Европейците остават леко скпетични към научните и технологични открития
Какви са нагласите на европейците спрямо науката и новите технологии? Проучване на Евробарометър показва смесени чувства сред европейците по теми като доверие в научните открития и приложението на AI в науката.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Проучването на Евробарометър е насочено към познанията на европейците по теми като наука и технологии и тяхната оценка за влиянието на научните и технологични открития в бъдеще.
- Като цяло болшинството европейци – над 50%, считат научните и технологични иновации за полезни. Въпреки това по-детайлна разбивка на нагласите показва лек скептицизъм – по-голямата част от хората смятат цялостното влияние на научните и технологичните открития за “по-скоро положителни” или “по-скоро отрицателни”.
- В България само 17% са напълно категорични, че има положителен ефект върху обществото. 64% смятат откритията за “сравнително положителни”, докато 11 на сто считат, че те имат “сравнително негативен ефект” върху обществения живот.
- Перспективите през следващите 20 години изглежда са по-скоро положителни, като за 87% от европейците възобновяемите източници ще имат позитивно въздействие, докато за 79% иновациите в сферата на информационните и комуникационните технологии ще окажат положителен ефект върху начина на живот. 77% от анкетираните поглеждат и към сферата на здравеопазването като посочват, че откритията в сферата на ваксините и борбата с инфекциозните заболявания ще се отрази положително.
- Проучването показва, че мнозинството от европейците искат да знаят повече за научните постижения (58%). Въпреки това липсата на време (40%), липсата на интерес (37%) и липсата на познания в областта на науката и технологиите (36%) остават сериозни пречки пред ангажираността на обществото.
- Що се отнася до споделянето на научни резултати и взаимодействието с обществеността, 80% от хората са съгласни с твърдението, че резултатите от публично финансирани научни изследвания трябва да се предоставят безплатно онлайн. Българите също споделят това мнение, като 34% са напълно категорични. Преобладават обаче по-умерените позиции като общо 37 на сто са “по-скоро съгласни”, а 17% нямат мнение по въпроса.
- На фона на бурно развитие в сектора на изкуствения интелект проучването на Евробарометър показва смесени чувства за изпълзването на AI за научни изследвания – 38% заявяват, че имат доверие на научните изследвания и открития, създадени с помощта на изкуствения интелект, докато 25% на сто не вярват в приложението на AI в науката.
- Подобна е ситуацията и в България, където 34% са категорични, че AI може да бъде полезен в сферата на научните изследвания, но по-голямата част – 59% от всички анкетирани са скептични.
АМБИЦИИТЕ НА ЕВРОПА
Един от приоритетите през този мандат на Европейската комисия е именно ускоряване на инвестициите в научните изследвания и иновациите през програмата “Хоризонт Европа”. Това е рамката на ЕС, която цели ще действа до 2027 г. да се укрепи научната и технологичната база на ЕС и да се подпомогне екологичния и цифровия преход. В предишния програмен период по програмата са финансирани над 30 хил. проекта.
Очаква се програмата да създаде до 100 000 работни места в областта на научните изследвания и иновациите в периода 2021 – 2027 г. Също така се предвижда брутният вътрешен продукт на ЕС (БВП) да се увеличи с до 0.19% през следващите 25 години.
Участието на обществото в научните изследвания и иновациите е приоритетна област в ЕС в рамките на Пакта за научни изследвания и иновации в Европа (Pact for R&I), а ангажирането на гражданите и заинтересованите страни е в основата на политическата програма на Европейското научноизследователско пространство.
ГОЛЯМОТО ЧИСЛО
45 млрд. долара. Това е размерът на инвестициите в технологичния сектор в Европа през 2024 г. по данни на Atomico – европейска VC компания.