Необикновената история на Богомил Балкански

съавтор

От управленски позиции във VMware и Google до партньор в компанията за рисков капитал Sequoia, Богомил Балкански затвърждава името си като един от най-успешните българи в Силициевата долина. Днес той използва своя опит и репутация, за да отваря нови възможности за българската предприемаческа екосистема.

През 80-те години на миналия век към столичния квартал „Надежда“ ежемесечно се отправя обемиста пратка, съдържаща издадените за последния месец броеве на китайския народен вестник „Женмин Жибао“. Получател е младият Богомил Балкански, по това време ученик в Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ (НГДЕК).

Тази новооткрита любов към източния език (в допълнение с английския, който той започва да учи на 4 години) предизвиква дълъг низ от на пръв поглед случайни събития за любознателния младеж. Чрез навързани като в популярния разказ на Рей Бредбъри случки, ефектът на пеперудата отвежда Балкански в САЩ, където той не само сбъдва своята собствена американска мечта, но прави всичко възможно да подкрепи и други, тръгнали по неговите стъпки, в това число и много български компании.

Историята на Балкански е необикновена – по подобие на компаниите, в които той е работил, и тези, които не е спирал да подкрепя в последните години. Тя разказва за един амбициозен човек, роден в семейство от средната класа през 70-те, с родители, които рано залагат на образованието като изключителна ценност. Минава през големите американски университети и две от най-могъщите компании в Силициевата долина – VMware и Google, за да стигне до вездесъщия фонд за рисков капитал Sequoia Capital.

През цялото това време на глобален успех Балкански не забравя връзката с България, дори напротив – той има роля в глобалния пробив на „Телерик“ и в развитието на концепцията за рисков капитал у нас, а в последните години е ментор на десетки наши компании, които имат международни амбиции.

Когато го питаме за съставките на неговия успех, Богомил Балкански говори за комбинация от трудолюбие, амбиция и щипка късмет. На следващите редове ще разберете и за още детайли. За лоялността и изграждането на устойчиви човешки взаимоотношения като фактори за успеха. За важността да се заобикаляш от млади хора, които да учиш, но и от които да се учиш. За възможностите, които се откриват пред теб, и умението да си се позиционирал така, че да ги грабнеш. Но може би повече от всичко историята на Богомил Балкански е история на надеждата – че в България винаги е имало и ще има млади хора, които имат потенциала да са на върха на света в своята сфера на работа.

ТЯ ЗАПОЧВА В СТАРА ЗАГОРА, където той прекарва най-ранните си детски години. Майка му е шивачка, а баща му – автомонтьор. И двамата живеят според максимата „Залудо работи, залудо не стой“. „Тогава този термин не съществуваше, но днес биха ги нарекли работохолици“, казва през смях 52-годишният Балкански с изключително богатия си български, който не подсказва за над 30-те години, прекарани далеч от родината.

Образованието е на особена почит в семейството. Още на 4-годишна възраст по инициатива на майка си Балкански получава частни уроци по английски. Въпреки характерните детски опити за саботаж на всякаква извънредна учебна дейност, уроците продължават през следващите 10 години, а любовта към чуждите езици пламва все по-осезаемо. Когато семейството се мести да живее в София, 14-годишният кандидат-гимназист успява да спечели своето място в едно от най-елитните училища – НГДЕК, където изучава и езици като латински и древногръцки.

Преместването в нов град обаче е свързано с характерните за този процес предизвикателства. „За мен еманципацията от Стара Загора до София беше много по-голяма крачка от тази между София и САЩ“, казва Балкански, чиято многопластова история е белязана от редица предизвикателни моменти, изградили неговия характер.

Новото училище и социалната среда там обаче изиграват положителна роля, а редица от завързаните силни приятелства там продължават и до ден днешен. „Аз съм лоялен човек и едно от най-важните неща за мен е да поддържам тези не много на брой, но дългогодишни приятелства“, казва Балкански. Едно от тях е със съученика му, а днес известен режисьор Явор Гърдев.

Когато е в девети клас, любопитството на младежа грабва и екзотиката на китайския език. Първоначално той решава да се впусне в неговите дебри чрез руски учебник, с който се сдобива за сумата от 80 стотинки. Впоследствие разбира, че в Софийския университет се провеждат факултативни часове по китайски, които са отворени и за външни посетители. Той посещава часовете при Снежина Гогова и София Катърова, чиито имена помни и до ден днешен, макар по негово мнение да се справя зле със запомнянето на имена.

В стремежа да усъвършенства уменията си младежът търси всяка възможност да упражнява езика с други хора, които го знаят. Докато е на екскурзия до Преображенския манастир по време на ваканцията между 10. и 11. клас, Балкански случайно среща китаеца Гуан Син.

Двете момчета установяват, че живеят на минути един от друг, което заедно със споделения език ги прави добри приятели почти мигновено. Мечтата на китаеца е да замине да учи в САЩ, за което се подготвя упорито. Той споделя тънкостите на кандидатстването със своя приятел.

След като преснима и усвоява знанията от учебника за TOEFL на Син, през лятото на 1989 г. Балкански събира смелост и влиза в библиотеката на американското посолство. След като споделя, че търси информация за възможностите за кандидатстване в американски университети, младежът получава „една тухла от две хиляди страници“, от която цяло лято преписва всичко за желаните университети.

Започналото като далечна мечта начинание изведнъж се превръща в реална възможност месеци по-късно, когато настъпват промените в политическия режим. Първата крачка към нейното осъществяване е подаването на документи за стипендия и прием в петте избрани по-рано университета.

Отговорът на въпросите къде и какво да учи идва почти от само себе си. Университетът Корнел е единственият, който предлага пълна стипендия на Балкански, за когото частичните стипендии не са опция „независимо дали необходимата допълнителна сума е пет хиляди или пет милиона“.

Независимо че е учил в „училище за умни деца, които не обичат математика“, това не важи за Балкански. Той асоциира САЩ на първо място с бизнеса, така че избира да учи икономика и заминава отвъд океана през 1991 г. След тежък сблъсък с курса по микроикономика направлението се измества в посока бакалавър по математика.

През цялото това време обаче на дневен ред стои един въпрос – „какво ще работя?“. Опциите се определят според това какъв тип компании посещават университетския кампус, за да набират служители. Оказва се, че това са основно консултантски компании и инвестиционни банки. „Веднага си се представих с костюм и червена вратовръзка с щипка, правейки важни неща на Уолстрийт“, казва с насмешка Балкански.

Така той прекарва последните две години от образованието си, правейки всичко възможно, за да привлече оферти за така желаната работа. В крайна сметка желанието се сбъдва, а между офертите се появява и такава от една от големите консултантски компании – McKinsey.

Макар да няма интерес към работата в McKinsey, офертата изкушава току-що завършилия студент, предлагайки му възможност да посети Ню Йорк за интервю на разноски на компанията. Първото интервю минава отлично, следват второ и трето, които са приети точно толкова радушно, колкото и престоя в скъп хотел, и платения самолетен билет.

В крайна сметка Балкански решава да приеме оферта от JP Morgan. Едно нещо обаче не му дава спокойствие – защо след серията от интервюта с McKinsey той не получава никаква обратна връзка в края. Той хваща визитката на един от директорите в компанията и му звъни директно. За негова изненада отсрещната страна не просто вдига телефона, но му отправя и интригуваща оферта – да стане част от офиса на компанията в Германия.

Така проектобанкерът се озовава в Европа през следващите три години и половина, където изживява мечтата на мнозина на неговите години. Той прекарва 11 месеца по проект в Цюрих, последвани от проекти в Берлин, Мюнхен и Лондон. Едва последният му проект го връща в родната България през пролетта на 1998 г., след което идва време за следващата стъпка в академичното развитие – магистратура по бизнес администрация в Станфорд.

ПЪРВОТО МУ ПОСЕЩЕНИЕ В СИЛИЦИЕВАТА ДОЛИНА разсейва битуващата у него представа, че това е „някаква абстракция“. Той минава през физическата долина, и по-конкретно по Санд Хил Роуд – улицата, чието име днес е метонимия за индустрията на рисковия капитал, – без да подозира, че над 20 години по-късно ще работи именно там.

Популярната фраза гласи, че човек никога не трябва да среща героите си. В случая на Балкански тя трябва да гласи нещо от рода на „никога не започвай мечтаната си работа“. По време на ваканцията между двете години на магистратурата той изкарва стаж на Уолстрийт, където се сблъсква с реалностите на професията. Този стаж „демистифицира“ инвестиционното банкиране като кариерен избор и разбива илюзията за вълнуващото ежедневие на онези, които я практикуват.

Така на дневен ред изниква въпросът за следващата кариерна стъпка. Мечтата за инвестиционното банкиране е зачеркната, а опцията за връщане в McKinsey не буди вълнение. Така току-що дипломиралият се магистър по бизнес администрация взима решение да стане част от дот-ком бума, присъединявайки се към технологичен стартъп.

Тази авантюра обаче продължава едва 18 месеца, преди слабостите в бизнес плана на самия стартъп и пукването на дот-ком балона да я приключат. Така Балкански за първи път в живота си остава безработен в следващата половин година, което е и първата сериозна кариерна трудност, пред която се изправя. „Макар да беше шокиращо, това беше едно от най-здравословните неща, които можеха да ми се случат – казва той. – Даде ми да разбера, че каквото и да се случи с кариерата ми, с малко смелост и постоянство по един или друг начин ще се справя.“

Така се и случва. Siebel Systems привличат трудолюбивия младеж, където той „научава занаята в технологичната индустрия“ през следващите три години. Новопридобитите знания в сферата на продуктовия маркетинг и управление му носят през 2005 г. и позиция във VMware, където той изгражда своето име в Силициевата долина.

Балкански първо поема отдел „Продуктов маркетинг“, където стартира със само един служител под свое ръководство. Така той получава възможност да развие дейността изцяло спрямо своята собствена концепция, а постигнатите резултати му носят и шанса да поеме ръководните функции по развитие на продуктите, достигайки до позиция на старши вицепрезидент в компанията.

За осемте години след присъединяването на българина VMware израства в глобален гигант. Оборотът на компанията се увеличава от под 400 млн. до над 5.2 млрд. долара през 2013 г., а ръстът на броя служители е също толкова впечатляващ. Макар Балкански да не е единствената движеща сила в този процес, неговата работа не остава незабелязана и му носи сериозно признание в Долината.

Освен че името на Балкански започва да отваря много врати в технологичния свят, кариерата му във VMware му помага и да заздрави връзката си с предприемаческата екосистема в България. Малко след като попада в компанията, гигантът в света на облачните технологии решава да придобие българската компания Sciant. „Това се превърна в огромен успех за VMware, защото в следващите години българският офис на компанията се наложи категорично като най-добрия такъв извън САЩ“, казва Балкански.

Така в България започват да се извършват не просто индивидуални дейности в подкрепа на централата, а да се градят цели продукти. Балкански активно поддържа връзка с основните двигатели зад развитието на българския офис, които му помагат и да се запознае с локалната технологична екосистема.

ПЪРВИЯТ ЗНАЧИМ ОТПЕЧАТЪК В БЪЛГАРИЯ на жънещия успехи отвъд океана мениджър е свързан със софтуерната компания „Телерик“. След няколко срещи с основателите на компанията, по време на които той им предава своите знания в маркетинга, продажбите и други сфери, в самото начало на 2013 г. Балкански става и част от борда на директорите на „Телерик“.

Със своя опит той допринася за реализирането на глобалните амбиции на основателите на „Телерик“. По-малко от две години по-късно компанията е придобита от американската Progress Software за 262.5 млн. долара, което и до ден днешен остава една от най-знаковите сделки за българската предприемаческа екосистема.

След успеха с „Телерик“ Балкански продължава с усилията си да помага за развитието на българския бизнес. Той влиза в обувките на член на борда на още няколко изцяло местни или с българско участие компании като Leanplum и Storpool.

Тази дейност се оказва негово призвание, което му носи огромно удовлетворение. „Да съветвам хора и да отговарям на техните въпроси ме радва много – казва Балкански. – Освен това мисля, че е много важно, когато достигнеш моята възраст, да се обграждаш с млади, способни и мотивирани хора, с чиято перспектива да се запознаваш.“

Освен като член на борда, той помага и на редица компании като ангел инвеститор. Първият му опит с ангелските инвестиции идва по приятелска линия, когато през 2000 г. инвестира „крупните“ 5 хил. долара в „Нетинфо“, от които впоследствие получава 35 хиляди (връзката с българската компания е през един от съоснователите – Виктор Пенев, с когото Балкански учи в Станфорд). „Седемкратната възвръщаемост прави тази сделка една от най-добрите, които съм правил до ден днешен“, шегува се Балкански.

Веднъж натрупал капитал, Балкански подпомага начинанията на редица български предприемачи, които развиват бизнес у нас или отвъд океана. В списъка с тези компании са успешни примери като DeskGod, Coherent Labs, Quantive (Gtmhub), Leanplum, Gameleap, Edamam и Charlie Finance Co.

Множеството срещи с предприемачи и активната консултантска роля с времето водят Балкански до заключението, че за да бъде максимално полезен, трябва да намери по-системен подход да адресира често повтарящите се въпроси и казуси. Така в края на 2018 г., заедно с други знакови фигури като Павлина Янакиева, Иван Димов и Васил Терзиев, той решава да основе Bulgaria Innovation Hub.

Групата успели българи използват различни инструменти, с които споделят своите опит и знания с родните предприемачи, които имат амбицията да постигнат глобален успех. Над 70 компании са минали през акселераторската програма #FutureUnicorns, сред които LogSentinel, OfficeRnD, Coursedot.

Програмата включва различни сегменти, а Балкански се включва активно като лектор. Най-важните проблеми на българските предприемачи в неговите очи са мащабното мислене и увереността. „Когато презентират пред инвестиционен фонд, първата им задача е да разкажат своята собствена история и да убедят отсрещната страна в своята амбиция“, казва той.

Междувременно амбицията на самия Балкански продължава да го води към нови и нови върхове. След като напуска VMware през 2013 г., той се присъединява към стартъпа Bebop, където се превръща в първия нает служител. Компанията, създадена от съоснователя на VMware Даян Грийн, просъществува малко повече от 2 години и през 2015 г. е придобита от Google.

Така започва приключението в технологичния гигант за Балкански, който става един от вицепрезидентите на компанията, а Даян Грийн поема развитието на Google Cloud. Работата в огромната корпорация е съвсем ново изживяване за българина, който е част от плана на компанията да подсили своя капацитет в B2B продажбите.

Въпреки привлекателната сила на работата в иновативния лидер, на третата година Балкански взема решение да се оттегли от длъжността и да си даде почивка, в която да се посвети на своите хобита – дивата природа, фотографията и готварството. През следващата година и половина, освен на своите хобита, той се отдава и на създаването на план за свой собствен бизнес.

Всички тези планове обаче са зачеркнати, когато идва офертата от една от водещите компании за рисков капитал – Sequoia. Интересът на компанията идва благодарение на приятелства, които Балкански е изградил през годините, включително състудентът му от Станфорд Рулоф Бота и колегата от VMware Карл Ешенбах. „Според мен всичко в света е въпрос на взаимоотношения“, казва той.

Така в началото на 2020 г. Балкански се връща на Санд Хил Роуд, където за първи път в края на 90-те разбира какво е рисков капитал. В новата си роля той отговаря за инвестиции в компании в ранен етап на развитие, приоритетно в сферата на облачната инфраструктура, инструментите за разработчици, SaaS решения за маркетинг и продажби и други.

Двете най-важни качества, които самият той търси в стартъпите, са фокус и скорост на развитие. Идеалната му рецепта предвижда компанията да прави малко на брой неща, но изключително добре, за което важна е увереността на предприемача, че е избрал вярната траектория. Скоростта на развитие пък зависи от готовността да вземаш бързи решения, защото дори и част от тях да се окажат грешни, можеш да извадиш поука и да продължиш още по-подготвен към следващото.

В резюме, мисията на Балкански като част от Sequoia е да открие пресечната точка на необикновените предприемачи и силните пазари. „Необикновеността у един човек може да е всичко – казва Балкански. Те може да са отлични продавачи, да разказват увлекателни истории, да са невероятни инженери.“

Необикновеността на своята собствена история Балкански приписва на семейните ценности, с които израства – трудолюбието и силната амбиция, както и в някаква степен на късмета. Траекторията на неговото развитие от детето, печащо чушки за домашната лютеница всяка есен в родната Стара Загора, до бизнес лидера, чието име отваря всяка врата в Силициевата долина, изумява и впечатлява всеки, който се запознае с нея.