„Френската“ безработица
Явлението, което в последните месеци стана популярно под наименованието „френска безработица“, съществува от доста време. То се състои във възползване от щедростта на социалните системи на някои западноевропейски страни, като Франция е само последният и вероятно най-мащабен, но далеч не единствен пример. След много кратък, понякога дори напълно фиктивен период на заетост в някоя от тези страни българският „трудещ се“ спира да работи, връща се в България и получава изключително щедрото обезщетение за безработица от съответната страна, което след няколко месеца се прехвърля изцяло за сметка на българската социална система и трае много месеци. След което в много случаи схемата се повтаря.
Това явление, макар и наблюдаемо в цяла България, беше съсредоточено основно в една област – Благоевград, и то конкретно в нейната югоизточна част с общините Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово.
От една страна, законът в момента гарантира на всеки зает право на обезщетение за безработица, което да осигури възможност за преживяване за известно време като начин за посрещане на несигурностите на трудовия живот. Може много да се спори дали, с оглед логиката на човешкото действие, задължителна и данъчно обезпечена държавна схема за подобно осигуряване е най-подходящото решение. Но е факт, че в случая на България в момента общият режим не е голяма пречка за трудовия пазар и неговите проблеми са другаде.
От друга страна обаче, стои конкретният казус с „френската“ безработица, която много силно намирисва на недобросъвестна злоупотреба с държавното осигуряване. Намирисването идва с особена сила от няколко факта. Първият е географското „местене“ на схемата – преди главно в Испания, но когато там дупката е запушена, прехвърляне във Франция. То едва ли се дължи на внезапно изчезване на кратковременни работни места от едното място и тяхна масова поява в другото. Вторият е регионалната концентрация на явлението, което предполага организация, преднамерено разработване и „документално“ обезпечаване на канали за възползване. Третият факт са разказите на местни граждани и бизнесмени, които от поне няколко години алармират за наличието на конкретни бизнеси, които владеят тези канали за злоупотреба и реализират доста сериозна печалба от тях. Също толкова упорито се говори за партийна обвързаност на тези бизнеси.
В крайна сметка схемата за злоупотреба беше явно ако не спряна, то сериозно накърнена с последните законови промени, което ясно пролича от протестната петиция, подкрепена от хора предимно от гореспоменатите четири общини. Но важната поука от историята е друга.
Пазарът на труда, а и конкурентоспособността на много фирми бяха очевидно и значително засегнати от „френската“ безработица. Много бизнеси не можаха да се възползват от пазарно съществуващи възможности да разширят бизнеса си, да реализират икономии от мащаба и достъп до нови пазари поради липса на хора. И то в момент, в който значително за региона количество хора седяха по кафенета и барове и с презрение отказваха да „им“ работят. Причината – иначе напълно нормалните за региона заплати, които бизнесите предлагаха, не можеха да се състезават с получените с измама щедри френски обезщетения.
Изводът е ясен. Ако, било поради измама, било поради политика, трудоспособни хора в България получават големи за стандарта на страната „обезщетения“, без да са се трудили на практика за тях, те ще отказват да „им“ работят. И това „им“, както е напълно ясно за всеки икономист, не се отнася до алчните бизнесмени и капиталисти, а до всички останали хора в обществото.
