Европа може да е големият губещ от тарифната война между САЩ и Китай
Големият губещ от тарифната война между САЩ и Китай може да се окаже Европа. Предупреждението е на Европейската централна банка и идва в момент, в който двете най-големи световни икономики вдигат митата за внос на стоки – решения, които разтърсиха пазарите от двете страни на океана и доведоха до спадове в основните борсови индекси. Сериозно засегнати са автомобилния и транспортния сектор. Междувременно казусът с тарифната война изглежда ще застигне Световната търговска организация, след като Китай се закани да оспори митата, въведени от Тръмп.

ГОЛЕМИЯТ ГУБЕЩ
Пиеро Чиполоне от Управителния съвет на ЕЦБ заяви пред агенция “Ройтерс”, че търговската война между САЩ и Китай може да има отрицателна въздействие върху еврозоната и намаляването на лихвените проценти. От юни миналата година насам ЕЦБ понижи разходите по заемите пет пъти, след като опасенията за инфлацията отстъпиха пред бавния растеж. Инвеститорите очакват поне още три подобни стъпки през тази година, за да се стимулира икономиката, която се опитва да излезе от две години на почти пълна стагнация.
В ЕЦБ има консенсус, че все още има място за допълнително разхлабване на фискалната политика, но банката все още е предпазлива. Спирачката могат да дръпнат високата цена на енергията и напрежението на полето на световната търговия. И въпреки че това се оказва предизвикателство, консенсусът в ЕЦБ е налице и Чиполоне не очаква фундаментална промяна на курса. Инфлацията се повиши до 2.5% миналия месец, но ЕЦБ прогнозира връщане към целта от 2% през лятото.
Голямата несигурност е свързана с търговската политика на САЩ, която може да засегне силно Европа, дори преди да се появят преки търговски бариери пред блока, каквито се закани да въведе Тръмп, повишавайки митата за внос от ЕС. Това, разбира се, има своите предизвикателства – заедно ЕС и САЩ представляват почти 30% от световната търговия със стоки и услуги и над 40% от световния БВП. Целият обем на търговията между двете държави възлиза на 1.5 трилиона щатски долара. Чиполоне изглежда омаловажи въздействието на потенциалните мита, насочени към Европа. Според него фирмите биха могли да поемат част от по-високите разходи, като жертват маржа на печалбата, а неизбежното отслабване на еврото спрямо щатския долар също ще предпази блока. Чиполоне не смята, че случващото се може да предизвика рецесия, тъй като други сектори на икономиката показват устойчивост – пазарът на труда се задържа, потреблението вероятно ще се възстанови, строителството е силно, намаляването на лихвите се отразява на икономиката и дори промишлеността, която през последните две години беше в рецесия, показва признаци на възстановяване. Дори и търговското напрежение да заплашва да понижи инфлацията, други фактори, особено разходите за енергия, дърпат цените в друга посока, така че рисковете за перспективите остават балансирани.
Ако обаче търговското напрежение между САЩ и Китай ескалира допълнително, това ще застигне Европа много по-рано и много по-силно. Причината – Китай разполага с 35% от световния производствен капацитет. Ограничаването на достъпа на стоки до САЩ би принудило Китай да намери други пазари и той би могъл да натовари Европа с продукти с намалени цени, което би ограничило растежа и цените.
Това е нещо, което Европа предвижда от няколко месеца и се опитва сама да се подготви за това предизвикателство. Още през месец май миналата година проучване на Европейската кръгла маса на индустриалците (ERT) показа, че болшинството от европейските бизнес лидери се притесняват от влошаващите се отношения между САЩ и Китай.
Всъщност всичко това ще се отрази на усилията на Европа да повиши своята конкурентоспособност. Минлата седмица Европейската комисия представи своя Компас за възстановяване на конкурентоспособността и през следващите пет години ще се фокусира върху иновации, декарбонизация, конкурентоспособност и укрепване на икономическата устойчивост и сигурност – пътната карта бе представена след доклада на Марио Драги, който заяви, че Европа има нужда от 800 млрд. евро инвестиции годишно, за да е конкурентоспособна икономика.
ХАОС В ТЪРГОВИЯТА
Сред спедиторите и търговците на дребно цари объркване заради решението на американския президент да отмени освобождаването от мита за пакети с ниска стойност – тоест под 800 долара. Тази практика досега се използваше широко от гиганти в електронната търговия като Amazon, Shein и Temu. Всички малки пратки от Китай и Хонконг трябва да имат митнически досиета преди пристигането си и че има вероятност някои товари да бъдат изпратени обратно, ако тези документи липсват.
Решението на Вашингтон вече застигна Световната търговска организация. Пекин подаде жалба срещу американския президент Доналд Тръмп, в която твърди, че действията са “протекционистки“ и нарушават правилата на СТО. В документа Китай твърди, че новите мита на Тръмп, целящи да спрат потока на опиоиди с фентанил и химикали, са неоснователни и дискриминационни, тъй като се прилагат само за стоки с китайски произход и са в нарушение на задълженията на САЩ в рамките на Световната търговска организация.
Това е началото на спор, който може да продължи много дълго време. В историята има такъв прецедент – през 2020 г., по време на първия мандат на Тръмп, републиканецът наложи подобни мита срещу Китай – ход, който накара Пекин да се обърне към СТО. Окончателно решение обаче тогава не бе взето, тъй като органът до голяма степен не функционира от години, след като САЩ блокира назначаването на апелативни съдии с мотив, че СТО превишава пълномощията си.
Началото на новата търговска война завари секторите на търговията на дребно и превоза на стоки неподготвен и всичко случващо се ще предизвика хаос във веригата на доставки. Понастоящем пратките de minimis се консолидират, така че митниците могат да обмитяват стотици или хиляди пратки наведнъж, но сега те ще изискват индивидуално обмитяване, което значително ще увеличи тежестта за пощенските служби, брокерите и митническите агенти. Разпоредбата първоначално беше замислена като начин за рационализиране на търговията и използването ѝ рязко нарасна с увеличаването на онлайн пазаруването.
По данни на Митническата и гранична защита на САЩ (CBP) през 2024 г. около 1.36 млрд. пратки са влезли в САЩ, използвайки разпоредбата de minimis, което е с 36% повече в сравнение с 2023 г.