Пет години след Brexit: По-добре ли е за Обединеното кралство?
Преди пет години, в петък, две отделни тълпи от хора се събраха в близост до парламента на Обединеното кралство – едната група ликуваше и носеше знамена на Великобритания, а другата беше по-мрачна и носеше знамена на Европейския съюз.

На 31 януари 2020 г. в 23:00 ч. лондонско време – полунощ в Брюксел, седалището на ЕС – Обединеното кралство официално напуска блока след почти пет десетилетия членство, което осигури свободно движение и свободна търговия между Великобритания и 27 други европейски държави.
За поддръжниците на Брекзит Обединеното кралство се превърна в суверенна нация, която отговаря за собствената си съдба. За противниците тя се превърна в изолирана и смалена държава.
Пет години по-късно хората и бизнеса все още се борят с икономическите, социалните и културните последици от Brexit.
„Въздействието е наистина много дълбоко“, казва политологът Ананд Менон, който ръководи мозъчния тръст „Великобритания в променяща се Европа“. „Това промени икономиката ни.“
Островна държава със силно усещане за историческото си значение, Великобритания отдавна е неспокоен член на ЕС, когато през юни 2016 г. проведе референдум за оставане или напускане.
Десетилетията на деиндустриализация, последвани от години на съкращаване на публичните разходи и висока имиграция, създадоха благоприятна почва за аргумента, че Brexit ще позволи на Обединеното кралство да си „върне контрола“ върху своите граници, закони и икономика.
И все пак резултатът – 52% за напускане и 48% за оставане – беше шокиращ за мнозина.
Нито консервативното правителство, което водеше кампания за оставане в ЕС, нито поддръжниците на Brexit планираха сложните детайли на раздялата.
Референдумът беше последван от години на спорове за условията на раздялата между ранения ЕС и раздробеното Обединено кралство, които предизвикаха задънена улица в парламента и в крайна сметка провалиха министър-председателя Тереза Мей.
Тя подаде оставка през 2019 г. и беше заменена от Борис Джонсън, който обеща да „осъществи Brexit“.
Това обаче означаваше, че Обединеното кралство остава без споразумение за бъдещите си икономически отношения с ЕС, на който се падаше половината от търговията на страната.
Това политическо напускане беше последвано от 11 месеца на напрегнати преговори за условията на развода, които завършиха със споразумение в навечерието на Коледа през 2020 г.
Пандемията COVID-19 и нахлуването на Русия в Украйна доведоха до още по-големи икономически сътресения и затрудниха определянето на въздействието на излизането на Великобритания от ЕС върху икономиката.
В една от ключовите области – имиграцията, въздействието на Brexit беше противоположно на това, което мнозина прогнозираха.
Желанието за намаляване на имиграцията беше основна причина много хора да гласуват за напускане на ЕС, но въпреки това имиграцията в Обединеното кралство днес е много по-висока, отколкото преди Brexit, тъй като броят на издадените визи за работници от цял свят рязко нарасна.
В същото време възходът на протекционистките политически лидери, особено наскоро завърналия се президент на САЩ Доналд Тръмп, повиши залозите за Великобритания, която сега се намира между близките си съседи в Европа и трансатлантическите си „специални отношения“ със САЩ.
„Сега светът е много по-малко снизходителен, отколкото през 2016 г., когато гласувахме за напускане“, каза Менон.
Проучванията сочат, че общественото мнение в Обединеното кралство се е разстроило по отношение на Brexit, като мнозинството от хората вече смятат, че това е било грешка.
Въпреки това повторното присъединяване към ЕС изглежда далечна перспектива.
Със спомените за споровете и разделението, които все още са сурови, малко хора искат да преминат отново през целия процес.
Министър-председателят от Лейбъристката партия Киър Стармър, избран през юли 2024 г., обеща да „рестартира“ отношенията с ЕС, но изключи възможността за повторно присъединяване към митническия съюз или единния пазар.
Той се стреми към сравнително скромни промени, като например улесняване на турнетата на артистите и признаването на квалификациите на професионалистите, както и към по-тясно сътрудничество в областта на правоприлагането и сигурността.
Лидерите на ЕС приветстваха промяната в тона на Стармър в сравнение с неговите предшественици, но сами имат значителни проблеми на фона на нарастващия популизъм на континента. В крайна сметка Обединеното кралство вече не е основен приоритет за ЕС.