България за пореден път ще изпусне влака: Какво всъщност означава недопускането на БРАИТ в НТСТ?

Държавата изключи новата икономика от диалога за бъдещето на страната. Тежката присъда дойде от позиция на Българската работодателска асоциация иновативни технологии БРАИТ, след като не беше допусната в състава на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Това постави въпроса как изобщо се случва процеса по избор и какво означава това за България в момент на ожесточена глобална надпревара на полето на новите технологии.

Решението на Министерския съвет е взето след като точката е внесена извънредно в дневния ред на управляващите. В него обаче липсват мотиви, а самите резултати от оценката на комисията по избора не са публични. Всичко това буди сериозни съмнения. Нещо повече – има притеснения, че цялата процедура по избор е опорочена заради фалшифицирани подписи. В позиция на Добромир Иванов от BESCO се посочва, че 275-те най-големи компании в България, дали пълномощно на БРАИТ, са се оказали с дублиращи пълномощни към други работодателски организации, без фактически да са предоставяли такива.

“Това много добре показва защо трябва да има ясни правила за всички. Минимумът е законът и наредбите да бъдат написани по ясен начин – да се знае пълномощното от компанията ли трябва да е подписано, или важат и такива от браншовите организации, в които фигурират някои компании. Някой може да е член, никога не е давал пълномощно, но то се признава. Има много неясноти и оставаш на волята на няколко човека в комисията, които не отговарят на въпросите ти. Някой трябва да носи и отговорност от институциите за информацията, която се дава – да е ясно къде се задават въпроси, кой може да ти отговори”, коментира за Forbes България Добромир Иванов от BESCO.

Най-шокиращото е, че това не е първият случай. Оказва се – БРАИТ знае за тази порочна практика още от 2020 г., когато кандидатства за членство в НТСТ за първи път.

ВАЖНИЯТ КОНТЕКСТ

Критериите за членство в НТСТ са една национално представителна работодателска организация да представлява не по-малко от 50 хил. работни места, да е национално представителна, вътре да членуват поне 1500 компании, които покриват поне 2/3 от общините, да покрива поне 21 икономически дейности.

“Масово се кандидатства като се свалят данните на фирмите от Търговския регистър и се подадат. Стига някой да не задава въпроси как точно е преминала процедурата, всичко е наред. Но през 2020 г. се появяваме ние – четем каква е Наредбата и какви са правилата и кандидатстваме по тях, като започваме да събираме пълномощни от всяка една компания, както би трябвало. Тогава обаче се оказа, че масово наши компании са били представени като техни. Няма как ние да знаем за това, тъй като това не е публична информация. Започнахме да задаваме въпроси и в крайна сметка бяхме дисквалифицирани”, заяви за Forbes България Доброслав Димитров от БРАИТ.

Асоциацията завежда дело, с което обжалва решението на комисията и печели на две инстанции. Съдът постановява комисията да се събере повторно и отново да прегледа кандидатурата на БРАИТ. Това обаче не се случва, а след година протакане мандатът на НТСТ изтича.

Така се стига до лятото на миналата година, когато БРАИТ стартира с амбицията да сложи България на картата на икономическата трансформация в ерата на технологичния напредък, обединявайки всички влиятелни асоциации, клъстери и компании, представляващи високотехнологичната икономика на България. Обединението представлява над 20 на сто от БВП на българската икономика.

В края на август миналата година към БРАИТ се присъединяват Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската Финтех Асоциация (БФА) и ИКТ Клъстер – Варна. В БРАИТ членуват още БАСКОМ, АИБЕСТ, БЕСКО, Институт за агростратегии и иновации, Асоциация на производителите и вносителите на агротехника и технологии в България (АГРОТЕХ), Аутомотив Клъстер България, Биотехнологичен и здравен клъстер, Индустриален клъстер Средногорие, Национален куриерски клъстер, Клъстер възобновяеми енергийни източници, Клъстер за развитие и обучение на лекари по дентална и хуманна медицина, Клъстер Зелена синергия, Клъстер Мехатроника и автоматизация, Морски клъстър България, Клъстер Тракия икономическа зона, Черноморски енергиен клъстер и др.

При повторното кандидатстване БРАИТ предоставя пълномощни за 2913 компании, представляващи 106 740 служители в 28 икономически дейности. Повече от половината се оказват невалидни, а комисията иска в 5-дневен срок БРАИТ да предостави нови пълномощни – изискване, което се оказва непосилно заради краткия срок и по-сложните процеси.

“Ние ще обжалваме това решение, разбира се. Въпросът е друг – едни хора са решили, че ще правят каквото си искат. Трябва цялата процедура да бъде преосмислена и преработена – в 21 век носим три кашона с папки и листчета. Толкова ли е сложно да има един портал, в който да се гласува с електронния подпис на компанията? Няма комисия, няма преброяване – прозрачна процедура, която може да бъде приключена бързо. Цялата история е нелепа. Процедурата е създадена, за да е непрозрачна, да може да се маневрира и удобните да влизат, а неудобните – да стоят далеч”, допълни Доброслав Димитров.

Големият проблем е всъщност, че секторите, които дават висока добавена стойност на българската икономика и отговарят за огромна част от ръста на БВП на България, на практика отсъстват от масата за диалог. Това са високотехнологични компании, които не са част от сивия сектор, плащат сравними с останалите държави в Европа заплати.

“За Доналд Тръмп очевидно е важно големите технологични гиганти да са покрай него и той самият ги овластява за добро или за лошо. Светът отива в посока, в която тези хора могат да са полезни за държавата си със своите знания. В България това послание е друго – вие не ни трябвате на масата, ние сме си седнали добре. Това е вредно”, коментира Добромир Иванов от BESCO.

“Всички много обичат да се снимат с нас, когато идват делегати от чужбина – водят ги по нашите офиси, в нашите компании. Но когато става дума за бюджета на България и бъдещето, смятат, че нямаме дума. Няма икономическа, държавническа логика в това, което се случва. Тук става дума за стратегическо и критично решение. Вижте накъде отива света. За пореден път България изпуска влака – светът се променя пред очите ни. Държавите, които заложат на новата икономика, ще са добре. Другите, които продължават да живеят в 19 век ще продължават да са на опашката”, категоричен бе Доброслав Димитров от БРАИТ.