Симона Дянкова за живота след върха
Три години след като състезателките от българския ансамбъл по художествена гимнастика стават олимпийски шампионки, капитанът на отбора Симона Дянкова помага на младото поколение гимнастички
В продължение на 20 години, когато Симона Дянкова застане зад тортата на рождения си ден, за да си намисли желание, тя си пожелава златен олимпийски медал. На рождения си ден, след след като тя и отборът ѝ печелят първото злато в историята на българската художествена гимнастика на Олимпийските игри в Токио през 2021 г., тя все още по навик отправя същото желание. „Впоследствие осъзнах, че то вече се е сбъднало“, казва тя със смях.
Години наред Дянкова е напълно отдадена на мечтата си и не си позволява да мисли за живота след спорта. Когато през 2021 г. слага край на кариерата си, на 26-годишна възраст, се чувства неподготвена за това, което предстои. „Има един период, в който имаш нужда да намериш следващото нещо, което искаш да постигнеш“, казва Дянкова.
През 2024 г. Дянкова (днес на 30) е фокусирана върху идеята да предаде „като жокер“ уроците си. След като години наред се бори да влезе в големия спорт, днес тя организира майсторски класове и лагери за млади гимнастички по цял свят. Паралелно с това развива бранда The Diamonds, води мотивационни срещи за компании и експериментира професионално.
Като дете Дянкова има богато въображение. Не може да стои на едно място, а когато има приятелки на гости, ги умолява да създават хореографии на танци заедно. „Понякога въобще не им беше до това и аз ги карах дори малко насила“, казва тя. Тази креативност пренася в спорта, където голямата ѝ сила е да създава композиции на гимнастически съчетания.
Дянкова влиза в залата на клуб „Чар ДКС“ в родния си град Варна за първи път, когато е на шест години. Докато е в гимназия, започва да се явява на тестове за националния отбор, и макар че е отхвърляна години наред, продължава да опитва. Когато завършва, е приета като част от ансамбъла, който представя страната на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г., но след първото състезание е отстранена от отбора. Прекарва няколко години на резервната скамейка, след което подготвя съчетания и като индивидуална състезателка, но отново е освободена.
„Толкова труден път рядко се среща в гимнастиката – казва тя. – В началото или си талант и те харесват, или не ставаш. Рядкост е някой от тези, за които са си казали, че нямат бъдеще, да докаже, че може да постигне нещо.“
Вместо да се откаже обаче, след всяко отхвърляне Дянкова е обнадеждена от мисълта, че е по-добра от преди. Затова през 2016 г. отново се явява на тестове за национален отбор и е приета. Въпреки че усеща мястото си като несигурно, малко по малко печели доверието на треньорите си. В настоящето, докато държи в ръцете си златния медал, тя знае, че зад усилията ѝ е имало смисъл. „Няма невъзнаграден труд и невъзможни неща – казва Дянкова. – Колелото се върти, но трябва да изчакаш своето време, да си упорит и да вярваш.“
След Олимпиадата през август 2021 г. адаптацията към „новия живот“ отнема време. Гимнастичката има опцията да продължи кариерата си като помощник-треньор на националния отбор, но изморена от еднообразието, отлага идеята за бъдещето. „Ако се бях съгласила, щях да изпусна всички големи неща, които се случиха след спорта – казва тя. – Работих за името си толкова дълго и в този момент исках то да започне да работи за мен.“
Действително „Диамантените момичета“ се превръщат в обект на голямо внимание и пред тях се оформя изобилие от възможности. Дянкова започва да си колаборира с множество марки, сред които Coca-Cola и Samsung, и да отделя време на Instagram профила си, който с удоволствие развива. Пътува и съзнателно излиза от зоната си на комфорт чрез театрални и телевизионни участия.
Междувременно ансамбълът създава Instagram профила @thediamonds.bg с идеята да го използва като комуникационен канал при организирането на майсторски класове, да предлага собствен мърч и да подкрепя благотворителни инициативи. През юни 2022 г. гимнастичките обявяват първите си събития в София и Бургас под бранда, а в началото на 2024 г. организират международен учебно-тренировъчен лагер за деца. Форматът позволява в рамките на няколко дни участниците да се учат на техника с уреди, да задават въпроси и да черпят вдъхновение.
„Имаме време да се занимаваме с децата лично и да се видят резултати – казва Дянкова. – Винаги в началото изглежда невъзможно, все едно сме някакви магьосници. Така че когато пробват и успеят да направят нещо, което съм им показала, съм много щастлива.“
Докато тренира, Дянкова не споделя историята си с никого, но впоследствие решава, че иска да бъде от помощ. Днес води мотивационни срещи пред екипите на компании като българския авиокосмически производител EnduroSat, а зад гърба си има еднодневни майсторски класове и лагери за над 20 дни в държави като Франция, Швейцария, Япония, Индия, Мексико, Тайван, ОАЕ и Сингапур. „Всеки намира себе си по един или друг начин в историята ми, защото пътят към успеха е един и същ – казва тя. – Винаги е труден, независимо дали си предприемач, спортист или си в някоя друга сфера.“
Текстът е от рубриката “Уроците на 2024”, чрез която ви срещаме с популярни български предприемачи, бизнесмени, продуценти, спортисти, които поглеждат назад, за да направят своята равносметка на отминалата година и да споделят уроците, които са научили.
