Най-грешно цитираната теория
Ако се организира състезание коя е най-често грешно цитираната теория в света, сред основните претенденти ще бъде теорията на д-р Алберт Махрейбиан. Сигурно всички сме я чували нееднократно под формата на това, че в комуникацията 7% от значението се предава от думите, 55% от езика на тялото и останалите 38% от гласа и интонацията.
Когато за първи път чух тази трактовка на теорията, си казах, ако това беше така, то какъв е смисълът да се учат чужди езици и защо въобще са ни думите, ако цели 93% от значението може да се предаде и без тях. Представете си колко спестени безсънни нощи и разочарования на учители, родители и ученици би имало, защото нямаше да се налага да се правят диктовки, да се пишат есета, да се създават книги, статии, презентации… Можем спокойно да учим пантомима и звуково майсторство, но без думи. Поети? Писатели? Защо са ни тогава? Абсурдно, нали? А като погледнем и към други аспекти на комуникацията – научна информация, договори, инструктажи и пр., тогава цитираната по този начин теория си е откровено смехотворна, че дори и опасна.
Въпреки това грешното възприятие за нея се разпространява със скоростта на Tik-Tok видео, което ни убеждава да мислим и да действаме противно на собствените си интереси. Наскоро дори чух български доктор по психология да цитира така труда на горкия д-р Махрейбиън и си казах, че вече трябва да се направи нещо по въпроса.
Значението се предава в горепосочените проценти тогава и само тогава, когато някой от тези три канала на комуникация НЕ Е в синхрон с останалите. Изкушавам се да го повторя, но ще се огранича до главните букви. Нека не принизяваме смисъла на думите, защото така ще се върнем към праисторическите времена, когато те не са съществували и човекът би наподобявал повече безсловесно животно. Тази теория касае комуникацията, която е свързана с някакъв вид емоция и не е универсално приложима. Трите компонента в нея са взаимозависими и се съотнасят към контекста.
Какъв е смисълът от правилното разбиране на теорията на д-р Махрейбиън?
- Ще престанем да робуваме само на думите, когато подготвяме изказване или пък друга форма на комуникация, а ще обръщаме внимание на звученето и начина, по който те са казани и са подчертани от видимото поведение на тялото – жестове, мимика, движение и пр.
- Ще разберем защо дори и когато казваме правилните неща, хората невинаги ни вярват или разбират.
- Ще осъзнаем какво пречи на другите да се впечатлят положително и да се доверят на майсторско изработеното ни и заучено поведение на тялото.
- Ще мислим холистично и ще обръщаме внимание на различните „детайли“ в комуникацията, без да пренебрегваме значението на някой от тях.
Как да се справим с грешната представа?
- Образоваме качествено първо себе си, преди да разпространяваме знание към другите. Теорията е силно зависима от контекста на комуникацията. В крайна сметка, абсурдността на популярната интерпретация на теорията е толкова изнесена на повърхността, че това си заслужава допълнителна проверка. И не, липсата на време вече не е извинение. Ако ще го преподаваме на другите, то тогава, когато липсва рацио и логика в твърдението, ние сме задължени да проверим разбирането си, като потърсим прекия източник на информация.
- Насърчаваме холистичното общуване – търсим баланса между трите елемента спрямо целта на общуването, като обръщаме внимание на това, че посланието, което се предава, е необходимо да бъде подкрепяно и от трите елемента на комуникацията. Ако решим да пренебрегнем смисъла на думите за сметка на останалите 93%, ще внесем объркване и ще предизвикаме недоверие.
- Търсим приложението на теорията в различен контекст – например в писмена комуникация думите са 100% от посланието, в телефонен разговор посланието се носи само от звученето и тона на гласа, както и от думите. Там езикът на тялото влияе опосредствано чрез гласа, но възприятието на човека от другата страна на слушалката или в онлайн срещата без образ се формира само и единствено от това, което стига до него – думи и звук.
- Тренираме се в критично мислене и подлагаме на проверка твърде опростеното мислене и лесната статистика.