От „Строежа“ до „Арена София“: Историята на „Молец“

За три години от две никому неизвестни момчета Кристиян Макаров и Юлиян Славчев се превръщат в музикалната сензация „Молец“, която успя да напълни за концерт зала „Арена София“, а клиповете ѝ са гледани милиони пъти в YouTube

Разделя ли се група „Молец“? Този въпрос разтърсва феновете на групата в средата на октомври, месец преди големия им концерт в „Арена София“. Феновете навързват фактите – концертът се казва „Последното“, момчетата от дуета изтриват няколко свои поста в социалните мрежи и обявяват, че планират след концерта да си вземат почивка за поне година.

На Кристиян Макаров (27) и Юлиян Славчев (24) им се налага да излязат с официално съобщение, че не слагат край на групата. „Беше много смешно, някаква жълта новина, но ескалира супер много“, казва Крис Макаров.

След като напълниха зала „Арена София“ с най-големия си досега концерт, двамата действително планират да си вземат дълга почивка. Но не от музиката като цяло, а по-скоро от изявите на сцена.

„Ще се фокусираме върху правенето на песни. Това не е една година, в която нищо не се случва. По-скоро ще приоритизираме това, което е най-важно за нас – музиката“, уточнява той.

Тази стъпка назад идва като равносметка на постигнатото досега – наред с големия концерт „Последното“ пред хиляди хора, това са десетки милиони гледания на клиповете им в YouTube. Първият им албум достига статус на златен три дни след пускането му в продажба, а няколко месеца по-късно става и платинен. Наред с това дуетът беше отличен в няколко категории на Годишните музикални награди на БГ Радио в две последователни години. През 2023 двамата печелят наградата за група, за БГ дебют, текст и видеоклип (за песента „7 дни“) и за БГ вокална група, а през 2024, освен че затвърждават позициите си в категориите за група, текст и видеоклип (този път за песента „Цялото време“), добавят и награда за БГ албум. На фона на всичко това двамата станаха участници и в селекцията ни „30 под 30“.

„Хубаво е малко да се огледаме. Да благодарим на когото и на каквото трябва, да помислим, да направим оценка на нещата. Защото иначе е много лесно все да гледаш за следващото, винаги да бориш нови върхове“, казва Макаров.

ГОЛЕМИЯТ ОБРАТ ЗА „МОЛЕЦ“

идва с песента „7 дни“. Двамата пускат песента през март 2022 г., но тя „избухва“ няколко месеца по-късно, през лятото на същата година. По това време Юли и Крис записват песни, докато работят на пълно работно време. Юлиян Славчев е IT специалист, а Кристиян Макаров работи в неправителствения сектор. Именно през лятото на 2022 г. Юли решава, че иска да промени кариерния си път.

„Усетих един подтик да напусна работа, защото не се чувствах изобщо на място в офиса. Дотогава си мислех, че ще е много лесно да се махна. Но краката ми трепереха, преди да отида да говоря с шефа. Накрая излизам от сградата и бях най-щастливият човек“, спомня си той.

Решава, че през останалата част от лятото няма да работи, има спестени пари и ще използва времето, за да си направи равносметка и да избере какво да прави занапред – нещо, което „малко повече да ми пасва“.  Оказва се обаче, че е напуснал в точния момент, защото „7 дни“ изведнъж става изключително популярна. И до днес тя е най-гледаният им видеоклип – с над 14 млн. гледания в YouTube. „Оказа се, че няма нужда да започнем работа, защото ни засипаха от оферти за участия. И останалото е история.“

А тази история започва да се пише много преди това. Израснали като деца на приятелски семейства, Юли и Крис се познават от малки. Всеки от тях има и своя артистичен път. Бащата на Крис е музикант и затова той от дете свири на различни инструменти. Освен това е пял в хор и има изяви като актьор – във филма „Българска рапсодия“. Юли пък започва да пише песни, когато е на 15. Има и група – „Три-биполяр“. „Пишехме разни песни за аудитория от 50 човека, приятели“, казва той.

През годините приятелството им продължава. „Виждаше се ясно отстрани, че имаме сходни вкусове, сходна визия. Дори това с мустаците си беше преди „Молец“, казва Крис с усмивка. Двамата постоянно си подхвърлят, че трябва да седнат да направят „нещо музикално заедно“. Докато една вечер наистина не сядат и не започват да пишат заедно песни. „Сядахме, пишехме песни и ги пускахме в интернет, надявайки се след десетина години някой да ни забележи. Никога не сме си мислили, че ще се издържаме от музика“, обяснява Юли.

Избират името „Молец“, което идва от молещ се човек. И макар името да не е свързано непременно с насекомото, двамата харесват символиката в името – все пак молците са привлечени от светлината. Пеят на български, залагат на дълбоки текстове, които често пишат заедно, а стилът им се движи в границите на трап и поп.

Когато песните им започват да набират популярност, се появяват и първите покани за участия в заведения като „Строежа“ пред стотина души, а двамата трябва да се научат наред с музиката да съвместяват и някои нови роли – на букинг мениджъри, счетоводители, че дори и сами да си подготвят мърчандайз, който да продават по време на участията си.

„Ние не успявахме да си проследим финансите. Парите ни стояха в пликове вкъщи“, спомня си този период Крис.

Ситуацията с мърчандайза също е хаотична. „Има сигурно 6 съществуващи версии на първите тениски в гардеробите на хората. Пробвали сме какви ли не неща, докато намерим кое е най-безболезнения и качествен вариант. Пробвахме да ги правим в Китай, после в България. По едно време отваряш един кашон и в него има 6 различни бели щамповани тениски с различна дължина на ръкавите“, казва Юли. „Дори имаше някакъв абсурден момент, в който преди участие целия ден Юли обикаля с колата през моловете да купува тениски, които да щамповаме“, допълва Крис.

Двамата успяват да се измъкнат от хаоса, като прибавят още един човек в екипа си – братът на Юли – Радо, се заема с финансите, букинга, мърчандайза. Това също се оказва невъзможно много работа за един човек, така че в екипа влиза и още един човек, който поема букинга, а след това още един, който поема социалните мрежи. Така постепенно екипът се разраства. В момента основният им екип се състои от шестима души, а за концерти и участия наемат допълнително хора. Всички са млади. Без дългогодишен опит, но с много хъс.

„Ние винаги сме скачали, без много да знаем как се прави. Тръгнахме наивно, но с много хъс. Трошиш си главата и в крайна сметка, ако си обграден от адекватни, готини, енергични хора, има огромен шанс да стане нещо хубаво“, казва Юли.

Макар и без много опит, младите хора в екипа са готови да правят грешки и да се учат в движение. А нуждата да се вземат бизнес решения за развитието на „Молец“ не закъсняват. Основаното от двамата дружество „Друго“ ООД започва да трупа приходи, а те решават постоянно да инвестират печалбата в развитието на групата и да внимават много с предложенията за спонсорства и участия в реклами, за да не правят компромиси със себе си.

Двамата разказват как са получили предложение да рекламират снакс малко след излизането на песента „7 дни“, което отхвърлят. „За първи път в живота ни се случваше подобно нещо – някой да ти предложи пари за нещо, което не ти отнема почти никакъв труд. Тогава си пуснахме „7 дни“, за да я чуем. И аз си казах: „Тия двете момчета не трябва да го правят това нещо“, казва Крис Макаров.

ЛИПСАТА НА ОПИТ НЕ ИМ ПРЕЧИ

и при създаването на грандиозния спектакъл „Последното“, дори напротив –  младежкият ентусиазъм им помага да мислят мащабно, като гледат отвъд това, което на пръв поглед изглежда невъзможно.

„Винаги започваме от невъзможното. Винаги се целим много надалече и много нависоко и след това, вече в процеса на работа, виждаме кое е реално и колко най-близко можем да се доближим до това невъзможно. Започваме с мечти, с едни почти детски фантазии и накрая почти успяваме да се доближим до тях“, обяснява Юли Славчев.

Започват да изграждат концепцията още от миниалбума „Вчера“, който пускат в началото на 2024 г. Той се състои от три песни – „Няма значение“, „Ти ли си?“ и „Стене сърцето ми“, които разказват история, развиваща се в един постапокалиптичен свят – пътуване, което завършва в чисто, бяло пространство, различно от останалия свят.

Този албум поставя рамката на спектакъла, който започва с изпълнение с хор „Мистерията на българските гласове“ с диригент Георги Андреев, с които момчетата записаха обща песен – „Вятъра“. Сценографията, светлините, танцьорите повеждат зрителите през същия постапокалиптичен свят от „Вчера“ и след това ги връщат към чистотата и невинността с декори със зеленина и бели платна. Най-зрелищният момент идва с кола на сцената, която „полита“, а двете момчета скачат от нея.

По концерта работят около 300 души, всички на по двадесет и няколко години. Режисьор на спектакъла е Крис Захариев, който режисира и много от видеоклиповете им, включително клиповете на песните от миниалбума. „Концертът наистина пожъна невероятен успех. Невероятно е – такъв млад екип, който практически няма опит в подобно нещо, такива мащаби не бяхме правили, но се оказа, че го можем, че знаем как се прави. Да, имаше известна доза грешки, вярвам, не фатални, от тези, които се допускат за да се научиш, но това също е прекрасно. И е част от целия процес“, казва Крис Макаров.

След този изкачен връх двамата вече гледат напред към следващия и дори се оглеждат за нови бизнес начинания, за да не се издържат само от музика, което пък би им дало и повече творческа свобода.

„На артиста, на когото хлябът му зависи от изкуството, започва да му нашепва един гласец: „Трябва да се съобразяваш с пазара, с хората, това ще се хареса ли“. А на един артист не трябва да си задава такива въпроси, за да може наистина да създава качествено изкуство. Започваме да се събуждаме за това нещо и се вълнувам какво ще измислим“, допълва Макаров.

Заражда се и идеята да работят с млади изпълнители, на които да помагат да се развиват, като им предават опита, който са натрупали досега в шоубизнеса – това, което не е имало кой да покаже на тях самите, докато направляват развитието на „Молец“. И макар идеята да не е приела още конкретни измерения, двамата са убедени, че един ден ще тръгнат именно по този път – дали чрез създаване на лейбъл, дали чрез курсове за млади изпълнители, или по съвсем различен начин.

„Мотивацията ни е да се случват готини неща в България. За съжаление, го имаме този маниер, че ако някой открие някакво ноу-хау, иска да е единствено за него. Трябва да споделяш знанието, което имаш“, казва Юли Славчев.