Какво означава за икономиката на САЩ изваждането на пенито от употреба
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Разговорите за прекратяване на производството на едноцентовите монети се водят от десетилетия сред правителствени служители и икономисти. Въпреки това, темата премина от думи към действия през уикенда, когато президентът Доналд Тръмп нареди на Министерството на финансите да спре сеченето на нови пенита.
„Твърде дълго време Съединените щати секат едноцентови монети, които буквално ни струват повече от 2 цента. Това е пълна загуба!“ написа Тръмп в публикация в социалната си мрежа Truth Social в неделя вечерта. „Разпоредих на министъра на финансите на САЩ да спре производството на нови пенита.“
Атаката на Тръмп срещу едноцентовата монета дойде, след като DOGE на Илон Мъск вече беше насочил вниманието си към премахването ѝ. Сред всички спорни битки, в които администрацията на Тръмп и Мъск са замесени по отношение на държавните разходи, тази изглежда е една от малкото, за която повечето икономисти и участници във финансовата система не са особено разтревожени.
Според Федералния резерв в обращение има 114 милиарда пенита, или 1.14 милиарда долара – което представлява едва 0.006% от паричното предлагане. Годишно се харчат 192 милиона долара за производството на едноцентови монети, което е около 4% от оперативния бюджет на Монетния двор, но само 0.00003% от федералния бюджет на САЩ. Според икономистите този разход прави монетата ненужна.
Дейвид Гъли, професор по икономика в университета Bentley, коментира, че приблизителната цена за изработка на една монета – около три цента – е икономическо бреме, „защото милиони изчезват под дивани всяка година и Монетният двор на САЩ е принуден да произвежда постоянен поток от нови монети за замяна“.
Закръгляне на цените
Премахването на едноцентовата монета би могло да промени цените на много дребни стоки.
„Цените ще трябва да бъдат закръглени до най-близките пет цента, за да се улесни разплащането в брой и да се осигури точно ресто – това ще сложи край на промоциите за комбо менюта по 6,99 долара“, казва Дейвид Гъли, като допълва, че не е ясно дали бизнесите ще закръгляват нагоре или надолу.
Този избор има значение, тъй като някои анализатори разглеждат ефекта на едноцентовата монета върху инфлацията, но дори този ефект изглежда минимален.
„Бизнесите може по-често да закръгляват нагоре, което да доведе до лек инфлационен ефект“, казва Дейвид Смит, професор по икономика в бизнес училището Graziadio на университета Pepperdine. Той обаче добавя, че изследвания показват, че закръгляването на цените до най-близките пет цента не води до значителна инфлация.
В Канада, която премахна едноцентовата монета през 2013 г., всички разплащания в брой бяха закръглени до най-близките пет цента въз основа на крайната сума на покупката, а не на цените на отделните артикули.
Ако закръглянето нагоре се случва по-често от закръгляването надолу, потребителите, плащащи в брой, ще поемат допълнителни разходи в името на ефективността, която Тръмп и Мъск търсят, казва Аджай Пател, професор по финанси в бизнес училището на Wake Forest University.
Опитът на Канада показва, че премахването на пенито носи известни допълнителни разходи за потребителите. Проучване от 2017 г. на канадския икономист Кристина Чеунг установява, че закръглянето на цените в магазините за хранителни стоки е наложило своеобразен „данък от закръгляне“ в размер на приблизително 3.27 милиона канадски долара, прехвърлени от потребителите към търговците. За типичен хранителен магазин това е донесло допълнителни приходи от около 157 долара, което показва, че ефектът върху отделния потребител е минимален.
