Глобалният растеж и инфлацията в примката на тарифната война на Тръмп
Колкото повече президентът Доналд Тръмп заплашва с мита търговските партньори на САЩ, толкова повече световните икономисти се притесняват от нова инфлационна вълна. Упоритият ръст на потребителските цени беше предизвикателство пред голяма част от световните икономики, още преди републиканецът да се завърне победоносно в Белия дом в началото на януари. Наблюдателите виждат ясно, че заявките на Тръмп да повиши митата за внос на стоки не са просто празни приказки, след като новоизбраният президент повиши тарифите за внос от Китай, Мексико и Канада и сега международната икономика е в примката на по-остра търговска политика от страна на САЩ. Въпросът в момента е доколко дефлационния курс в държавите по света може да се задържи пред перспективата от ескалация и контрамерки, пишат от Bloomberg.

Международният валутен фонд, подобно на Световната банка, прогнозира стабилизиране на растежа на световната икономика през тази и следващата година. И за 2025, и за 2026 г. МВФ очаква световният икономически растеж да достигне средно 3.3%. Глобалната обща инфлация се очаква да се забави до 4.2% през 2025 г. и 3.5% през 2026 г. В прогнозата на МВФ обачи има и предупреждение – рисковете пред глобалната икономика са налице, най-вече заради повишената политическа несигурност. Ефектът – ако се удари спирачка на дезинфлационните процеси, това може да се отрази на фискалната политика в държавите по света и вече са налице първите сигнали за по-голяма предпазливост.
ЕФЕКТЪТ ОТ ТАРИФНАТА ВОЙНА
Доналд Тръмп вече обяви налагането на по-високи мита за вноса на стоки от Китай – ход, който предизвика ответна реакция от страна на Пекин и отнесе въпроса до Световната търговска организация. Напрежението между двете най-големи световни икономики има ефект върху сектори като автомобилопроизводство, търговия, технологии. След обявяването на решението пазарите бяха хвърлени в хаос. Междувременно Европа също е изправена пред заплаха от повишаване на митата и то в момент, в който блокът се опитва да повиши своята конкурентоспособност.
Тарифната война на Тръмп вече накара Федералния резерв на САЩ да е по-предпазлив спрямо фискалната политика през тази година. Фед се въздържа от понижение на лихвите след двудневното си заседание в края на януари, като фокусът остава овладяването на инфлацията. Всъщност именно натискът върху потребителските цени е основното предизвикателство и то не само пред САЩ, а пред останалите държави по света, които освен това се опитват да стимулират растежа. Проучване на Bank of America сред мениджъри на глобални фондове през януари показа, че ръстът на потребителските цени в световен мащаб отново се превръща в ключова тема за 2025 г. Световната банка прогнозира забавяне на инфлацията, но все пак предупреди, че тя може да се окаже по-устойчива от очакваното.
Това се отразява на пазарите. Инфлационните очаквания в САЩ, Европа и Япония скочиха значително, откакто Тръмп се превърна във фаворит за спечелване на президентския пост. Специално за САЩ анализаторите открито започват да преоценяват инфлационните перспективи. Във вторник Morgan Stanley се отказа от прогнозата си за намаляване на лихвените проценти от страна на Фед през март.
В САЩ устойчивият пазар на труда държи Федералния резерв нащрек, тъй като политиката и заплахите на Тръмп повишават доходността на облигациите. Идването на Тръмп увеличи вече съществуващите притеснения. Въпреки че през октомври служител на Международния валутен фонд заяви, че битката с инфлацията е “почти спечелена“, участниците в Световния икономически форум в Давос миналия месец хранеха открити съмнения.
Ефектът от тарифните войни винаги води до инфлация, категоричен е Карстен Бжески, глобален ръководител на отдела за макроизследвания на ING. И макар че засега Китай не показва особена уязвимост от ценови шок, това не може да се каже за останалата част от света. Така например годишната инфлация в еврозоната се е ускорила до 2.5% през януари 2025 г. спрямо 2.4% през декември 2024 г.
Потребителите и анализаторите очакват лек завой от страна на ЕЦБ. Самата централна банка повиши прогнозите си за инфлацията през тази година и дори някои официални лица вече започват да стават предпазливи. В сряда главният икономист Филип Лейн предупреди, че “търканията“ в световната търговия могат да замъглят перспективите за инфлацията и да се появят “нови възходящи рискове“. Неговият колега от Изпълнителния съвет Пиеро Чиполоне изтъкна неотдавнашното повишаване на енергийните разходи като причина за предпазливост. Известно успокоение предлага показателят на ЕЦБ за бъдещото увеличение на заплатите, който продължава да сигнализира за рязко забавяне.
В Обединеното кралство проучването на Bank of England сред малките, средните и големите предприятия показа повишен ръст на заплатите и производствените разходи през следващата година. Отделен доклад от сряда показа, че всяка четвърта фирма от сектора на услугите е повишила цените в началото на 2025 г. на фона на нарастващите разходи за заплати.
След като миналата година започна цикъл на затягане, сега централната банка на Бразилия предупреждава, че през следващите шест месеца инфлацията ще надхвърли допустимия диапазон. Междувременно централните банкери на Чили заявиха, че инфлационните рискове са се увеличили, оставяйки всички възможности на масата.
Дори в Азия, където цените до голяма степен са се върнали в целевите граници, проблемите продължават да съществуват. Потребителската инфлация в Южна Корея се ускори през януари поради по-високите цени на енергията и храните, а в Япония – където завръщането на повишението на цените е добре дошло след десетилетия борба с дефлацията – номиналните заплати нараснаха с най-бързия темп от близо три десетилетия през декември, което подкрепи последното решение на Японската централна банка за повишаване на лихвените проценти и запази курса на банката към по-нататъшни стъпки за затягане на политиката.
Със сигурност Китай продължава да се намира в период на дефлация, като слабото вътрешно търсене стимулира по-евтин износ и по-малко инвестиции в страната. Перспективата за задълбочаване на търговската война кара икономистите да очакват допълнителни стимулиращи мерки, които да компенсират потенциалното забавяне на износа.
И макар че все още има много несигурност около размера на американските мита, времето на тяхното въвеждане и потенциалните ответни мерки, ясно е, че те не само ще окажат натиск върху цените, но и ще отслабят растежа в световен мащаб.