Туризъм 2025: В преследване на по-дълъг сезон
Председател на Асоциацията на инкаминг агенциите в България
През изминалата 2024 г. България посрещна близо 10.8 милиона чуждестранни посетители в периода януари–септември, което представлява увеличение от 6% спрямо същия период на 2023 г., според данни на НСИ, но само 46% от тези посетители са били туристи. Това е спад с 4 процентни пункта в сравнение с предходната година. Туристическият сектор продължава да се възстановява след пандемията, като войната в Украйна, ценовият дъмпинг в Турция за last minute резервации и неподготвеността на курортите за началото на сезона оказаха негативно влияние. Освен това оттеглянето на много фирми от бранша и недостигът на работна ръка доведоха до проблеми в обслужването. Неизпълненото обещание за запазване на 9% ДДС върху маржа на туроператорите, когато вече 90% от договорите бяха подписани при старите условия, също усложни ситуацията.
Като цяло липсата на ограничения за пътуване върна клиентите към рационалния избор да се възползват от отстъпките за ранни записвания, планирайки навреме почивката си, което обнадежди бизнеса за много добър сезон, но след януари темпото се забави. В летните месеци търсенето в „последната минута“ намаля спрямо 2023-та, и особено спрямо 2022-ра. Увеличението на хотелските цени средно с 5% не даде много възможности за корекции надолу в последната минута, но това е нивото, което приема пазарът. За клиента 5% е много, за продавача е малко. Като цяло пазарът в България е консервативен към цени. За сравнение хотелите в Турция са много по-гъвкави, но българските хотелиери отбягват този покер с рязко покачване и рязко намаляване на цени. Още повече че не може да разчитат на изобилие от самолетни седалки в последната минута. Съществува голям риск леглата да останат незаети.
По традиция морският туризъм генерира 2/3 от годишния поток туристи. Страните от Европейския съюз са най-големият емитивен пазар за България с 50% от общия брой посетители. Входящите туроператори отбелязаха много добра година с ръст от Великобритания и запазване на нивото от Централна Европа от 2023-та. Посетителите от Чехия (88% с цел туризъм), Обединеното кралство (84%), Полша (75%) дават основание да се предположи, че инвестициите в насърчаване посещенията от тези страни дават добра конверсия в туристическата икономика. При лидера Румъния половината от 1.84 млн. посетители са с цел туризъм, докато от южните съседки – Турция с 1.78 млн. и Гърция с 864 хил., са свързани предимно със служебни и транзитни пътувания, както и посещение на близки и роднини. Традиционният немски пазар попадна в трудна година със спад по Черноморието поради недостига на чартърни полети. Добрата новина е, че този туристически пазар генерира по-голямо търсене от предлагането, което е добра база за 2025 г.
Според анализа на туристическия бранш за зимните месеци (януари–март) най-силните пазари са Турция – 132 хил. туристи, Румъния – 105 хил., Гърция – 104 хил., и Обединеното кралство – 76 хил. Туристите от Турция и Обединеното кралство имат по-голям принос за икономиката поради потреблението на повече услуги. Тези туристи ползват самолетен превоз, автобусни трансфери, плюс по-дълъг среден престой. Най-щедрите туристи са добре обслужените туристи. Противно на схващането немските туристи са най-щедри, дори надминават британците, когато са обслужени добре.
За 2025 г. „Институтът за оценки и анализи в туризма“ прогнозира 4.7% общ ръст за зимния сезон и +2,5% за летния. Зимните курорти са засегнати от глобалното затопляне, което кара туристите да изчакват с резервациите до последния момент. Прогнозата за зима 2025 сочи ръст между 4 и 5% на посетителите – или общо близо 3.1 млн. Очаква се туристите от Турция и Румъния да са с 15% повече от предходната година, Гърция да се стабилизира около сегашното си ниво, а Обединеното кралство да добави 5-7%.
Входящият туризъм през летните месеци ще се доминира отново от Румъния, Полша, Обединеното кралство, Чехия и Германия. Тези пазари се развиват органично, но са необходими проактивни мерки за стимулиране на растежа. Очаква се запазване на обемите от Източна Европа. Румъния ще добави допълнително проценти, след като България стана пълноправен член на Шенгенското споразумение. Прогнозите от Обединеното кралство са за ръст от 8-10% за морските курорти, където лидерът на пазара Jet2Holidays добавя 25% летателен капацитет. По-добро развитие може да очакваме от Германия, където проблемът с недостига на чартъри намира частично решение с ангажимента на SunExpress/Electra с активното съдействие и на Министерството на туризма. В това партньорство SunExpress – една от най-големите чартърни авиокомпании в Германия, се ангажира с маркетинга и продажбите, а Electra – с оперативната дейност. За 2025 г. се предвижда допълнително седалки за 100 хил. туристи в полетите до Варна и Бургас.
„Институтът за оценки и анализи в туризма“ посочва големия потенциал на българския вътрешен пазар с 4.35 млн. туристи със средно 5.8 пътувания годишно. За 2025 г. вътрешният пазар ще се развива възходящо и трябва да привлече вниманието на големите морски и зимни курорти, и не само.
Програмата за маркетинг на черноморските общини съвместно с туроператорите изпрати положителен сигнал към партньорите. „Черноморската програма“ се реализира от Министерството на туризма, черноморските общини и големите туроператори, чартиращи полети. Те финансираха 40% от рекламния бюджет. Призивът на бранша е да се търси продължение на това публично-частно партньорство, както и да се разшири географски обхватът. Необходими са 3-5 години, за да се оберат плодовете на тази инвестиция.
Ускорената дигитализация на процесите в туристическите предприятия дава резултат. Голяма част от градските хотели са свързани с дистрибуторите си посредством ченъл мениджъри. ИИ помага за менажиране на резервации, политиката на продажби, комуникацията с клиенти и др. Дигитализацията си остава възможност за подобряване на производителността на труда, респ. увеличение на заплащането. Отрасълът е с най-ниска средна брутна заплата – 1495 лв., макар и да е сред най-бързо увеличаващите възнагражденията – за година с 18.2% по данни на НСИ.
Ще се задълбочат усилията за фрагментиране и персонализиране на услугата в отговор на тенденцията за индивидуализирани оферти. Според проучване на MasterCard едва 17% от клиентите в световен план предпочитат предварително пакетирани услуги. Останалите 83% предпочитат самостоятелно да съставят съдържанието на пътуването, независимо дали с един, или с няколко доставчика. Ако доскоро дестинацията беше определяща, сега 25% от клиентите отдават повече значение на преживяването. Това е сигнал към бранша да създава продукт, насочен към сетивата, духа и тялото като възможност за диференциация, а оттук и за ценова премия.
Зелените политики и устойчивото развитие на курортите ще бъде силен фактор за избора на клиентите в средния и по-високия сегмент. Близо 71% от туристите глобално се стремят да запазят дестинацията в добър вид, т.е. подкрепят политика, щадяща околната среда и развиваща местната икономика, и очакват същото от местния бизнес.
Големият въпрос е как да има по-дълъг сезон. За да се удължи туристическият сезон, всички участници в бизнеса – туроператори, хотелиери, заведения и местната власт – трябва да се координират и ангажират с инвестиции. Това включва навременно завършване на ремонтните дейности, множество напълно работещи обекти и календар с развлекателни събития. За 3 до 5 години последователна съвместна работа можем да удължим активния период. В момента туристите виждат ремонти и затворени обекти, което ги отблъсква. Без колективни усилия и инвестиции дори рисковите начинания на отделни туроператори няма да имат дълготраен ефект.
Текстът е от рубриката “Икономиката на България през 2025”. По традиция в края на годината, началото на новата, се обръщаме към предприемачи и мениджъри от различни сектори на икономиката, за да споделят пред нашите читатели очакванията си за новата година. Кои са тенденциите, които забелязват? Кои са предизвикателствата, които стоят пред нас, и как можем да ги преодолеем? Това знание може да ни помогне да планираме по-добре новата година и да се справим с трудностите, срещу които ще се изправим в България
