Изискванията за сигурност хвърлят нова сянка върху финансите на Европа

Forbes България

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България

Лидерите на Европа отдавна знаят, че регионът живее над възможностите на своята застаряваща и стагнираща икономика. Въпросът е дали сътресенията, предизвикани от втория мандат на Доналд Тръмп в Белия дом, ще ги накарат да предприемат нещо по въпроса.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• По-малко от месец след встъпването му в длъжност, някогашният твърд съюзник на САЩ в Европа обяви, че спира да плаща за поддържането на мира на континента. Тръмп, заяви министърът на отбраната Пийт Хегсет, „няма да позволи на никого да превърне Чичо Сам в Чичо Будала“.
• Но ако Европа сега трябва да поеме разходите за собствената си отбрана – точно в момент, когато на източния ѝ фланг Русия води война с Украйна – това застрашава бюджетите, които и без това трудно финансират социалните системи, често определяни като обект на завист по света.
• „Ще трябва да се изправим пред трудни дни, да вземем сложни решения и дори да направим жертви, които досега не сме очаквали, за да гарантираме тази сигурност“, заяви френският външен министър Жан-Ноел Баро на Мюнхенската конференция по сигурността в събота.
• Някои обаче се опасяват от политически отзвук, ако правителствата просто намалят социалните разходи, за да финансират повече войници и оръжия.
• „Тогава ще разделим обществото си и единствените, които ще се възползват, ще бъдат крайнодесните партии“, предупреди германският министър на отбраната Борис Писториус на форума в Мюнхен.
• Един от възможните варианти за Европа би бил да се надява, че след четири години Тръмп ще напусне поста и трансатлантическите връзки ще бъдат възстановени.
  Но настроението на конференцията в Мюнхен подсказваше, че европейските лидери най-накрая приемат факта, че отдръпването на Америка от континента им – загатнато в по-мек тон още преди повече от десетилетие от Барак Обама – означава, че сега трябва сами да поемат инициативата.
• „Най-важната ни задача като политически лидери е да защитим нашите граждани“, заяви датската премиерка Мете Фредериксен. „Два процента изобщо не са достатъчни“, добави тя по повод едва покрития целеви показател за разходи за отбрана като дял от БВП на страните членки на НАТО. Миналата година 23 от 32-те членки на алианса достигнаха този праг след последните увеличения на военните бюджети.

ОЩЕ ДЪЛГОВЕ?

Но откъде Европа може да намери парите? Следвоенният социален договор на континента беше изграден върху идеята, че европейците ще плащат високи данъци в замяна на стабилни социални мрежи, здравеопазване и пенсии. Към това се добавят трудовите споразумения, довели до по-кратка работна седмица и по-дълги отпуски.

Много избиратели вече се чувстват предадени от правителствата си, които според тях са се отказали от този модел – и изоставят традиционните партии в полза на радикални движения, които набират популярност, използвайки натрупаното недоволство. Предизвикателството, което поставя Тръмп, извежда политическите и икономическите залози на съвсем ново ниво.

Трудно е да се определи колко ще струва осигуряването на мира и възстановяването на Украйна – самата форма на мир е неизвестна, като се има предвид желанието на Тръмп да сключи споразумение с руския президент Владимир Путин.

Въпреки това, по-лесно е да се определи цената за националните бюджети, ако страните от ЕС удвоят разходите си за отбрана до нива, които бяха обичайна част от ерата на Студената война.

Агенцията за кредитни рейтинги S&P Global оценява, че постигането на разходи за отбрана от 5% от БВП би струвало на тези страни общо 875 милиарда долара на година, или “много повече от това, което отделните държави могат да финансират без да компенсират тези разходи с други намаления на разходите или вероятно да натиснат своята кредитоспособност”.

Но други твърдят, че Европа, която увеличи съществуващите бюджети с нови средства, за да създаде пакет от 2 трилиона евро за стимулиране след пандемията от COVID, може да намери парите, ако наистина иска.

Докато Съединените щати имат национален дълг около 120% от своето БВП и годишни дефицити от около 6%, средният дълг в ЕС е около 81.5% от БВП с дефицит от 2.9%, според данни на ЕС.

В коментар за Financial Times миналата седмица, бившият ръководител на Европейската централна банка Марио Драги оцени, че от 2009 г. Съединените щати са използвали дефицити, за да инжектират пет пъти повече пари в икономиката си, отколкото страните от еврозоната – 14 трилиона евро срещу 2.5 трилиона.

Мориц Крамер, главен икономист в LBBW Bank и бивш главен рейтинг директор в S&P Global, отбеляза пред Ройтерс, че еврото няма статуса на долара като световна резервна валута и че “затова нивото на устойчив дълг е по-ниско”.

Но други се съмняват дали пазарите биха реагирали със страх, ако страна със стабилни финанси като Германия или Нидерландия поиска допълнително заеми, за да отговори на съществени нужди за сигурността си.

“Много европейски страни биха могли да си позволят по-висок публичен дълг”, заяви Зсолт Дарвас, старши сътрудник в икономическия мисловен тръст Bruegel. “Въпросът е политическата воля.”