Безработните продължават да намаляват, мъжете по-трудно намират работа
В края на 2024 г. безработицата е продължила да се свива. За трите месеца към края на декември коефициентът на безработица намалява с 0.4 процентни пункта и достига 3.8%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ).

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Безработните лица през четвъртото тримесечие на 2024 г. са 116.7 хил. От данните на НСИ става ясно, че мъжете си намират по-трудно работа. 70.6 хил. (60.5%) от общия брой безработни са били от силния брой, докато жените без работа за периода октомври-декември са били 46 хил., или 39.5%
- В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. броят на безработните намалява с 11.9 хил., или с 9.3%. За същия период, съответно 4.4% при мъжете и 3.2% при жените.
- От всички безработни лица 19.7% са с висше образование, 47.9% – със средно, и 32.4% – с основно или по-ниско образование.
- Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.9% за висше образование, 3.6% за средно образование и 15.8% за основно и по-ниско образование.
- Продължително безработни (от една година или повече) са 57.2 хил. души, или 49.1% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 1.9%.
- От общия брой на безработните 16.1 хил., или 13.8%, търсят работа за първи път.
- Младежката безработица, във възрастта 15 – 29 години, през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 6.5% (7.5% при мъжете и 5.2% при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. този коефициент е по-нисък с 1.4 процентни пункта, което се дължи изцяло на намалението му при жените – с 3.3 процентни пункта.
УСЛУГИТЕ НОСЯТ НАЙ-ГОЛЯМА ЗАЕТОСТ
През четвъртото тримесечие на 2024 г. общият брой на заетите е бил 2.929 млн., като 69.6%, или 2.034 млн. души са били заетите в сектор услуги. В индустрията работят 765.5 хил. (26.1%), а в селското, горското и рибното стопанство – 125.8 хил. (4.3%).
5.3% (156.2 хил.) са работодатели, 6.8% (198.5 хил.) – самостоятелно заети без наети, 87.7% (2 567.6 хил.) – наети, и 0.2% (6.8 хил.) – неплатени семейни работници.
От общия брой на наетите лица 1.891 млн. (73.7%) работят в частния сектор, а 676.3 хил. (26.3%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 65 хил., или 2.5% от наетите лица.
ЛИПСАТА НА КАДРИ СПЪВА БИЗНЕСА
През септември стана ясно, че страната ни е на второ място в Европейския съюз по дял на незаетите работни места, според данни на европейската статистическа служба Евростат.
Липсата на кадри е сериозна пречка за бизнеса у нас. “Недостигът на квалифициран персонал може да ограничи разрастването на бизнесите и да свие инвестициите им”. Това заяви за Forbes България Йонко Чуклев, член на Управителния съвет на Българската стопанска камара и зам.-председател и основател на сдружение “Професионална асоциация по роботика и автоматизация“ (PARAi). По думите му проблемът се обостря допълнително заради огромния брой българи, които нито учат, нито работят – над 1 млн. души в трудоспособна възраст по данни на Агенцията по труда.
Недостиг на квалифициран персонал има в редица сфери, като това се оказва огромно предизвикателство и пред развитието на малките и средните предприятия. Трите сектора, които изпитват най-сериозен дефицит на кадри, са търговията, продажбите и производството.
“Заради недостиг на персонал затварят цели отделения в болници в областни градове, хотели по Черноморието отварят по-късно, фабрики решават кадрови проблеми с наемане на пенсионери, а чуждестранни инвеститори отлагат инвестициите си в нови производствени линии”, смята Йонко Чуклев.
Сериозен отлив в търсенето на специалисти се наблюдава и в технологичния сектор. Отливът е най-вече в сферата на софтуера и outsourcing услугите. Според Чуклев причините са няколко, но на първо място е свръхпредлагането – в държави като Индия на пазара на труда излизат около 1.5 млн. инженери годишно, например. Сходен пример има и в Мексико и Китай. Това са страни, които предлагат на аутсорсинг компаниите кадри “на по-ниска цена”. Казано иначе – разходите за бизнеса са по-малки.
“На второ място, по данни на Intuit QuickBooks Small Business Annual Index Report и заетостта, и приходите в малкия бизнес в САЩ са намалели през 2024 г. и по-конкретно – заетостта в малкия бизнес е намаляла с 51 200 работни места, най-големият спад от 2015 г. насам. Софтуерния сектор не е изолиран от тази тенденция. На последно място, автоматизацията чрез инструментите с изкуствен интелект също допринася за охлаждането”, допълва Чуклев.
Недостигът на квалифицирани кадри се отразява сериозно на размера на преките чуждестранни инвестиции. По данни на Българската народна банка към ноември 2024 г. е налице над 50% спад на годишна база – 1.48 млрд. евро е размерът на преките чуждестранни инвестиции у нас за периода януари – ноември или с 1.91 млрд. по-малко спрямо същия период през предходната година.