ИПИ и експерти: Охлаждане на амбициите и обещанията в бюджета
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Амбициите за повишаване на заплатите в обществения сектор трябва да отчитат връщането към среда на ниска инфлация, което означава “охлаждане” на обещанията за разходи за персонал, бе един от акцентите на проведената кръгла маса за Бюджет 2025, организирана от Института за пазарна икономика (ИПИ).
“Охлаждане” не означава “орязване”, а става въпрос за приемлив реален ръст. Според анализ на експертите на ИПИ номиналният ръст на разходите за труд изпреварва номиналния ръст на БВП средно за последните 5 и 10 години, а за последните 5-години най-бързо растат заплатите в сектор „държавно управление“, следвани от обществения сектор разглеждан като цяло, като изпреварват увеличението в частния сектор.
Служебния кабинет ще внесе бюджетните закони за 2025 г. след свикването на 51-ото Народно събрание. За момента е ясно, че е заложен дефицит под 3% – едно от последните изисквания, които страната ни трябва да спази за влизане в еврозоната.
“Ние поставяме голям фокус върху дефицита и начина по който според фискалните правила той трябва да изчезне в средносрочен план, или да има ясен план как това трябва да се случи”, каза Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ. Според него няколко решения на парламента увеличават много разходната част на бюджета, основно в частта допълнителни разходи за заплати. Той цитира няколко решенията през тази година за увеличаване на възнагражденията в министерствата на вътрешните работи, на отбраната и в образованието, с които разходите се увеличават сумарно с около 2 млрд. лв.
Главният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов даде пример и за разходите на съдебната власт, където също се очаква увеличение. “Именно заради тези автоматични механизми, които всеки си е защитил, записал си я някъде, записал си е хубави формули, но проблема е, че това не може да стане за всички. Защото в един момент парите свършват”, каза той.
Според експертите на ИПИ има проблем и с растящия публичен сектор, като данните показват, че за последните 5 години броят на наетите в обществения сектор се е увеличил с 15 хиляди, а в администрацията – с малко над 1000 човека. За същия период населението в работоспособна възраст в България се свива с над 310 хиляди, а спрямо последното десетилетие – с един милион. “И тук не става въпрос да се уволнят просто механично 5%, а става въпрос – трябват ли толкова хора да обслужват все по-малко населението. Така че тук за нас също има повод за размисъл за реформи”, допълни Богданов.
От ИПИ предлагат подкрепа на предприемачеството, инвестициите и растежа чрез придържане към принципа „ниски данъчни ставки – широка данъчна основа“. Това може да се постигне чрез единни данъчни размери и премахване на преференциите, мерки за по-висока събираемост и стимул за инвестициите и иновациите. Намаляване на заетите в публичния сектор според експертите може да се постигне чрез структурни реформи, включително дерегулация, приватизация и активно използване на електронни процеси и услуги. “Ние виждаме, че като че ли липсва фокус върху инвестициите, предприемачеството, иновациите, технологичната трансформация, повишаване на продуктивността, всичко това, което в крайна сметка означава по-висок икономически растеж, а оттам по-голям потенциал и за ръст на заплатите и на всичко останало”, допълни Лъчезар Богданов.
Повечето от участниците в кръглата маса дадоха множество примери за постоянно увеличаващи се разходи, които водят до дефицит, и бяха на мнение, че трябва да се вземат мерки за стимулиране на икономиката, което да доведе до повече приходи в бюджета. “Споделям изцяло вашите виждания, като просто съм по-малко възпитан и по-остър от вас. Аз лично ще продължа да не подкрепя всички бъдещи финансови министри, които не предлагат бюджет без дефицит, дори с излишък”, заяви бившият министър в няколко правителства Николай Василев. Георги Ангелов, старши икономист от Институт “Отворено общество”, даде примери за мерки, които са взети при предишни кризи, но продължават да си действат и постоянно се удължават, като каза, че бюджетът е пробит от корпоративни интереси, като швейцарско сирене.
Любомир Дацов, член на Фискалният съвет изрази мнение, че заложения дефицит в бюджета може да бъде постигнат ако евентуално не бъдат направени всички капиталови разходи. Според бившият подуправител на БНБ Калин Христов, счетоводният подход, чрез който всеки намира някаква микрооптимизация и казва – оттук може да има приход, а оттук разход, не може да реши проблема на бюджета. Той трябва да се реши с макро подход или с филосовски подход. “Ние си загубихме модела и философията, която имахме от 1997 г.”, каза Христов.
