Испания е все по-близо до по-къса работна седмица
Испанското правителство и двата най-големи синдиката в страната постигнаха споразумение за въвеждането на по-кратка работна седмица, без промяна на заплащането. Въпреки че има принципно съгласие на изпълнителната власт, идеята все още трябва да бъде от депутатите в силно фрагментирания парламент. Работодателите в Испания пък се противопоставят.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Министърът на труда Йоланда Диас и лидерите на профсъюзите UGT и CCOO са постигнали “историческо споразумение” за мярката, която намалява максималния брой работни часове на седмица до 37,5 от сегашните 40, при непроменени заплати, преди края на 2025 г.
- Планираната промяна ще засегне около 12 милиона работници и ще доведе до намаляване на въглеродните емисии.
- Новият седмичен лимит ще се изчислява на базата на средногодишна стойност, като всички допълнително отработени часове ще се считат за извънреден труд.
- Прилагането на задълженията за отчитане на работното време ще бъде засилено, а глобите за компаниите, които не спазват изискванията, ще бъдат увеличени до 10 000 евро на работник.
- Има сигнали обаче, че пълното прилагане на мярката може да бъде отложено до 2026 г., за да се даде по-голяма гъвкавост на малките предприятия и да се осигури парламентарна подкрепа за приемането ѝ.
- Все още не е сигурно дали промяната ще успее да премине през долната камара на парламента, тъй като правителството на малцинството зависи от редица по-малки партии, като каталунската сепаратистка партия “Хунт“, която може да се окаже трудна за убеждаване поради благоприятната си за бизнеса позиция.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Днес погасяваме дълга си към работещите хора в Испания, към новите поколения, които разбират, че личното време не е лукс, а основно право“, заяви Диас, който е и заместник министър-председател и ръководи лявата партия “Сумар”.
КОНТРА
Намаляването на работната седмица, което е един от крайъгълните камъни на споразумението на управляващата коалиция между социалистите и “Сумар”, среща отпор от страна на основната асоциация на работодателите CEOE, която твърди, че то не трябва да се налага със закон, а чрез колективно договаряне с всяко предприятие, за да се адаптира към специфичните нужди на производителността.