FT: ЕС прави рязък завой във финансовата си политика
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейският съюз се приготвя за радикална промяна във финансовата политика на блока при формирането на Многогодишната финансова рамка (МФР). Обмисля се замяна на десетки програми с обединени фондове, които ще предоставят повече правомощия за разходване на средства на столиците на държавите-членки, предават от Financial Times. Според документи, с които изданието разполага, целта е бюджетът да отговори на нарастващите изисквания за разходите за отбрана и за изплащане на големи дългове.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Макар че в документа не се посочва обща сума за многогодишната финансова рамка, ЕК изтъква, че е необходимо най-голямото досега преразглеждане на начина, по който средствата се разпределят.
- Комисията отбелязва, че само необходимостта от изплащане на разходите по облигациите от ерата на COVID-19 би възлязла на 30 млрд. евро годишно, или 20% от годишните разходи на блока – безпрецедентна финансова тежест, която ще принуди ЕС да преразгледа общите вноски на държавите членки.
- Вместо преговорите за МФР да се водят по дългогодишни категории, ЕК изглежда иска да промени структурата на бюджета, като обедини над 50 твърди разходни програми в три основни фонда, които осигуряват по-голяма гъвкавост за справяне с неочаквани предизвикателства.
- Втори Европейски фонд за конкурентоспособност ще стимулира инвестициите в ключови сектори и общи проекти, а обновен фонд за външна политика ще бъде съобразен в по-голяма степен със стратегическите интереси на ЕС, става ясно от документа. Тези два фонда биха позволили на ЕС да отдели много по-голям дял от бюджета за трансгранични проекти в областта на отбраната, които не са били приоритет досега.
- Комисията твърди, че съществуващите механизми за разпределение са твърде бюрократични и бавни при одобряването на проектите.
- В рамките на опростения бюджет Комисията ще съгласува единен план за всяка страна с ключови реформи и инвестиции, включително регионални фондове и земеделски субсидии. Това на практика би дало на националните правителства по-голяма свобода на действие при вземането на решения за проекти, включително и за такива, които традиционно се съгласуват на ниво местни власти с Брюксел.
- Договарянето на разходни пакети с правителствата на държавите-членки би опростило процеса и би позволило на Комисията да следи как проектите изпълняват общите цели на реформата. Това обаче би могло и да намали влиянието на местните и регионалните власти върху използването на средствата – в документа се казва, че всяка политика ще трябва да бъде разработена в партньорство с националните, регионалните и местните власти.
АКЦЕНТ
Бюджетът на ЕС традиционно се финансира от национални вноски на държавите-членки в размер на около 1% от брутния национален доход на ЕС. Приблизително една трета от тях се разпределя за земеделски субсидии, друга една трета – за най-слабо развитите региони чрез така наречената политика на сближаване, а останалата част покрива всичко останало – от външната помощ до заплатите на служителите на ЕС.
ДОПИРАТЕЛНА
Многогодишната финансова рамка (МФР) е седемгодишен финансов план, който определя максималните разходи и приоритетите на ЕС за този период. В рамките МФР ЕС приема годишни бюджети, например. Текущата МФР е на стойност 1.074 трилиона евро и беше приета през 2020 г. Заедно със специалния фонд за възстановяване “NextGenerationEU” (750 милиарда евро), общият пакет възлиза на 1.8 трилиона евро. Действието й изтича през 2027 г.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Преговорите за следващата финансова рамка ще започнат тази или следващата година. Очаква се тя да постави още по-голям акцент върху дигитализацията, енергийната независимост и отбранителните способности на ЕС. МФР се предлага от Европейската комисия, но се обсъжда и приема от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Всички 27 държави трябва да постигнат съгласие по него – процес, който отне повече от две години преговори за последната МФР. Всеки опит за увеличаване на общия бюджет вероятно ще срещне твърдата съпротива, най-вече от най-големите нетни вносители като Германия и Нидерландия.
