Ще има ли ново отлагане на либерализацията в енергетиката? /допълнена/

Законопроект иска поредно отлагане на либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. Предложенията са внесени от групата на БСП като според мотивите има нужда да бъде извършен “цялостен анализ на въздействието на подобна реформа” и “изработване на справедлив модел”. По план пазарът за битови потребители трябваше да се либерализира от 1 януари 2026 г. Ако бъде прието решението, това означава, че страната ни ще загуби над 1 млрд. лева.

КАКВО СЕ ПРЕДЛАГА

Промените предвиждат отлагане с две години на планираната либерализация на пазара на ток за бита. Това е най-голямата реформа в сектор “Енергетика”, която ще даде право на потребителите да сменят доставчика си на електроенергия, без значение от географското им местоположение.

Вносителите на законопроекта в лицето на БСП обаче смятат, че има нужда от още време, за да се направи оценка на въздействието и да се изработи справедлив модел, който да защити милиони потребители на електроенергия в България.

Предложението на левицата е подкрепено от ГЕРБ – СДС.

ВАЖЕН ЦИТАТ

“Считаме, че либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители от 2025 г. и последващата пълна либерализация на цените ще е с тежки социални последици и ще създаде социални проблеми, защото към днешна дата по никой начин не е осигурен плавен преход и битовите потребители няма да могат да плащат непосилните цени на електроенергията”, става ясно от мотивите към законопроекта.

КАКВО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ СЛУЧИ

Либерализацията на пазара на електроенергия трябваше да започне от 1 юли тази година, след като през септември 2023 г. бяха приети промени в Закона за енергетиката, с които се определи и времевата рамка за това. 

През пролетта, преди изборите на 1 юли, народните представители от ГЕРБ и БСП (с подкрепата на ИТН и ДПС) отложиха старта на реформата с една година. Решението бе взето със 152 гласа “за” отхвърлянето на промените в Закона за енергетиката. Преди гласуването президентът Румен Радев призова народните представители да отложат либерализацията на пазара на ток с мотив, че реформата не е в интерес на българските граждани и енергетика.

ЕФЕКТИТЕ

Това ще застраши милиарди евро, които България трябва да получи по Плана за възстановяване и устойчивост, защото това е едно от изискванията, които трябва да изпълним, за да получим някои траншове. Проблемът е, че има кратки срокове за усвояване на тези средства – до средата на 2026 г. Колкото повече се бави транша, толкова по-трудно ще бъде да се усвоят парите и да се инвестира. Първата фаза е да се извършат реформи и да се получат парите, а втората – те да се инвестират и да има краен резултат.

ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ

“Идеята е либерализацията да върви заедно с механизъм за определяне на енергийно бедните и съответно те да получат финансова подкрепа. Затова не е проблем да се защитят домакинствата при либерализацията. Просто има нужда от техническа подготовка, за да се подготви администрацията за новата система”, каза за Forbes България икономистът Георги Ангелов.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ 

Тепърва 51-вото Народно събрание трябва да започне нормалната си работа. От свикването си в началото на седмицата, парламентът се опитва да постигне консенсус около фигурата на председателя на Народното събрание. Това е точка 1 в дневния ред и за да се пристъпи към нормална работа, трябва да бъде излъчен председател, а след това да се сформират и временните и постоянните парламентарни комисии. 

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

Либерализацията на пазара на електроенергия трябваше първоначално да започне от 1 юли тази година, след като през септември 2023 г. бяха приети промени в Закона за енергетиката, с които се определи и времевата рамка за това. 

Съгласно промените НЕК щеше са спре да работи като обществен доставчик и тази функция трябваше да се поеме от електроразпределителните дружества, които да купуват нужната енергия от борсата и да я продават директно на крайните потребители. Комисията за енергийно и водно регулиране трябваше да определя компенсациите, с които да се покрият част от разходите на битови крайни клиенти за закупена електрическа енергия от краен снабдител по регулирани цени, определени по Наредба от Министерския съвет. Въведено бе и понятие за “уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия“. 

Съгласно законовите промени до края на месец май КЕВР и Министерството на енергетиката трябваше да проведат разяснителни кампании за битовите крайни клиенти, а до 30 юни те да сключат и договори за компенсация с Фонд “Сигурност на електроенергийната система”. 

* Допълнена с мнение на икономиста Георги Ангелов