръгва толкова успешно, че Бъчваров логично стига до следващата бизнес идея: защо, вместо да сме посредници на пазара на труда, не си създадем собствена аутсорсинг компания?

Така през 2019 г. се появява Аnthill, която предлага на клиентите си екипи за разработка на софт­уерни продукти. Приходите на компанията започват да растат прогресивно от създаването є. През 2021 г. те вече са над 5 млн. лв., а през 2022 г. надхвърлят 10 млн. лв. Въпреки този ръст Бъчваров казва, че в условията на свръхконкурентен аутсорсинг пазар компанията не може да е устойчива в дългосрочен план; не и в сегашния си вид.

„Ние трябва или да направим екзит моментално – посочва той. – Или да се пробваме още да пораснем, не толкова като размер на компанията, а като добавена стойност на продукти и услуги.“

За Бъчваров създаването на добавена стойност е свързано с идеята за образованието, която той подпомага с участието си в различни институции като „Училищна Телерик Академия“ или „Заедно в час“. България е известна преди всичко като евтина аутсорсинг дестинация. Но „износът“ на ИТ услуги не носи добавена стойност. Добавена стойност носят продуктите, а продуктовите ИТ компании в България не са чак толкова много. Бъчваров вярва, че това може да се промени чрез образователни инициативи, които не само дават на децата уменията да пишат код, а и да променят начина на мислене – вероятно наследен от родителите им – че в България не можеш да се оправиш.