Първият дървен сателит вече е в космоса. Какво значи това за науката?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Първият дървен сателит вече лети в космоса. Японски учени са разработили технология, която цели да промени изцяло разбирането за начина, по който се изследва вселената и да покаже, че космическата наука може да се развива по устойчив начин.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Дървеният сателит LignoSat е разработен от учени от Университета в Киото – едно от най-високо оценяваните висши училища в Азия, и строителната компания Sumitomo Forestry, която се занимава с изграждането на жилища от дървен материал.
- Сателитът ще бъде изпратен до Международната космическа станция с мисия на SpaceX, а след това ще бъде пуснат в орбита на около 400 км над Земята.
- Ligno не е случайно име. Думата идва от латински и означава “дърво”. Сателитът е с големината на човешка длан и има за цел да покаже космическия потенциал, който възобновяемите източници крият.
- LignoSat ще остане в орбита в продължение на шест месеца, като електронните компоненти на борда ще измерват как дървесината издържа на екстремните условия в космоса.
- LignoSat е изработен от хиноки, като е използвана традиционна японска занаятчийска техника без винтове или лепило. Хиноки е вид японска магнолия, която традиционно се използва за обвивки на мечове. Изследвания, проведени на Международната космическа станция, са установили, че този материал е устойчив на напукване.
АКЦЕНТ
Амбициите са дървото да стане основен материал за изграждането на сателити, по примера на първите самолети, които също са били от дърво, смятат от учените от Университета в Киото. Нещо повече – LignoSat ще измерва и способността на дървесината да намалява въздействието на космическата радиация върху полупроводниците, което ще я направи полезна за приложения като изграждането на центрове за данни.
ЗАЩО ДЪРВЕНИТЕ СПЪТНИЦИ СА ПО-ДОБРИ
Учените от Университета в Киото смятат, че дървените спътници са много по-устойчиви в Космоса, тъй като извън земната орбита липсват кислород и вода, които биха могли да увредят материала. Освен това дървесният спътник свежда до минимум вредното въздействие върху околната среда в края на своя живот, намалявайки космическите отпадъци.
Обикновено изведените от есклоатация спътници трябва да се върнат в атмосферата, за да не се превърнат в космически отпадъци. Металните сателити обаче отделят алуминиев оксид по време на повторното си навлизане в атмосферата. Дървените сателити ще изгорят, отделяйки по-малко замърсяване.
ГОЛЯМОТО ЧИСЛО
12 500. Това е размерът на спътниците в околоземната орбита по данни на Европейската космическа агенция (ЕКА). В орбита около Земята обикалят 130 милиона космически отпадъци, по-големи от милиметър.
КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ В БОРБАТА С КОСМИЧЕСКИЯ БОКЛУК
В края на октомври стана ясно, че България обмисля да се присъедини към Хартата за нулеви отпадъци в космоса – инициатива, която цели да формира глобален консенсус относно устойчивостта на космическото пространство. Хартата съдържа ръководни принципи и конкретни цели за постигане на нулеви отпадъци до 2030 г. Държавите, които са се подписали под документа се ангажират да стимулират разработването на технологии, необходими за постигане тези цели. България вече увеличава своите годишни вноски в Европейската космическа агенция (ЕКА), като последно е достигнато нивото от 2 млн. лева. Равнището отговаря на статут на кооперираща с ЕКА страна. Когато се достигне вноската от 5 милиона лева, тогава България ще премине в следващата графа на асоцииран член в агенцията. Това е третото от общо четири нива, последно от които е пълноправното членство.
