Парите – в центъра на борбата с климатичните промени и COP29

Forbes България

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България

В Баку започва COP29 – годишната конференция на ООН за климата, на която през следващите две седмици ще се съберат световни лидери от около 200 държави. Столицата на Азербайджан – една от държавите, производителки на петрол, ще се превърне в отправна точка за преговорите, които трябва да приключат с нов поглед върху ангажиментите в Парижкото споразумение.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ 

• Лидерите ще се фокусират върху финансовия аспект в борбата с климатичните промени и нужния ресурс, който трябва да бъде отделен, за да се помогне на развиващите се страни да се адаптират към променящия се климат и да въведат мерките за постигане на целите, които Парижкото споразумение поставя.
• Особено внимание ще бъде отделено на това как държавите планират да ограничат дългосрочното повишаване на глобалната температура до 1.5 °C – цел, поставена през 2015 г.
• Прогнозите са, че тази година ще бъде най-горещата в историята, като за първи път този праг ще бъде надхвърлен.

АКЦЕНТ

Превръщането на Баку в център на подобни дискусии не е случайно. Петролната индустрия в Азербайджан е огромна – страната е произвела около 33 млн. тона петрол и 35 млрд. куб. м. газ през 2022 г. Затова страната няма интерес да остави ресурсите си в земята – около 60% от държавните приходи идват от изкопаеми горива като страната планира да увеличи значително добива на нефт и газ през следващите години.

КОЙ КОЛКО ПЛАЩА

Финансовият въпрос в борбата с климатичните изменения е съществен. Богатите страни, включително САЩ и Япония, както и държавите – членки на Европейския съюз, имат ангажимент да мобилизират 100 млрд. долара в подкрепа на развиващите се страни, но този ангажимент изтича тази година. Нещо повече – тази цел е постигната само няколко пъти от 2020 г. насам като значителна част от финансирането е дошла под формата на високолихвени заеми. В момента развиващите се страни, сред които Индия и много африкански държави, упорито настояват за годишно финансиране в размер на до един трилион долара – десетократно увеличение на сегашните ангажименти. Промишлено развитите страни напротив – отхвърлят тези числа като нереалистични и искат Китай и богатите на петрол държави от Персийския залив да споделят финансовата тежест. 

Целта, която преговарящите в Баку си поставят, е да договорят няколко пъти по-голямо финансиране от текущите ангажименти. Ще се преговаря също така и за източниците на финансирането – планира се само част от него да бъде осигурявана от държавните бюджети, а останалото да идва от многостранни институции като Световната банка и различни инструменти като данъци за изкопаемите горива, диверсификация на съществуващи субсидии за чиста енергия.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ

Очаква се преговорите да бъдат трудни. Причината – завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом след президентските избори в САЩ. Източници на медийни издания отвъд океана твърдят, че вече са подготвени изпълнителни заповеди и прокламации за повторно оттегляне от Парижкото споразумение. Смята се, че ще започне провеждането на повече сондажи за добив на полезни изкопаеми. Малко вероятно е срещата в Баку да приключи със споразумение за крайни дати или по-категорични ангажименти по тази цел, въпреки че някои страни може да окажат натиск да бъде спряно издаването на разрешителни за нови въглищни централи.  

КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ 

България също има своето участие на COP29. Дискусиите на българския павилион са насочени към осигуряването на финансите, необходими за борбата с климатичните промени и адаптирането към тях, конкурентоспособността при нулеви въглеродни емисии, декарбонизацията на чистите технологии, зелени инициативи за региона на Югоизточна Европа, предава БТА. Отделни панели в програмата са посветени на ролята на жените при климатичното финансиране, както и на мястото на учените и университетите и сътрудничеството между тях в борбата с климатичната криза, а също и на изкуствения интелект в системите за ранно предупреждение.  

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ 

Знаковото постижение на миналогодишния СОР28 в Дубай бе договарянето за първи път на ангажимент на страните за “преход от изкопаемите горива в енергийните системи”. Оттогава инвестициите в чиста енергия растат непрекъснато като се очаква до края на тази година да достигнат 2 трлн. долара по данни на Международната агенция по енергетика. Това е два пъти повече от инвестициите в изкопаеми горива. Въпреки това инвестициите в добива на нефт и газ също се очаква да нараснат със 7% през 2024 г. и да достигнат 570 млрд. долара. 

Според доклада инвестициите в чиста енергия от страна на петролните и газовите компании достигат 30 млрд. долара през 2023 г., което представлява едва 4% от общите капиталови разходи на индустрията. В същото време инвестициите във въглища продължават да нарастват, като през 2023 г. са одобрени над 50 гигавата електроенергия от въглища без ограничение, което е най-високата стойност от 2015 г. насам.