Умения за успех в бъдеще време: Креативност (за големи)
В съвременния свят, където промените се случват със светкавична скорост, креативността се превръща в едно от най-ценните умения, което ни отличава от изкуствения интелект – както за отделния професионалист и бизнес лидер, така и за цели компании.
Пример за това е историята на компанията LEGO. В края на 90-те години на миналия век, тя изпадна в сериозна криза и беше на ръба на фалит към 2004 г. Вместо да се придържа към старите си бизнес модели, LEGO предприема радикален подход – започва да включва деца в процеса на разработка на нови продукти, дава свобода на дизайнерите си да експериментират и стартира съвместни проекти с външни компании. Тази креативна промяна довежда до невероятен успех и превръща LEGO в една от най-успешните компании за детски играчки в света. Тази история показва, че креативността е не само “добавка”, а ключов фактор за устойчивост и успех.
В съвсем различна индустрия, когато Мери Бара поема ръководството на General Motors, компанията се бори с финансови проблеми и намаляващ пазарен дял. Тя прилага креативни подходи в управлението, насърчавайки екипите да мислят извън рамките на традиционните автомобилни концепции. Под нейно ръководство GM прави значителни инвестиции в електрически и автономни автомобили, което допринася за трансформацията на компанията в модерна, устойчива автомобилна фирма.
Какво всъщност е креативността?
Креативността е способността да намираме нови и нестандартни решения на съществуващи проблеми или да създаваме нещо ново. Тя не е просто талант за изкуство или музика – това е начин на мислене, който се характеризира с любопитство, отвореност към нови идеи и смелост да се рискува. Креативността е съвкупност от поведения и нагласи – способност за асоциативно мислене, изследване на различни перспективи и непрекъснато учене. В бизнес контекста тя се проявява чрез иновации, подобрения на процесите и находчивост при справянето с предизвикателства.
Какво прави човешката креативност възможна ?
Способността за творчество е едно от основните умения, които отличават човешия мозък от този на други живи същества и от все по-наподобяващия човешкия изкуствен интелект. Какво всъщност я прави възможна е важен въпрос за невроучените. Човешкият мозък има удивителната способност да свързва различни идеи, създавайки нови концепции и решения. Това се нарича асоциативно мислене, при което различни части на мозъка си “говорят” помежду си.
За да се подпомогне този процес, мозъкът се нуждае от разнообразие в преживяванията и стимулите – например нови места, различни дейности или необичайни източници на информация. Невронната пластичност или способността на мозъка да се променя и адаптира също играе ключова роля в развитието на креативността.
Важно е да се създават условия за релаксация и почивка, тъй като мозъкът генерира нови идеи, когато е в отпуснато състояние (например по време на разходка или сън). Подхранването на любопитството, възприемането на различни гледни точки и включването в нови преживявания помагат да се стимулират тези творчески процеси.
Как развивам и стимулирам творческото мислене в себе си и в екипите ми?
Ако ви се налага редовно да измисляте нещо ново и да намирате решения на разнообразни казуси, вероятно вече практикувате някои полезни навици за креативност. Всеки професионалист и лидер има своя начин да поощрява изявата на творческите си способности. В случай че не сте открили вашия или търсите допълнителни тактики, ето няколко идеи от мен:
- Променям физическото пространство. Обичам да работя от различни места, включително вътре в сградата на компанията ми – неслучайно вече повече от 13 години не използвам фиксирано бюро и нямам собствен офис макар да заемам главния ръководен пост. Усещам, че промяната на физическото пространство в самия работен ден и седмица ми помага да излизам “от рамката”. Същото важи за пространствата в дома ми – от време на време просто имам нужда да разменя мястото на мебелите и да направя промяна. В особено натоварени периоди каня колегите да правим индивидуалните ни срещи на открито – докато се разхождаме или сядаме на пейка в парка.
- Имам заделени моменти в работната седмица, когато работя “със себе си” в среда, която ми дава възможност да възбудя нови невронни връзки в мозъка си. Така много по-лесно генерирам нови идеи за въпроси, по които търся решения с екипите си. Ходя на спорт, но не толкова с цел да поддържам добра форма, колкото да обърна внимание на движенията и усещанията в тялото си, както и да спра “потока от мисли” по ежедневни теми поне за 30-40 минути. Разхождам се в гората, за да вкарам повече кислород в мозъка, но и да му дам възможност да попива с всички сетива нови информационни стимули, които неизменно водят до създаването на нови невронни връзки. Посещението на културни събития – отново с фокус върху новото и любопитното в сетивните преживявания – също е чудесен начин за освежаване на мозъка. В последствие ме изненадват “проблясъци” по една или друга тема, на която търся решение. Новите идеи са в пъти по-ефективни от тези, които вече съм измислила по време на традиционния работен режим в срещи и седене на бюро.
Не е достатъчно да стимулирам собственото си творческо мислене, защото искам екипите ми все по-самостоятелно да намират свои иновативни решения. Затова прилагам и практики за развиване на тяхната креативност.
- Техниките за мозъчно освежаване в работни срещи са невероятно полезни за отърсване от напрягащи мисли и настроения и за влизане във фокусиран, креативен режим. Колегите ми понякога сами ми казват: хайде да направим една минута фокусирано сканиране на тялото и дишането или да се раздвижим леко с осъзнатост. Друг път пък стартираме среща със споделяне на вдъхновяващи моменти. Припомнянето на позитивни преживявания спомага отделяне на хормона окситоцин в нервната ни система, благодарение на който мозъкът ни преминава от режим на работа на “автопилот” и “бързо” мислене по заучен модел (thinking fast по терминологията на нобеловия лауреат Даниел Канеман) към режим на “бавно” съзнателно осмисляне и генериране на нови идеи (thinking slow).
- Включвам широк кръг от колеги в мисленето по стратегически въпроси, които изискват иновативни решения. В Pixar наричат тази практика “Braintrust”. Приоритизирам редовни групови срещи с мениджърите на средно ниво в организацията, както и с колеги без мениджърски роли. Имаме структура на “стратегически разбори”, където всеки колега, независимо от отдела и нивото на отговорност, е поканен да се запознае с данни за основните постигнати резултати и предизвикателства по ключова организационна вертикала и да сподели своите въпроси и идеи за възможни промени. Така едни колеги излизат от своя контекст и са провокирани да погледнат работата си от нови перспективи, други включват своето “външно” мислене и черпим творчески идеи от колективния ни “мозък”.
- Създавам структури за съвместно учене и изследване на нови теми. В Google и Amazon има подобни формати за индивидуално и групово експериментиране, довели до успешни продуктови линии като Gmail и Amazon Web Services. В СофтУни БУДИТЕЛ ги наричаме “изследователски групи”. Всяка от тях има тема и времева рамка, както и регулярни срещи. Тази учебна година например търсим какви конкретни практики могат да спомогнат “Оптималното учене и изява” на ученици и членове на екипа и изследваме практическата приложимост на принципите на невропластичността. Друга изследователска група работи по темата “Ефективно оценяване на уменията на учениците”. Основният принцип е, че си задаваме редица въпроси, на които търсим отговори и знаем, че няма едно вярно решение. Четем съвместно нови източници на информация и знания, прилагаме определени нови навици / идеи в ежедневието си, споделяме си какво научаваме от този опит в пространство на доверие и съвместно учене. Насърчаваме опита и “грешките”, благодарение на които откриваме оптимални решения. Практиките, които групата съвместно установява като работещи и полезни, се споделят в цялата организация с нагледни примери и насоки за прилагането им в цялата организация.
Креативността не е просто умение за избрани – тя е нещо, което всеки може да развие, независимо от възрастта. Важно е да създадем подходящите условия за това – както за себе си, така и за нашите екипи и деца. Ако не сте сигурни откъде да започнете, стартирайте с малки промени в ежедневието – промяна на рутината, практикуване на ново хоби или участие в творчески групи. Това ще постави основите на култура, която цени и насърчава креативността.
