Банковата система ще остане стабилна и е готова за еврото
Предстоящата година ще е предизвикателна заради икономическите и геополитическите несигурности извън България – като войната в Украйна, нестабилността в Близкия изток, нагласите за протекционализъм на САЩ, застоя на ключови икономики в ЕС. Но трябва да отбележим, че през последните години България се справя успешно в такава среда, като остава в периферията на негативните тенденции.
Очакванията ни за 2025 г. са като да вървиш по лед – ако е тънък, можеш да потънеш, а ако е стабилен – да се плъзнеш по него и да го превърнеш в положителна емоция.
2025-а започва с дългоочаквано събитие за българската икономика – пълноправното членство на България в Шенген. Това означава спестено време за пътуващите граждани и стимулиране на туризма, а за бизнеса – спад в разходите, повишена конкурентоспособност и ръст на външната търговия към европейския пазар.
Вероятно през 2025 г. ще получим друга добра новина – дата за приемане в еврозоната. Вследствие на успокоените нива на цените, през 2025 г. България вероятно ще отговори на последния неизпълнен критерий за влизане в еврозоната за ценова стабилност (прогноза на Европейската комисия – 2.3%). При този сценарий очаквана дата за приемане на еврото би била 2026 г. През последните години банките работиха активно и вложиха много технологични и финансови ресурси в подготовката за въвеждане на еврото. Затова вярваме, че банковата система има пълна готовност да обслужва своите клиенти.
Най-значимият риск за България през 2025 г., заради който отново може да отложи членството в еврозоната и да забави икономическото развитие, е продължаващата политическа нестабилност. Липсата на редовно правителство води до непоследователност в икономическите решения и забавяне на ключови реформи, необходими за усвояване на средства по европейски програми. Това може да е основното предизвикателство пред постигането на стабилен ръст на БВП, който текущо се прогнозира в рамките на 2.5-2.9%. Външни фактори като световната геополитическа несигурност и боледуващите ключови икономики в ЕС, които са наши основни търговски партньори, също могат да повлияят неблагоприятно. Независимо от тези външни обстоятелства през предходните години България доказа, че може да разчита на повишеното вътрешно потребление, чиято динамика се определя от нарастването на работните заплати, високото ниво на заетост и стабилния ръст на кредитната активност.
Каква ще бъде 2025 г. за банковата система, зависи от стабилността на икономиката и влиянието на международната обстановка. След исторически силната 2024 г. с двуцифрени ръстове в кредитирането очакваме 2025 г. да започне с инерцията на предходната. Кредитите, които банките отпускат, са изключително конкурентни, като лихвените нива в България са едни от най-ниските в Европа. Високата ликвидност на банковата система и глобалната тенденция за понижаване на основните лихвени проценти на централните банки ще допринесат за запазване на текущите ниски лихвени нива. Дали ще повторим историческите ръстове в кредитирането, зависи от перспективите, които вижда бизнесът пред своето развитие. Българските предприемачи са готови да инвестират в модернизирането на своята дейност и повишаване на конкурентоспособността си, като банковите кредити подпомагат този процес. Съответно в стабилни условия кредитирането ще расте. При лош сценарий, ако 2025 г. е турбулентна за икономиката, това неминуемо ще рефлектира върху търсенето на кредити.
Частично охлаждане се очаква при ръста на жилищните кредити, които на годишна база към септември 2024 г. отчетоха ръст от 21%. Силният пазар на труда, ръстът на доходите и ниските нива на лихвите по ипотечно кредитиране стимулираха покупките на жилища през последните години, независимо от силно надценения жилищен пазар. Това създаде предпоставки за повишаване на задлъжнялостта на домакинствата. Като противодействие на тази тенденция БНБ въведе на системно ниво изисквания за спазване на показатели за кредитни стандарти при тяхното отпускане с цел да ограничи кредитирането на най-рисковия сегмент кредитополучатели – с малко самоучастие, по-ниски доходи и дълъг срок на изплащане на кредитите. През 2025 г. това ще доведе до намаление на общия обем отпуснати ипотечни кредити, независимо че лихвите по тях ще запазят ниското си ниво.
Дори при стабилен растеж на кредитирането 2025 г. ще бъде предизвикателна по отношение на формиране на крайния финансов резултат за банките. Причина за това е изтъняващият лихвен марж вследствие на промяната на паричната политика и намаляване на лихвените нива на централните банки, в частност Европейската централна банка. Прогнозите са ЕЦБ да намали основните лихвени проценти до близо 2% вследствие на свитите нива на инфлация и нуждата да стимулира растежа на западните икономики. Това ще доведе до спад или стагнация в показателите за рентабилност за българската банкова система и предизвикателство за банките да повишат нивото на ефективност на дейността си. Благодарение на доброто си текущо финансово „здраве“ – висока капитализация и ликвидност и същевременно нисък процент на необслужвани кредити, банките ще продължат да бъдат стабилни.
Фокус за 2025 г. на банките ще бъде отговорността. Основен приоритет и отговорност при бързо развиваща се дигитализация на финансовите институции е те да осигурят спокойствие на своите клиенти чрез минимизиране на риска от дигитална злоупотреба. Значима стъпка в подсилване на киберсигурността на банките е влизането в сила от 2025 г. на регламента за дигитална оперативна устойчивост – DORA, който въвежда единни изисквания за сигурността на информационните системи на финансовите институции и техните доставчици на информационни услуги. Той цели да увеличи оперативната им устойчивост чрез изграждане на цялостната рамка за техническо обезпечаване, превенция и управление на киберрисковете.
Отговорността на банките се разширява все повече и в друга област – в подход и политики за опазване на околната среда, социално въздействие и корпоративно управление, обединени в нашумялото понятие „ESG“. Банките са основни участници по пътя към зелена и устойчива икономика, като самата ПроКредит Банк е пионер в тази област, както чрез подпомагане на зеления преход на клиентите с целеви кредити, така и чрез климатична неутралност и социални политики на ниво банка.
Друг аспект на банковата дейност, който ще продължи интензивно да се усъвършенства, са платежните операции. От 2025 г. банковата система ще предложи услуга за незабавни плащания, не само в лева, но и в евро.
Петър Славов е Председател на Управителния съвет на ПроКредит Банк (България) ЕАД.
Текстът е от рубриката “Икономиката на България през 2025”. По традиция в края на годината, началото на новата, се обръщаме към предприемачи и мениджъри от различни сектори на икономиката, за да споделят пред нашите читатели очакванията си за новата година. Кои са тенденциите, които забелязват? Кои са предизвикателствата, които стоят пред нас, и как можем да ги преодолеем? Това знание може да ни помогне да планираме по-добре новата година и да се справим с трудностите, срещу които ще се изправим в България
