Климатичните репарации са лоша идея
На COP 29, срещата на върха за климата в Баку, се появи важно предложение, което се застъпва за „нова колективна количествена цел“. Тази цел предполага богатите държави да плащат над 1 трилион долара годишно на по-бедните държави, като средствата са предназначени за компенсиране на свързаните с климата щети и за подпомагане на изграждането на нови зелени енергийни икономики. Концепцията бързо стана известна като „климатични репарации“.
Ако това предложение бъде приложено, домакинствата с високи доходи (тези, които печелят над 50 долара на ден) – вкл. в страна като България, която на теория е част от богатия свят – ще бъдат изправени пред допълнителна тежест от над 5000 долара годишно под формата на данъци. Разбира се, политиците могат да вземат парите и директно от компаниите в сектора на фосилните горива, но накрая така или иначе ще плати потребителят. Това значително финансово въздействие поражда опасения относно осъществимостта и справедливостта на подобна идея.
Още по-странни изглеждат допусканията, върху които стъпва предложението:
- Използването на изкопаеми горива от богатите държави е навредило на по-бедните държави.
- Изменението на климата е основният проблем за бедните страни.
- Този проблем може да бъде решен чрез прехвърляне на богатство.
Използването на изкопаеми горива от богатите страни е в основата на Индустриалната революция. То фундаментално е подобрило продължителността и качеството на живота, както и доходите не само там, а в световен мащаб. Изкопаемите горива са позволили производството на многократно по-евтини стоки, животоспасяваща помощ и свръхпродуктивно селско стопанство. Голяма част от т. нар. бедни страни всъщност живеят основно от добив, преработка и износ на изкопаеми горива.
Основният проблем, пред който са изправени бедните страни, е липсата на икономическа свобода във всичките й аспекти – върховенство на закона; ограничена намеса на държавата; регулаторна ефективност; отворени пазари. Ниското ниво на икономическа свобода води със себе си ниски доходи, лошо образование и здравеопазване, липсващи инвестиции, недостиг на енергия и окаяна инфраструктура, която няма как да се справи с каквито и да е метеорологични или климатични явления. Повишаването на нивата на CO2 е последната им грижа.
Историята показва, че нациите, които успешно са се измъкнали от бедността, са го направили благодарение на икономическата свобода и използването на изкопаеми горива. Примери за това са практически всички богати страни през XIX и XX век, а през последните няколко десетилетия – Сингапур, Тайван, Турция и Китай. Към тях напоследък се присъединяват и страни като Индия, Малайзия, Индонезия. Те доказват, че икономическата свобода, съчетана с достъп до надеждни енергийни източници, е от решаващо значение за развитието и просперитета. Реалността е, че все още няма пример за страна, забогатяла без използване на големи количества фосилни горива.
Репарациите за климата могат да укрепят авторитарни режими, като предоставят средства на диктатори и бюрократи, което може да попречи на приемането на политики в подкрепа на свободата. Исторически най-големите бенефициенти на всякаква помощ към бедните страни винаги са били корумпирани посредници и бюрократи, а не бедните хора, за които са предназначени. Прехвърлянето на богатство никога не е решило нито един проблем в развиващите се страни – то винаги се явява водещ стимул и храна за корупцията.
Политическите лидери на Западния свят не бива да допускат да бъдат вкарани в най-голямата корупционна схема в историята. Те трябва да защитават икономическата свобода и изграждането на надеждни енергийни системи в целия свят като полезни за глобалния просперитет и адаптацията към климатичните промени. Те следва да насърчават бедните нации да приемат демократични и пазарни политически реформи и да спомагат за увеличаване на присъствието на западни компании в икономиките си. Днес там пристигат инвестиции и заеми основно от Китай и Арабския свят. За тях не само климатът и природата, но също и демокрацията и опазването на базовите човешки права не са водещ приоритет. Тази тенденция трябва да бъде обърната, ако желаем светът утре да бъде едно по-добро и свободно място за живот.
