Банка ДСК: Размерът има значение
Аз съм редакционният директор на Forbes България и пиша за бизнес, филантропия, изкуство и спорт.
Тамаш Хак-Ковач изведе Банка ДСК до рекордна печалба от над милиард лева, но голямата му цел е заложена за 20 години напред
В бизнеса 20-годишният хоризонт изглежда дълъг, но не чак толкова в банкирането – тежко регулиран сектор, който иновира тромаво. „В годините след Втората световна война според мен в нашата индустрия има само две истински иновации – казва главният изпълнителен директор на Банка ДСК Тамаш Хак-Ковач – банковата карта, независимо дали дебитна или кредитна; и мобилните приложения, които предлагат още една точка за достъп на клиентите“.
Не е много за 80 години. Затова и не е странно, че 54-годишият унгарец, който е в България от 2020 г., гледа с 20 години напред, когато говори за голямата цел на банката – ДСК да остане основната банка на повечето българи. Това може би не звучи особено амбициозно – ДСК днес има 2.5 милиона клиенти и водещ пазарен дял в почти всички важни показатели (в много ожесточена надпревара с ОББ и Уникредит Булбанк).
Стратегът Хак-Ковач, който е страстен шахматист, обаче е наясно, че това е моментно състояние. Необанките, oпериращи изцяло в дигитална среда, са във възход, въпреки че все още малко от тях са истински успешни и печеливши.
В България от тях е представена само една – Revolut, но тя вече е фактор, който не може да бъде подминаван. В края на 2024 г. британската компания и с литовски банков лиценз обяви, че има 1 млн. потребители у нас, като все пак най-вероятно става въпрос за брой сваляния на приложението.
Пасивността в дигитализирането, а и начинът на мислене на традиционните банки трябва да бъдат наваксани с големи крачки. Банка ДСК например стартира дигиталната си трансформация едва през 2022 г., а през февруари 2025 г. трябва да представи изцяло новото си мобилно приложение, разработвано в продължение на 2 години с вътрешен ресурс. Идеята му – и причината разработката да отнеме толкова време – е то да е в постоянен процес на развитие. „Защото няма гаранция, че добрият ап днес, ще е добър и утре“ – казва Хак-Ковач.
Историческа печалба
Но дори и без ново приложение, днес Банка ДСК е в цветущо здраве. Нещо повече – през 2023 г. тя обяви исторически рекордна годишна печалба от 1.006 млрд., при това не само за сектора, но и за цялата българска икономика въобще. Причините за това според унгареца са, първо, в благоприятния икономически цикъл в Европа, високата капиталова адекватност на големите банки в България, както и – конкретно в случая на Банка ДСК – високата ефективност. „Всеки втори българин в активна възраст е наш клиент – казва Хак-Ковач. – А в банковото дело размерът има значение.“
Тази позиция на мащаба, а и на силата, все още дава на традиционните банки предимства срещу необанките. Установените играчи притежават инфраструктурата и могат например, както започна да се случва в България, да взимат такси при тегелне от банкомат с карти на други банки (разбирайте Revolut). Хак-Ковач споменава и аспекта с доверието, и по-конкретно факта, че надали много потребители са склонни да поверят всичките си спестявания в банка, която е само в телефона. Това не е непременно така – към септември 2024 г. средно българинът има 9500 лв. в сметка в регулираните от БНБ банки. Без да знаем за колко точно потребители говорим, Revolut обяви, че средният размер на депозирани средства чрез услугата за гъвкави спестявания на компанията е 3600 лв., а средната инвестиция е 4600 евро. „Необанките също така още има какво да оптимизират по отношение на съответствията с нормативните уредби“, казва Хак-Ковач.
Дигитализация и регулации
И все пак според унгареца двата свята се сливат. „Те се учат на частта от бизнеса как да предоставят кредитиране, как да съответстват на регулаторните изисквания и как да правят пари, а ние – как да създаваме продукти, които клиентите искат и могат да обикнат.“
За Тамаш Хак-Ковач, който управлява банка вече регулирана на централизирано ниво в Европа, регулаторните рамки са важни. За него дори с идентична тежест, колкото и дигиталната трансформация. И тук не говорим само за вече наложени изисквания, като например екологичното, социално и корпоративно управление (ESG), което става част от oтчетите за големите бизнеси. Хак-Ковач има предвид Единния съвет за преструктуриране (SRB), който по думите му ще има същата значимост като Европейската централна банка.
„Аз съм главен изпълнителен директор от 25 години. Но нещата, които съм научил за банковия сектор тогава, днес са само 5 до 10% от работното ми време“,
казва унгарецът, имайки предвид комплексността и скоростта на промените в бизнеса, свързани и с дигитализацията, и с регулациите. За да влезе в детайлите и за двата аспекта, той опитва да работи по 70 часа на седмица. 55 от тях са през работната седмица, 90% от които унгарецът посвещава на срещи с колеги, останалите 10% на други заинтересовани страни. Всичко, което изисква повече от 15 минути време за размисъл, остава за уикенда („Децата порастнаха, какво друго да правя.“)
Хак-Ковач казва, че и през 2025 г. ще продължи да насочва своето време към бизнес резултатите на банката, дигиталната трансформация и промяната на културата в организацията. „Вместо да се движим като триатлонисти и да бягаме, плуваме или караме колело, според нуждата, аз опитвам да изградя екип, който работи като футболен отбор – в постоянно движение и хармония“, казва Тамаш Хак-Ковач. Добра предпоставка за нови рекорди.
Текстът е от рубриката “Уроците на 2024”, чрез която ви срещаме с популярни български предприемачи, бизнесмени, продуценти, спортисти, които поглеждат назад, за да направят своята равносметка на отминалата година и да споделят уроците, които са научили.
