ПЧИ и кое е важното
С данните на БНБ за август 2024 г. гръмна новината, че преките чужди инвестиции в България за осеммесечието били намалели със 77%. И веднага бяха предложени различни интерпретации на този факт, повечето доста критични. А някои, въпреки претенцията за експертна безпристрастност, се вписват твърде удобно в немалко предизборно пропагандни послания на определени партии. Но това явление не е нищо ново.
Когато се коментират най-пресните данни на БНБ по отношение не само на преките чужди инвестиции, но и на платежния баланс изобщо, е добре да се имат предвид няколко неща. Особено когато от тези данни се прави опит за по-едри, макроикономически и макрополитически, така да се каже, изводи.
От една страна, разбира се, показателят за преките чужди инвестиции е важен компонент от платежния баланс и в българската история е имало периоди, когато е бил важен и за макроикономическите показатели на страната изобщо. Например в периода 2005–2008 г. притокът на световни спестявания към България по тази линия беше в размер на средно над 20% от БВП годишно и колебанията в него имаха съвсем отчетлив макроикономически аспект. Днес, а и от доста време насам, това не е така. От вече петнадесетина години притокът на преки чужди инвестиции в България се колебае, грубо, между 1 и 4 процента от БВП и колебанията в това съотношение се случват сравнително бавно и нямат сериозно макроикономическо значение.
Така значимостта на този иначе важен показател отдавна не е макроикономическа, а предимно микроикономическа. Следенето на данните може да даде нелоша идея за тенденции в определени браншове, в определени стопански ниши, в определени географски райони, както и донякъде за тенденциите в общата среда за правене на бизнес. Всички тези разсъждения са подходящи, полезни, важни, но изтъкването им като основа за обща оценка за българското стопанство и конюнктура в даден момент вече не е адекватно.
От друга страна, част от това изтъкване е логично наследство от миналото. Бяха времена, когато българското общество подаваше толкова малко вътрешни спестявания, че брутно образуване на основен капитал просто нямаше как да се случва, без от останалия свят да влизат небългарски спестявания. Тогава връзката между преки (а и непреки) чужди инвестиции и брутното капиталообразуване беше почти едно към едно. А брутното капиталообразуване в основен капитал е наистина изключително важен макроикономически показател и никога няма да спре да бъде. Тогава за много анализатори стана просто навик да поглеждат към данните за преки чужди инвестиции, с тяхната месечна честота, и да правят изводи за брутното капиталообразуване, отчитано тримесечно.
Някъде след световната финансова криза, приключила през 2009 г., за България връзката между преки чужди инвестиции и брутно капиталообразуване започна да изчезва. Днес тя е пренебрежимо малка. Към това се добавя и добре известният факт, че винаги последно оповестените данни за преки чужди инвестиции търпят много сериозни ревизии в следващите месеци, т.е. първите данни са немного повече от догадки. Брутното капиталообразуване има размери 6-7 пъти по-големи от преките чужди инвестиции, а всъщност от поне десетилетие насам повече български спестявания излизат към чужбина, отколкото чужди влизат в страната.
Образуването на основен капитал, създаването на нови производствени способности, в България отдавна вече се финансира предимно от вътрешни спестявания. За първото десетилетие на този век те се увеличиха от под 10 до близо 20% от БВП годишно именно след края на споменатата световна криза. Днес вече са около 24%. Ако нещо би трябвало да ангажира вниманието и анализите, то това е този показател. Преките чужди инвестиции имат своето значение, но отдавна са неадекватни като бърз и лесен инструмент за макроикономически изводи.
