Русия се опитва да овладее паниката заради рязко падащата рубла

Руските власти се опитват да овладеят паниката заради рязкото понижение на рублата тази седмица, като централната банка беше принудена да се намеси в сряда, за да подкрепи валутата.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• Рублата отслабна до курс от 114 за долар в сряда, достигайки най-ниското си ниво от март 2022 г., малко след като Русия нахлу в Украйна.
• Централната банка на Русия (ЦБР) беше принудена да се намеси и обяви, че ще спре покупките на чуждестранна валута на вътрешния пазар до края на годината „с цел намаляване на волатилността на финансовите пазари.“
• След намесата рублата се търгуваше на ниво от 110 за долар.
• Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в сряда омаловажи значението на спада, заявявайки пред журналист, че това няма да засегне обикновените руснаци, тъй като те получават заплатите си в рубли.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ

Близки наблюдатели на руската геополитика и макроикономика посочват, че отслабването на рублата е знак за бързо влошаваща се икономическа ситуация за Москва.

Описвайки рублата като „в свободно падане“, Тимъти Аш, стратег за нововъзникващите пазари в BlueBay Asset Management, заяви, че изглежда се оформя „истинска валутна криза в Русия“.

„По-слабата рубла означава по-висока инфлация, по-високи основни лихвени проценти на Централната банка на Русия като отговор и по-нисък реален растеж на БВП като резултат,“ коментира Аш в имейл.

Сривът на рублата се дължи отчасти на нов пакет американски санкции срещу руската Газпромбанк, обявени от Белия дом миналата седмица, както и на фокусирана върху войната вътрешна икономика, която доведе до скок на инфлацията.

Централната банка вече повиши лихвените проценти до 21%, но това досега не успя да укроти растящите цени, като инфлацията достигна 8.5% през октомври, а цените на основни храни като масло и картофи скочиха значително през последната година.

Правителството обвини високите разходи за живот в санкциите, наложени на Русия от „неприятелски“ държави, опитвайки се да отвлече вниманието от войната срещу Украйна. Междувременно конфликтът доведе до недостиг на работна ръка и доставки, както и до повишаване на разходите за заплати и производство.

Въпреки растящия натиск върху цените, който се случва на фона на значително увеличени разходи за отбрана и засилено вътрешно производство на оръжия, руският президент Владимир Путин отрече, че страната заменя „масло с оръжия“.

Икономиката на Русия обаче успя да постигне растеж по време на войната, главно благодарение на износа на руски петрол и газ към няколко държави, готови да игнорират конфликта. Международният валутен фонд ревизира нагоре прогнозата си за БВП на Русия в есенната си икономическа прогноза, като сега очаква ръст от 3.6% през 2024 г.

Въпреки това фондът отбелязва икономическо забавяне, прогнозирайки ръст от едва 1.3% през 2025 г., като посочва, че това отразява „рязко забавяне поради спад в частното потребление и инвестициите на фона на намалено напрежение на пазара на труда и по-бавен растеж на заплатите“.