Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейската централна банка обяви четвъртото си намаление на лихвения процент за тази година 2024 г. На последното си заседание за годината ЕЦБ потвърди очакванията на икономистите за понижение с четвърт пункт, като същевременно понижи прогнозата си за инфлацията през тази и следващата година.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Управителният съвет понижава трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 25 базисни пункта.
- Лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение ще бъдат намалени съответно на 3.00%, 3.15% и 3.40%, считано от 18 декември 2024 г.
- Решението на банката стъпва върху актуализираната оценка на инфлационните перспективи, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика.
- Според прогнозите през 2024 г. общата инфлация ще бъде средно 2.4%, през 2025 г. – 2.1%, през 2026 г. – 1.9%, а през 2027 г. – 2.1%, когато ще започне да функционира разширената система на ЕС за търговия с емисии.
- За инфлацията, изключваща волатилните стоки като енергията и храните, ЕЦБ прогнозира средна стойност от 2.9% през 2024 г., 2.3% през 2025 г. и 1.9% през 2026 г. и 2027 г.
- Очакванията за по-бавно икономическо възстановяване в сравнение с прогнозите от септември също подкрепят решението за допълнително облекчение на паричната политика, което да стимулира растежа.
- Въпреки че през третото тримесечие на тази година растежът се е ускорил, през текущото тримесечие е налице забавяне. Според прогнозите икономиката ще нарасне с 0.7% през 2024 г., с 1.1% през 2025 г., с 1.4% през 2026 г. и с 1.3% през 2027 г.
- Повечето измерители на базисната инфлация сочат, че инфлацията ще се установи трайно около средносрочната цел на Управителния съвет от 2%.
АКЦЕНТ
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви на пресконференция, че рисковете за икономическия растеж все още са налице, като посочи възможността за “по-големи търкания в световната търговия“ и по-ниско потребителско и бизнес доверие. Европа се бори с потенциала за по-високи мита и обтягане на икономическите отношения със САЩ след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп.
