2025 г. и AI в сянката на регулации и предизвикателства

2024 г. беше силна за изкуствения интелект – езиковите модели напреднаха още повече, различни AI инструменти навлязоха в ежедневието на потребителите, а всичко това фокусът върху нуждата от регулации в сектора, които да гарантират, че развитието на новите технологии ще се случва разумно. Какво предстои от тук нататък и колко предизвикателна ще бъде новата година пред изкуствения интелект? 

Политическият пейзаж в САЩ ще претърпи някои промени през 2025 г., които ще имат сериозни последици за регулирането на изкуствения интелект. Новоизбраният президент Доналд Тръмп ще встъпи в длъжност на 20 януари, а към него в Белия дом ще се присъединят редица водещи фигури от света на бизнеса, включително Илън Мъск и Вивек Рамасуами. Очаква се те да повлияят върху политическото мислене по отношение на зараждащите се технологии като изкуствения интелект и криптовалутите.

Затова и след резултатите от изборите биткойнът – най-голямата в света криптовалута, достигна рекордни стойности, прекрачвайки психологическата граница от 100 хил. долара. В момента биткойнът се търгува за малко над 99 хил. долара. Участниците на пазара са обнадеждени, че се очакват по-слаби регулации на пазара на дигитални валути, като някои от най-смелите прогнози включват почти двоен ръст на биткойна, който би могъл да достигне стойност от 200 хил. долара. 

Междувременно от другата страна на Атлантическия океан се оформят две юрисдикции – Обединеното кралство и Европейския съюз, които изглежда се разминават в регулаторното си мислене по отношение на изкуствения интелект. Докато ЕС прилага по-тежка ръка спрямо гигантите от Силициевата долина, които стоят зад най-мощните системи за изкуствен интелект, Великобритания иска да възприеме по-лек подход. През 2025 г. състоянието на регулирането на изкуствения интелект в световен мащаб може да претърпи сериозни промени. Ето някои от ключовите събития, които предстоят.

КАТАЛИЗАТОРЪТ ИЛЪН МЪСК

Въпреки че темата с изкуствения интелект не е била във фокуса на предизборната кампания на републиканеца Доналд Тръмп, който спечели мандат в Белия дом през ноември миналата година, AI се очертава като един от ключовите сектори, които ще се възползват от следващата американска администрация.

От една страна Тръмп назначи Илън Мъск – главният изпълнителен директор на Tesla, за съпредседател на новосъздадения “Департамент за правителствена ефективност“ заедно с Вивек Рамасвами – американският предприемач в сферата на биотехнологиите. Новата агенция е по-скоро консултативен орган, който ще “предоставя съвети и насоки извън правителството” и ще работи с тристранен подход, преследващ “отмяна на регулации, намаляване на административни разходи и спестяване на разходи”.

Мат Калкинс, главен изпълнителен директор на Appian, заяви пред CNBC, че близките отношения на Тръмп с Мъск биха могли да поставят САЩ в добра позиция, когато става въпрос за изкуствен интелект, като посочи като положителни показатели опита на милиардера като тъй като Мъск е съосновател на OpenAI и главен изпълнителен директор на AI лабораторията xAI.

Към момента няма потвърждение за това какво планира Тръмп по отношение на евентуални президентски директиви или укази, които касаят изкуствения интелект. Понастоящем в САЩ няма цялостно федерално законодателство за изкуствения интелект, а по-скоро е налице мозайка от регулаторни рамки на щатско и местно ниво. Според Калкинс обаче е вероятно Мъск да се опита да предложи предпазни клаузи, които да гарантират, че развитието на изкуствения интелект не застрашава цивилизацията – риск, за който милиардерът е предупреждавал многократно. 

ОПИТЪТ НА ЕС ДА РЕГУЛИРА AI

Досега Европейският съюз е единствената юрисдикция в света, която предлага цялостни законови правила за индустрията на изкуствения интелект. Законът все още не е влязъл изцяло в сила, като технологичните компании имат гратисен период, за да приведат дейността си в съответствие с изискванията. Закон за AI цели да гарантира безопасното използване и развитие на водещата технология. В законодателството се прилага основан на риска подход към регулирането на AI. Законът бе обект на критики заради редица пропуски в нормативната уредба и ще доведе до тежки рестрикции за технологичните гиганти. Освен това обаче може да повлияе на стартиращите компании и иновациите на стария континент.

През декември Службата за изкуствен интелект на ЕС, новосъздаденият орган, който наблюдава моделите съгласно Закона за изкуствения интелект, публикува втори проект на кодекс на практиката за моделите на изкуствения интелект с общо предназначение (GPAI), който се отнася до системи като фамилията големи езикови модели GPT на OpenAI или LLM.

Вторият проект включва изключения за доставчиците на някои AI модели с отворен код. Такива модели обикновено са достъпни за обществеността, за да могат разработчиците да създават свои собствени версии. Той включва и изискване разработчиците на “системни“ модели да се подлагат на строги оценки на риска. Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия – сред чиито членове са Amazon, Google и Meta, предупреди, че проектът “съдържа мерки, които далеч надхвърлят договорения обхват на Закона за AI, като например широкообхватни мерки в областта на авторското право“. Струва си да се отбележи, че Законът за изкуствения интелект на ЕС далеч не е достигнал до пълно прилагане.

Сроковете 

До февруари 2025 г. компаниите ще могат да се възползват от гратисен период, по време на който да приведат технологиите си в съответствие с регламента. След това ще започнат да действат забраните за приложения, които представляват “неприемлив риск”. Това са системи, които целят манипулация или заблуда на обществото или класифицират хора въз основа на “социално точкуване”. 

През август 2025 г. в обхвата на регламента ще попаднат и AI моделите с общо предназначение, които са в основата на инструменти като ChatGPT или Google Gemini. 

От август 2026 г. ще започнат да се прилагат мерките за приложенията с висок риск, включително системи, използващи биометрични данни.

Опасенията

Европейските технологични компании са обезпокоени от риска наказателните мерки на ЕС спрямо американските технологични компании да предизвикат ответни реакции от страна на Доналд Тръмп,  който и без това даде заявка да наложи по-високи мита за вноса на стоки от стария континент – ход, който застрашава икономическия растеж на ЕС. Страховете от ответни мерки в областта на AI може да накара блока да смекчи подхода си.

Например в сферата на монопола. ЕС е активен играч, който предприема действия за ограничаване на господстващото положение на американските технологични гиганти – но това е нещо, което може да доведе до негативна реакция от страна на Тръмп, според главния изпълнителен директор на швейцарската VPN фирма Proton Анди Йен.

ПОДХОДЪТ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Досега Великобритания избягваше да въвежда законови задължения за създателите на модели с изкуствен интелект поради опасения, че новото законодателство може да бъде твърде рестриктивно.

Правителството на Киър Стармър обаче заяви, че планира да изготви законодателство за AI, въпреки че засега подробностите остават оскъдни. Общото очакване е, че Обединеното кралство ще възприеме подход, основан в по-голяма степен на принципи, а не основан на риска, какъвто възприема Брюксел.

Миналия месец правителството пусна първия си важен индикатор за това накъде се движи регулирането, като обяви началото на консултации за мерките, които да защитят авторските права за съдържание, което се използва за обучението на AI модели.  

Авторското право е голям проблем за генеративния AI и по-специално за големите езикови модели, използват публични данни от отворената мрежа за обучение. За да се справи с този проблем, правителството на Обединеното кралство обмисля да направи изключение от закона за авторското право за обучението на модели на изкуствен интелект, като все пак позволи на притежателите на права да се откажат от използването на техните произведения за целите на обучението. Според Калкинс от Appian Обединеното кралство може да се окаже “световен лидер“ по въпроса за нарушаването на авторските права при развитието на AI.

ВОЙНА НА ЧИПОВЕ 

Назряващото търговско напрежение между САЩ и Китай е проблем, защото битката се води на технологичното поле. През изминалата година Вашингтон няколко пъти наложи по-високи мита за вноса от Пекин, които засягат стоки на стойност над 18 млрд. долара, включително стомана и алуминий, полупроводници, батерии, критични суровини, соларни клетки и кранове. Китай се надпреварва да победи САЩ в борбата за господство в областта на изкуствения интелект. В същото време САЩ предприеха мерки за ограничаване на достъпа на Китай до ключови технологии. В края на декември 2024 г. стана ясно, че САЩ подготвя трети залп срещу китайската полупроводникова индустрия, ограничавайки износа на 140 компании за оборудване за чипове. Пакетът включва ограничения върху доставките от Китай на чипове с високоскоростна памет (HBM), които са от решаващо значение за приложения от висок клас, като например обучението на изкуствен интелект. 

Съществува риск геополитическото напрежение между САЩ и Китай да се засили при Тръмп, който вече даде сериозна заявка за оказване на още по-сериозен натиск върху вноса от Китай. През първия си мандат като президент Тръмп наложи редица мерки по отношение на Китай, включително решението за включване на Huawei в черен търговски списък,

Технолозите се притесняват, че геополитическият разрив между САЩ и Китай по отношение на изкуствения интелект може да доведе до други рискове, като например възможността една от двете страни да разработи форма на AI, по-интелигентна от хората. Правителствата вече се опитват да работят заедно, за да разберат как да създадат правила и рамки около AI. През 2023 г. Великобритания беше домакин на глобална среща на върха за безопасността на изкуствения интелект, на която присъстваха администрациите на САЩ и Китай, за да обсъдят потенциалните предпазни огради около технологията.