СМТ се обяви срещу таван на надценката на някои хранителни стоки
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Пореден опит за ограничаване на конкуренцията. Така бяха определени внесените законопроекти, които предвиждат въвеждането на таван на надценките на някои хранителни стоки и пряк контрол на цените на стоките от първа необходимост. Според Сдружението за модерна търговия (СМТ) това е недопустим опит за намеса на държавата на пазара на хранителни стоки, който ще нанесе тежки вреди на потребителите и икономиката.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Два са законопроектите, срещу които се обявяват от СМТ и те вече са входирани в деловодството на Народното събрание. Става дума за Законопроекта за мерките за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост и за Законопроект за пределните надценки на основните хранителни продукти.
- Законопроектът, който предвижда въвеждането на таван на надценката на основните хранителни продукти, вече е разпределен по ресорните комисии в парламента и тепърва предстои да започне обсъждане.
- В законопроекта се предлага да бъде установена пределна цена на надценките на основни хранителни продукти и засяга всички търговци на дребно с годишен оборот от над 10 млн. лева. Съгласно законопроекта се определя най-малко по един продукт от всеки от основните видове храни, на които да бъде сложен таван на надценката. Предлага се продажната цена да се определя в рамките на пределна надценка в размер до 10%, а контролът да се осъществява от Комисията за защита на потребителите.
- Законопроектът за мерките за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост. предвижда определяне на максимален размер на печалбата на производителите и търговците на стоките от първа необходимост. Мерките се въвеждат за определено време.
ПОЗИЦИЯТА НА БИЗНЕСА
Бизнесът е категорично против опита на държавата да се намеси на пазара на хранителни стоки. В позиция на Сдружението за модерна търговия, в което членуват над 700 търговски обекта, които генерират над 6 млрд. лева оборот годишно, се посочва, че подобна мярка би нанесла тежки вреди на потребителите и на икономиката. Според СМТ тази пряка административна намеса в ценообразуването на пазара не би била полезна, а напротив – само би задълбочила съществуващите проблеми, включително допълнително увеличение на инфлацията.
“В случая с Унгария инфлацията при храните достигна най-високото ниво в целия ЕС през 2023 г. (почти 50% на годишна база), като доведе и до дефицит на определени стоки, попаднали в обхвата на мярката. През лятото на 2023 г. Румъния ограничи търговските надценки на редица стоки от първа необходимост като оттогава досега, България отбелязва по-ниска инфлация при храните, отколкото Румъния, в която действа въпросната мярка. В Хърватия, след въвеждането на таван на цените на определени хранителни продукти през септември 2023 г., инфлацията при храните също е по-висока спрямо тази в България”, става ясно от позицията на СМТ.
ДОПИРАТЕЛНА
Входирането на законопроектите идва в момент, в който граждани на редица балкански държави обявиха бойкот на супермаркетите заради високите цени на стоките. Продължава бойкотът на магазините в Хърватия заради високите цени на хранителните продукти, предава хърватската информационна агенция HINA. Днес се очаква в страната да влезе в сила правителствена заповед, която да сложи таван на цената на още 40 продукта. Междувременно призивите за бойкот на магазините в други балкански държави, сред които Босна и Херцеговина и Сърбия, продължават.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
В края на месец юни миналата година в сила влезе таван от 15% на надценката върху цената на хляба – мярка, която бе въведена в последния работен ден на депутатите в края на април по спорен начин – в преходните и заключителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с които таванът да е в сила до края на тази година. Фиксираната надценка бе въведена за три вида хляб – бял, Добруджа и типов.
Срещу това решение се изказаха от Сдружението за модерна търговия (СМТ), Института за пазарна икономика (ИПИ), Комисията за защита от конкуренцията (КЗК). От ИПИ бяха категорични, че стопанската политика на страната е била прекроена в рамките на по-малко от час и нужда от тази мярка няма, тъй като няма криза с цената на хляба. От СМТ посочиха, че мерките се въвеждат без анализ на ефектите и представляват “грубо изкривяване на конкуренцията”, което заплашва търговците с фалит. КЗК пък видя предизборна агитация в измененията.
В първите дни на новата година цената на хляба се повиши като нулевата ставка бе заменена с 20% ДДС.
