Над 90% от семействата у нас имат достъп до интернет през 2024 г.
Над 90% от българските семейства имат достъп до интернет през 2024 г., показват данни на Националния статистически институт, като делът на домакинствата с интернет в градовете е по-висок от този в селата. Налице е ръст с 3.6 процентни пункта на семействата с достъп до интернет, спрямо предходната година.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- 92.1% от българските домакинства имат достъп до интернет през тази година. Запазва се тенденцията делът на домакинствата с достъп до интернет в градовете да е по-висок от този в селата – 94.7 спрямо 84.3%.
- Въпреки това за последните десет години тази разлика се скъсява като разделението по местоживеене намалява значително – от 29.6 на 10.4 процентни пункта.
- Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (95.5%), а с най-нисък е Югоизточният район – 88.6% В район “Югозападен” попадат София, Благоевград, Перник и Кюстендил, докато в район “Югоизточен” – Ямболы Бургас, Стара Загора и Сливен.
- Домакинствата с деца използват интернет по-активно, като 98.4% от тях имат интернет връзка спрямо 89.9% за домакинствата без деца.
- Основната причина, поради която домакинствата нямат достъп до интернет в домовете си, е липса на умения за работа с интернет (3.6%), а 3.5% посочват, че нямат необходимост (интернет не е полезен, интересен и т.н.). За 1.2% от домакинствата разходите за достъп (оборудване, абонамент и др.) са твърде високи.
- Близо 82% от лицата на възраст между 16 и 74 г. използват интернет ежедневно или поне веднъж седмично. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 9.3%.
- Най-активни потребители на интернет са учащите (96.7%) и лицата с висше образование – 94.5%, както и младите хора във възрастовите групи 16 – 24 и 25 – 34 години – съответно 93.9 и 95.4%.
- Все повече възрастни хора се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа, като за петгодишен период относителният дял на лицата на възраст 65 – 74 години, които сърфират редовно, е нараснал повече от два пъти.
- Най-често потребителите използват интернет с цел комуникация – 71.4 на сто посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), 65.0% участват в социални мрежи (Facebook, X, Instagram, Snapchat, TikTok и др.), а 64.9% разменят съобщения в реално време (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Skype, Discord, Telegram).
- Най-голямо разделение по пол се наблюдава при търсенето на информация за здравето, като 47.4% от жените са използвали глобалната мрежа за тази цел, при 32.0% от мъжете.
- През 2024 г. 31.8%1 от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции. В сравнение с предходната година относителният им дял се е повишил с 2.1 процентни пункта.
- Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (64.4%), при едва 6.1% за населението с основно и по-ниско образование.
- По възраст най-висок е относителният дял на лицата, взаимодействащи онлайн с административни органи и публични институции, във възрастовата група 35 – 44 години (45.5%), а най-нисък при тези на възраст 65 – 74 години (12.0%). Жените използват предлаганите онлайн услуги от администрацията повече от мъжете – съответно 32.9 и 30.6%.
- Българските граждани използват електронното управление най-често с цел достъп до лична информация, съхранявана от административни органи и публични институции – 19.4%. Най-малко (1.5%) подават жалби или искове онлайн.
- При взаимодействието с електронното управление, гражданите най-често се сблъскват с технически проблеми на уебсайтовете или в приложенията на административните органи (19.9%), а 12.1% отбелязват, че уебсайтовете са трудни за използване и разбиране, указанията не са ясни и процедурите не са добре обяснени. 4.9% срещат проблеми, свързани с използването на средство за електронна идентификация при заявяване на услуга от административен орган или публична институция.
- През 2024 г. 49.8% от лицата пазаруват онлайн за лични цели, като за последните 5 години относителният им дял се е увеличил с 18.9 процентни пункта. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете – съответно 51.6 и 47.9%. Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са хората с висше образование (74.2%), както и тези на възраст 25 – 34 години (72.0%). Най-често онлайн се извършват покупки на дрехи, обувки и аксесоари (78.9%), настаняване (38%) и транспорт (34.8%).
- През 2024 г. 50.8% от лицата използват за лични цели умни устройства и системи, свързани с интернет, като най-активни са хората с висше образование (75.6%), както и тези на възраст между 25 и 34 години – 69.1%. Най-често използваните умни устройства са смарт телевизорите (45.1% от хората ги използват в ежедневието си). 5.7% от хората не знаят, че съществуват такива устройства и системи, а 5% не могат да ги използват.