Особености на музикалните предпочитания в България: офлайн и ако може за без пари
Следя информационните технологии, телекомуникациите и стартиращите компании.
Само 5% от българите плащат за стрийминг на музика. Данните са от социологическо проучване на Българската асоциация на музикалните продуценти, проведено в края на 2024 г.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Едва една пета(21%) от българите слушат музика чрез стрийминг платформи. Такива са Spotify, Youtube Music, Apple Music и редица други, при които музиката се съхранява в облака, а потребителят може да избира какво да слуша от огромен каталог произведения.
- Само една четвърт от тези, които използват стрийминг платформи обаче, са склонни да плащат за тях. Останалите се възползват от безплатната версия на платформите, които обикновено включват реклами при слушането на музиката и ограничение на функциите, които предлагат.
- Освен че не обичат да плащат за стрийминг, по-голяма част от българите все още избягват слушането на музика в дигитална среда. Само 43.3% от тях свалят музика, слушат интернет радио или стрийминг платформи. Според официалната статистика това е вторият най-нисък резултат в целия Европейския съюз: след Румъния, където 42.2% си набавят музикално съдържание онлайн.
- Средното равнище за ЕС е 60%, а в някои страни като Дания, Ирландия и Швеция около 80% от населението потребява музика онлайн.
АКЦЕНТ
Ако се върнем към проучването на БАМП, то показва, че безплатната употреба на музика онлайн има превес над платената сред всички демографски групи; дори и сред висшистите и хората с по-високи доходи.
“Употребата е най-популярна сред хората под 30 години, мнозинството от които използват този начин за слушане на музика – се казва в проучаването. – Над средното остава и потреблението при респондентите между 30 и 40 г. С покачване на възрастта делът на употреба на музикални платформи намалява, а при хората над 60 г. този канал за слушане на музика има маргинално
присъствие.”
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Според стандартите на БАМП един музикален албум придобива златен статус, когато се продаде в 1000 бройки, като в това число влизат продажбите на физически носители и на дигитални копия (сваляния от интернет).
Няма времево ограничение за достигането на продадените бройки от датата на разгласяване, съответно публикуване или пускане в продажба на съответния музикален албум.
За да достигне платинен статус пък е необходимо албумът да има поне 2000 реализирани продажби.
Важно е да се отбележи, че в момента стандартът за златен и платинен албум в България не отчита стрийминга на музика. “В момента се обсъждат промени в системата, за да се вземе предвид и дигиталното използване, като се определи формула за „приравняване“ на брой стриймове към физически носители – казва Петя Точарова, изпълнителен директор на БАМП. – Най-вероятно решението ще бъде взето през първата половина на 2025 г.”
Дори и така необходимите бройки за достигането на определен статус ще останат сравнително по-малки от тези на големи пазари като американския, където са необходими 1 млн. продадени бройки за платинен статус и 500 хил. – за златен.
Колко родни изпълнители са достигнали златен или платитинен статус по стандартите на БАМП е труден въпрос, тъй като статусът се присъжда по искане на съответния артист или на продуцента, който е издал албума, а не автоматично. “Нямаме информация за всички албуми, които може би са достигали до ниво, отговарящо на единия или другия вид статус – а дори и двоен и троен такъв – но не са поискали издаване на сертификат – казва Точарова. – Само тези, които са се обърнали към БАМП за сертификат и са представили необходимата документация и доказателства, са получили такъв.”
Така например албумът “Албум” на “Молец”, чиито основатели Кристиян Макаров и Юлиян Славчев са в селекцията на Forbes 30 под 30, достига платинен статус два месеца след пускането си на пазара. До издаването на сертификат за платинен статус обаче минават още няколко месеца, тъй като изпълнителите имат нужда от време, за да предоставят изисканите от БАМП документи.
Албумът „Неправилен рап“ на Христо Петров – Ицо Хазарта пък достига 13 000 продадени бройки за по-малко от година, което е шест пъти платинен статус.
