Липсва буфер в приходната част на Бюджет 2025. Какви са рисковете?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Края на месец май или началото на месец юни. Тогава България може да очаква конвергентните доклади, които да покажат готова ли е страната ни за еврозоната и изпълняваме ли основните критерии. Може ли дотогава да се появят спънки? Министерството на финансите публикува проектобюджета за 2025 г. и средносрочната прогноза за следващите няколко години. Възможно ли е по пътя към еврозоната да има подводни камъни?
БЮДЖЕТ 2025
- Проектобюджетът предвижда дефицит от 6.435 млрд. лв., при заложени приходи от 90.272 млрд. лв и разходи (заедно с вноската в бюджета на ЕС) от 96.706 млрд. лв.
- Бюджетното салдо по КФП за всяка година от прогнозния период 2025-2028 г. е дефицит, вариращ в рамките от 2.2-3.0% от БВП с низходяща тенденция.
- Проектът предвижда данъчно-осигурителни приходи за 70.8 млрд. лв., от които най-голяма част се пада на косвените данъци. Почти 12 млрд. лв. са неданъчните приходи, а помощи и дарения са за 7.4 млрд. лв. В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след ръст през 2025 г. намаляват леко през следващата година.
- При разходите най-голяма се предвижда за социални и здравноосигурителни плащания – почти 40 млрд- лв, както и за персонал и издръжка. В проекта за заложени капиталови разходи за 13.8 млрд. лв. Разходите са преобладаващо базирани на решения от 2024 г.
- Предвижда се държавният дълг да достигне до 59.7 млрд. лв. (27.7% от БВП) през 2025 г., 70.5 млрд. лв. през 2026 г., 79.5 млрд. лв. през 2027 г. и 87 млрд. лв. през 2028 г.
- Минималният размер на фискалния резерв към края на 2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4.5 млрд. лв.
- Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 4130 лв., с продължаващо увеличение за 2026 г. на 4430 лв., за 2027 г. – 4730 лв. и за 2028 г. – 5030 лв. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв.
ПРОБЛЕМИТЕ
Според Любомир Дацов, финансист, бивш заместник-министър на финансите и член на Фискалния съвет основните проблеми са два. Единият е свързан със сценария за приходната част.
“Изпиляването на приходите, почти без да има буфер и възможност за гъвкавост, е доста опасно. Дори с най-малкото отклонение при събираемостта, приходите няма да бъдат реализирани. В разходната част проблемът със заплатите в отбраната и МВР си стои и се прехвърля за следващата година”, коментира за Forbes България Любомир Дацов.
Големият проблем е с дефицитът. Очаква се бюджетът за 2024 да завърши с дефицит от 3%, а въпросът за средносрочната прогноза стои. Петър Ганев от Института за пазарна икономика предупреди, че именно фискално структурният план за следващите години е съществен. “Виждам, че през третата година от прогнозата има някакво събитие, в което България излиза над определените рамки от дефицит от 3% на начислена база. Надявам се тогава вече да сме в еврозоната. Трудно ми е да кажа дали това ще се отрази на конвергентните доклади, защото трябва да се види структурния план – какво отпада и какво остава в него. Има определен тип разходи, които се вадят от базата”, коментира Дацов за Forbes.
Горещият картоф след публикуването на проектобюджета се оказаха пенсиите и вдигането на максималния и минималния осигурителен доход. Според Дацов изместването на планираните повишения на пенсиите с една година напред всъщност ще окаже по-голям натиск върху по-високите заплати. “Това е нещо, което е търсене на изход от проблема, който се създаде с разходната част. В крайна сметка въпреки всички тези мерки, разходната част остава за 2025 г. на ниво от близо 44% от БВП. Тоест спрямо 2024 г. имаме приблизително 6% нарастване на разходите за следващата година”, коментира Дацов.
ПАЗАРЪТ НА ТРУДА
Структурен проблем за икономиката ни остава пазара на труда. Недостигът на квалифицирана работна ръка и огромният брой незаети работни места се отразява на растежа и на размера на инвестициите. “Вдигането на максималния осигурителен доход се отнася за абсолютно всички хора, които полагат труд с висока добавена стойност. Ние трябва ясно да кажем каква ни е стратегията по отношение пазара на труда. Масово целият разговор е свързан с това кои са подоходните групи. Само че техният труд от гледна точка на икономиката е с доста по-ниска добавена стойност”, посочи Дацов.
ИКОНОМИКА С ВИСОКА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ
Тепърва предстои да стане ясна програмата на правителството и секторните политики, за да се види какви са приоритетите на държавата за развитието на икономиката ни в бъдеще. Цяла Европа е изправена пред предизвикателството да остане конкурентноспособна в момент на бурна икономическа трансформация – проблеми, които бяха очертани от доклада на Марио Драги в началото на годината. Според него Европа има нужда от 800 млрд. евро инвестиции годишно и сериозно стимулиране на иновациите, за да е конкурентоспособна икономика. Затова и Европейската комисия представи своя Компас за възстановяване на конкурентоспособността и през следващите пет години ще се фокусира върху иновации, декарбонизация, конкурентоспособност и укрепване на икономическата устойчивост и сигурност.
Въпросът е как българската икономика ще се адаптира към тази нова среда. Бюджет 2025 г. все още не дава отговори на тези въпроси. “На фона на целия разговор в момента и предвид изведените приоритети, трудно ще бъде реализирането на доклада на Марио Драги. България трябва да работи за изграждане на капацитет. Това е политика. Ние трябва да си отговорим на въпроса какъв труд подкрепяме – висококвалифицирания, с висока добавена стойност или не. Какво се случва с онези, които нямат достатъчна квалификация, нямат добро образование? Ако сме умна държава, трябва да се създаде възможност тези хора да се развиват. Но не може хората с добра квалификация и добри заплати да бъдат наказавани заради тях. Някой трябва да тегли държавата напред”, коментира Любомир Дацов.
