Гръцки сценарий: Политическият хаос във Франция повиши рекордно разходите по заемите

Политическата криза, която зрее във Франция, започва да оказва влияние върху финансовите пазари, като разходите по заемите на страната достигнаха за първи път в историята същото ниво като тези на силно задлъжнялата Гърция.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• В четвъртък спредът – разликата в доходността между две облигации – между доходността на 10-годишните държавни облигации на Франция и Гърция спадна до нула. Доходността на френските облигации бе 3.0010%, докато тази на гръцките – 3.030%.
• Инвеститорите, изискващи еднаква доходност за държавни облигации на Франция и Гърция, отразяват мащаба на опасенията заради политическата нестабилност във Франция.
• Правителството, ръководено от премиера Мишел Барние, се бори за подкрепа за бюджета за 2025 г., който предвижда съкращаване на разходите и повишаване на данъците с цел намаляване на бюджетния дефицит.
• Лявата коалиция “Нов народен фронт” заплаши с вот на недоверие, ако Барние се опита да прокара бюджета, който включва 60 милиарда евро (63.3 милиарда долара) под формата на данъчни увеличения и съкращения на разходите. В допълнение, крайнодясната партия “Национален сбор” заплаши да подкрепи вота на недоверие, което би свалило правителството и довело до допълнителна политическа и икономическа несигурност.
• Новите избори не могат да бъдат проведени до юни следващата година, 12 месеца след последните парламентарни избори, които изведоха крайната левица и крайната десница до силни позиции, но без мнозинство. Това принуди президента Еманюел Макрон да назначи консерватора Барние за ръководител на правителство на малцинството.
• В четвъртък френски официални лица се опитаха да защитят икономиката, като подчертаха, че да се разглежда френският дълг като също толкова рисков, колкото гръцкия, е обезпокоително. Министърът на икономиката Антоан Арман заяви, че „Франция не е Гърция,“ като подчерта силата на френската икономика, заетостта и демографския потенциал.

ДОПИРАТЕЛНА

Междувременно Гърция отбелязва икономическо възстановяване след тежката криза от 2007–2008 г. и последвалите международни спасителни планове. Европейската комисия прогнозира, че гръцкият БВП ще нарасне с 2.1% през 2024 г., като публичният дълг на страната продължава да намалява. Очаква се той да достигне 153.1% от БВП през 2024 г. и да спадне до 142.7% през 2026 г.

Въпреки това бюджетният дефицит на Франция, очакван на ниво от 6.1% през 2024 г., и публичният дълг от над 110% от БВП през 2023 г. подчертават необходимостта от спешни мерки за стабилизация.