Масови съкращения на работници – какво говори това за пазара на труда?
В края на 2024 г. редица медийни публикации съобщиха за освобождаване на работници от страна на фирми, които или съкращават дейността си, или направо я прекратяват. Фразата „масови съкращения“ може да се срещне в поне няколко заглавия. Споменават се и немалко конкретни фирми и конкретни бройки, които ще бъдат съкратени. Ако човек просто се плъзне по заглавията, може да изпита усещане за задаващ се сериозен проблем.

От една страна, приемайки всички тези медийни твърдения за приемливо достоверно отразяващи действителността, освобождаването на заети от страна на фирми в значителни размери със сигурност не е повод за радост. Само по себе си то може да доведе до спад на стопанската активност на съответните фирми, до намалена заетост и оттам общо доходи в частния сектор. А вероятно и ще натовари в близко бъдеще социалната система чрез повече обезщетения за безработица. На макроикономическо ниво то може да забави общия икономически растеж, както и да увеличи напрежението върху публичните финанси.
От друга страна, в конкретния случай от особено значение е да не се забравя контекстът, в който идват тези съобщения. Както вече е ставало дума, този контекст се характеризира с рекордно ниска безработица и с рекордно висока заетост на трудовите ресурси в икономиката. Един от постоянно посочваните от българските фирми в конюнктурните проучвания проблеми през последните години не е някаква опасност от свиване на дейностите, а сериозен недостиг на работна ръка. Продължават силно да преобладават фирмите, които докладват желание да открият значителен брой работни места, стига да намерят кой да ги заеме. Това положение на нещата съвсем ясно се отразява и в продължаващия вече години темп на нарастване на заплатите, който значително превишава общия темп на нарастване на икономиката. Трудовият ресурс става все по-оскъден и затова относително все по-скъп.
В подобен контекст съкращаването на работници може да бъде прочетено не като някаква заплаха за стопанските процеси, а като постепенно пренастройване на пазара на труда. Няма как заплащането на труда да нараства изпреварващо значително време и това да не направи определени производства, разчитащи в по-значителна степен от другите на по-ниско заплащане и реализиращи по-малки маржове, нерентабилни. Тяхното евентуално закриване е напълно естествен стопански процес на освобождаване на ресурси от престанали да добавят стойност за обществото производства.
В условията на недостиг на трудов ресурс подобно освобождаване означава, че вероятно сравнително бързо други производства, които изпитват глад за работна ръка, могат да осигурят както конкурентоспособно заплащане, така и задоволителен марж на печалба, ще се възползват от този освободен ресурс и ще го наемат. Разбира се, това ще има две немаловажни последствия, но те не изглеждат особено страшни. Първото е, че ще има временни разходи по пренастройването на работниците към новите им ангажименти, което може да включва значителни усилия по преквалификация. Второто е, че появата на по-значимо количество свободен ресурс ще забави темпа на общото нарастване на заплатите.
От тази гледна точка новините за освобождаване на работници от определени фирми може да се окажат доста положителни за други фирми. Това е просто ясен пример за постоянната промяна и приспособяване в един конкурентен пазар: обстоятелствата в обществото се променят и с това правят едни участници по-конкурентоспособни, докато други изпитват затруднения. Съответно ресурсите, макар не безплатно и безболезнено, се пренасочват.