Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Политическата криза, която зрее във Франция, започва да оказва влияние върху финансовите пазари, като разходите по заемите на страната достигнаха за първи път в историята същото ниво като тези на силно задлъжнялата Гърция.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- В четвъртък спредът – разликата в доходността между две облигации – между доходността на 10-годишните държавни облигации на Франция и Гърция спадна до нула. Доходността на френските облигации бе 3.0010%, докато тази на гръцките – 3.030%.
- Инвеститорите, изискващи еднаква доходност за държавни облигации на Франция и Гърция, отразяват мащаба на опасенията заради политическата нестабилност във Франция.
- Правителството, ръководено от премиера Мишел Барние, се бори за подкрепа за бюджета за 2025 г., който предвижда съкращаване на разходите и повишаване на данъците с цел намаляване на бюджетния дефицит.
- Лявата коалиция “Нов народен фронт” заплаши с вот на недоверие, ако Барние се опита да прокара бюджета, който включва 60 милиарда евро (63.3 милиарда долара) под формата на данъчни увеличения и съкращения на разходите. В допълнение, крайнодясната партия “Национален сбор” заплаши да подкрепи вота на недоверие, което би свалило правителството и довело до допълнителна политическа и икономическа несигурност.
- Новите избори не могат да бъдат проведени до юни следващата година, 12 месеца след последните парламентарни избори, които изведоха крайната левица и крайната десница до силни позиции, но без мнозинство. Това принуди президента Еманюел Макрон да назначи консерватора Барние за ръководител на правителство на малцинството.
- В четвъртък френски официални лица се опитаха да защитят икономиката, като подчертаха, че да се разглежда френският дълг като също толкова рисков, колкото гръцкия, е обезпокоително. Министърът на икономиката Антоан Арман заяви, че „Франция не е Гърция,“ като подчерта силата на френската икономика, заетостта и демографския потенциал.
ДОПИРАТЕЛНА
Междувременно Гърция отбелязва икономическо възстановяване след тежката криза от 2007–2008 г. и последвалите международни спасителни планове. Европейската комисия прогнозира, че гръцкият БВП ще нарасне с 2.1% през 2024 г., като публичният дълг на страната продължава да намалява. Очаква се той да достигне 153.1% от БВП през 2024 г. и да спадне до 142.7% през 2026 г.
Въпреки това бюджетният дефицит на Франция, очакван на ниво от 6.1% през 2024 г., и публичният дълг от над 110% от БВП през 2023 г. подчертават необходимостта от спешни мерки за стабилизация.
